Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител юрк.. П, против Решение № 2986 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12952/2019г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 348 от 25.10.2019г., издаден от Директора на Б. Д "Източнобеломорски район" /БД „ИБР“/ - Пловдив,.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 348 от 25.10.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Ответникът - Директор на БД „ИБР“ – [населено място] не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Пловдив.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 348 от 25.10.2019г. на Директора на БД „ИБР“ – [населено място], с който на дружеството-жалбоподател е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗВ по Разрешително № 3169 от...