Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.А от [населено място] против решение № 2241 от 21.11.2019г., постановено по адм. д. № 2718 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 207, 50 лв. срещу Агенцията по вписванията.

Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно не е приел за доказан факта на заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отказ за вписване по ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 ЗОДОВ, чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувателната практика на ВАС и ВКС и практиката на смесени петчленни състави на същите съдилища. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исковата сума, както и разноски.

О. А по вписванията оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Исковата молба е подадена първоначално до Районен съд - Варна, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. По образуваното гр. д. № 13267/2018г. съдът е приел, че разглеждането на спора е подсъдно на Административен съд - Варна, като се е позовал на разпоредбата на 28, ал. 2 от Закон за търговския регистър /ЗТР/. Посочил е, че с приемането на нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, т. 7 от ТП № 2/2014 г. на...