Образувано е по касационната жалба на [фирма], подадена чрез пълномощник, против решение № 165 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. №390/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № РД-01-388/ 14.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА "АА") за прекратяване правата на [фирма], произтичащи от лиценз на Общността № 16726 за превоз на товари. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че дружеството е надлежно уведомено за започналото административно производство по издаване на оспорения административен акт. Твърди се, че заповедта не е мотивирана, тъй като в същата не са посочени ясни и конкретни фактически основания за нейното издаване, като органът не е конкретизирал на кои изисквания за финансова стабилност превозвачът не отговаря. Счита, че административният акт е издаден без органът да е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства от значение за случая, като не е събрал служебно всички относими и необходими доказателства. Твърди, че не е налице възможност да се извърши проверка за законосъобразността на акта предвид липсата на мотиви за неговото издаване. Навежда доводи за невъзможност фактическото основание за издаване на заповедта да бъде изведено въз основа на документите, съдържащи се в административната преписка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед № РД-01-388/ 14.05.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която на основание чл. 11, т. 1, б. „б“, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2, б. “а” и чл. 14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен транспорт на пътници и товари са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 16726 от 10.01.2017 г. за превоз на товари, е отнет посочения лиценз и заверените копия към него и е разпоредено да се отпишат моторните превозни средства от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП към лиценз на Общността № 16726 от 10.01.2017 г. за превоз на товари.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение страда от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока. Доводите му са свързани с тълкуването и прилагането на закона и с обосноваността на изводите на съда. По отношение твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи конкретни оплаквания, поради което наведеното твърдение се явява бланкетно. Само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.
Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда за спазване на административнопроизводствените правила и фактическата обоснованост на оспорения акт.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че касаторът е надлежно уведомен за започналото административно производство по издаване на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 АПК съобщаването за започване на административното производство се извършва по реда на чл. 18а АПК. Нормата на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК допуска връчването на съобщения на адреса, вписан в нормативно уреден регистър, ако не е налице възможност за връчване в останалите хипотези на цитираната норма. В случая съобщението е връчено на адреса на управление на дружеството, като същото е прието от упълномощен негов представител (с нотариално заверено пълномощно от 28.11.2018г.), ето защо не е налице твърдяното нарушение на процесуалния закон.
Безспорно е, че [фирма] е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари, издаден на 10.01.2017 г. От доказателствата по делото е безспорно също, че нито след изтичане срока на принудителната административна мярка – 20.03.2019 г., нито след писмото на ИА от 11.04.2019 г. дружеството е представило доказателства за финансовата си стабилност.
Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата, които искат да извършват и които извършват правно регламентираната дейност - международен превоз на товари. Финансовата стабилност е съвкупност от обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, която доказва ниво на устойчивост на субекта срещу риск от загуби и финансова възможност за извършване на дейността в съответствие с изискванията и която гарантира, заедно с другите изисквания, определено нейно качество. Финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на извършване на разрешената дейност. Видно от разпоредбата на чл. 6 от Наредба №11/2002 г. законодателят е създал специален механизъм за установяване на наличието на финансова стабилност и доказването на това трайно състояние е свързано с представянето на точно определени документи.
Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба №11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари лицензираният превозвач е длъжен да представя определените документи, доказващи финансовата му стабилност, всяка година. Това задължение е визирано в нормативен акт, а последиците от непредставяне в срок на исканите документи са определени в закона и наредбата. С оглед на това правните очаквания на превозвача не биха могли по какъвто и начин да бъдат свързани с липсата на задължение, с незнание на срока за неговото изпълнение или с неяснота относно правните последици от неизпълнението.
Задължението за ежегодно представяне на доказателства за финансова стабилност е законово определено задължение, т. е. юридическо задължение. Законодателят, отчитайки характера на правнорегламентираната дейност, значението й за основни ценности и интереси на обществото, е определил в закон задължението както на извършителя на дейността, така и на органа. Той е регламентирал задълженията и на двете страни по административното правоотношение, като по този начин се гарантира в максимална степен изпълнението на условията за извършване на дейността и се избягва всяка възможност за субективизъм. Административният орган е поставен в условията на обвързана компетентност. Той няма право на каквато и да било субективна преценка, затова винаги, когато установи визираните в хипотезата на правната норма - чл. 11, т. 1, б. „б” във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП факти, е длъжен да приложи нейната санкция. Законодателят е създал една фикция, като е приравнил факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи на липса на подлежащото на доказване състояние.
Необосновани са твърденията на касатора, че органът е длъжен по собствена инициатива да подканя превозвача да изпълни законовото си задължение или да му указва какви доказателства за финансовата стабилност да представи. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършване на правно регламентираната дейност. Приемайки да извършва лицензираната дейност, той е приел и да спазва изискванията за извършването й. Грижа на превозвача е всяка година да доказва пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност, като представи в срок необходимите документи. За превозвача е налице едно юридическо задължение, неизпълнението на което води до установените в закона неблагоприятни правни последици, като същевременно е право на адресата на задължението да прецени дали да го изпълни или да понесе последиците. Да се изисква от административния орган да уведомява адресата на юридическото задължение да го изпълни, защото в противен случай ще настъпят неблагоприятните правни последици, т. е. да го уведомява, че ще спази закона, е извод, който противоречи на правната и житейска логика.
Противно на твърдяното от касатора, в акта се съдържат фактическите правни основания за неговото издаване. Непредставянето на необходимите документи е достатъчно и законоустановено основание за издаване на заповедта.
Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. №390/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.