Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу решение № 4764/01.09.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13441/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018003498-091-001/13.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, за осъществяване по отношение на П. Д. на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на Сдружение „Спортен клуб Пулс – София“ за ДДС и корпоративен данък и за лихви за забава. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора са установени юридическите факти, представляващи материални предпоставки за ангажиране на отговорността. Към отговорност бил привлечен член на колективния орган на управление на сдружението, който е бездействал да изпълни задълженията за подаване на ГДД по ЗКПО, на заявление за регистрация по ЗДДС и на справки-декларации по същия закон във връзка с прикрита с правноорганизационната форма на сдружение с нестопанска цел търговска дейност; укрити били фактите на наличие на положителен данъчен финансов резултат и на осъществяване на облагаеми доставки на услуги, а укриването осуетило събирането на публичните държавни вземания. На недобросъвестно поведение сочело сключването на два договора със свързани лица „Пулс фитнес финанс“ ЕООД и „Пулс бизнес клуб“ ООД за администриране и обработване на плащанията, което целяло вземанията на сдружението да преминат в патримониума на други лица. Съобразен бил субсидиарният характер на отговорността предвид нищожната стойност на притежаваните от главния длъжник активи. Търсената защита е за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация – П. Д. е на позиция за неоснователност на жалбата.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е реализирана отговорност на П. Д. на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за несъбрани публични задължения на Сдружение „Спортен клуб Пулс – София“ за корпоративен данък в размер 547 785.29 лева за периода 04.06.2012 г. – 31.12.2016 г. с лихви за забава 119 157.50 лева и за ДДС в размер 1 780 739.93 лева за периодите от 29.12.2015 г. до 30.09.2017 г. с лихви за забава 407 735.81 лева, установени съответно с влезли в сила ревизионен акт № Р—22221717001367-091-001/15.03.2018 г. и № Р-22221717007805-091-001/21.05.2018г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София. Източник на задължението за корпоративен данък е извършена с РА от органите по приходите корекция на декларираните от сдружението счетоводни финансови резултати за 2015 и за 2016 г. в посока увеличение на основание чл. 78 ЗКПО с отнесени по сметка 119 „Други резерви“ суми, които формират положителен финансов резултат, без в ГДД по чл. 92 ЗКПО да са декларирани счетоводен и данъчен финансов резултат от стопанска дейност, както и увеличение с непризнати за данъчни цели разходи по фактури с издател „Пи енд Пи Маунтин“ ЕАД. Задължението за ДДС е обвързано с пропуск на задълженото лице да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС до 14.12.2015 г., поради което била извършена регистрация по инициатива на орган по приходите с акт от 28.08.2017 г., връчен на 04.09.2017 г. и на основание чл. 102, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС за периода от 29.12.2015 г. до 30.09.2017 г. върху получените плащания от клиенти за фитнес и спа услуги, декларирани като „членски внос“ и „допълнителни услуги“.
Според приходната администрация Д. е бил председател на управителния съвет на Сдружение „Спортен клуб Пулс – София“ от 15.05.2012 г., а считано от 30.03.2016 г. е член на управителния съвет на сдружението. Като правно укорими е определено поведението на управителния орган по прикриване зад провноорганизационната форма на ЮЛ с нестопанска цел на осъществяваната търговска дейност, неподаването на заявление за регистрация и СД по ЗДДС, както и невярното деклариране в ГДД по ЗКПО, а също и възлагането на администрирането и обработката на плащанията на свързани с председателя на управителния съвет дружества. Опущенията във връзка с декларирането обусловили установяването на публичните задължения с РА, а забавеното установяване осуетило събирането им – притежаваните от сдружението активи са само програмни продукти на стойност 1 329.82 лева. С първоинстанционното решение е отменен РА.
Първостепенният съд е обсъдил предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за отговорност на третото лице за несъбрани публични задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Приел е, че са установени задължения на Сдружение „Спортен клуб Пулс – София“ и качеството член на управителен орган на Д.. Съдът е отрекъл жалбоподателят да е укрил факти и обстоятелства, които по закон да е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или пред публичния изпълнител. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от устава на сдружението, който предвиждал председателя на управителния съвет да представлява юридическото лице. Председателят на УС подавал или е бездействал да подаде ГДД по ЗКПО, респ. заявлението за регистрация и СД по ЗДДС.Нествяването на правнорелевантния факт на осъществяването на стопанска дейност не оставало в тежест на членовете на УС, а само на този натоварен от устава с представителна власт – председателят на съвета. Не било доказано Д. да е сключил договорите от 18.04.2017 г. и от 26.06.2018 г. за администриране и обработка на плащанията. Според съда не била установена невъзможността за събиране на вземанията и моментът на настъпването ѝ, след като по заключението на ССЕ към момента на издаване на РА и към 31.12.2018 г. балансовата стойност на активите надвишавала общият размер на задълженията с включване и на публичните задължения. Не се установявала и връзка между поведението на РЛ и несъбраните данъчни задължения.
Решението е правилно, макар касационният съдебен състав да не споделя част от мотивите на първостепенния съд.
Субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, което е причина да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или за ЗОВ.Оорността е за непогасените публични задължения.
Д. е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за публични задължения на Сдружение „Спортен клуб Пулс – София“, възникнали в периода 04.06.2012 г. – 31.12.2016 г. /за корпоративния данък/ и в периодите от 29.12.2015 г. до 30.09.2017 г. /за ДДС/, тъй като в този период е бил съответно председател на УС и член на УС на сдружението. Противоречащ на материалният закон е изводът на инстанцията по същество, че възлагането от устава на председателя на УС на сдружението да представлява ЮЛ ограничава до този само член на колективния орган на управление обвързаността за оповестяване на фактите с правно значение пред органа по приходите, което пък да рефлектира върху субективните предели на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, като изключи от обхвата ѝ останалите членове на органния представител.
Принципът за органно представителство на юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ е въведен с чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ, която предвижда, че това лице се представлява от управителния орган /вж. изр. 2/. Управителен орган на сдружението с нестопанска цел е управителният съвет /вж. чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. От състава на УС се избира председател, като изборът се осъществява от съвета или общото събрание или друг орган на сдружението /чл. 30, ал. 2 ЗЮЛНЦ/.
В съответствие с чл. 31, т. 1 от закона УС представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. От тази разпоредба не следва изключване на законната представителна власт на органния представител УС при предоставянето на определен обем представителна власт на отделен член, пък бил той и председателя. Аргумент за това разбиране е и предвидената в чл. 31 от ЗЮЛНЦ отговорност на УС /а не на отделен натоварен с представителна власт член/ за определянето на реда и организирането на извършването на дейността на сдружението. Солидарна отговорност на членовете на УС за действията, увреждащи имуществото и интересите на сдружението, е създадена и с чл. 25 от устава.
В контекста на горното органният представител е разполагал с представителна власт да обяви пред органа по приходите фактите и обстоятелства с правно значение – осъществяването на стопанска дейност, извършването на облагаеми доставки и получаването на приходи от продажба на услуги. Обект на облагане с ДДС е доставката, а по ЗКПО – печалбата.
Правилно е възприемането като проява на укриване на факти пропускът със заявление по чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се огласи пред органите по приходите достигането на регистрационния праг за специалната регистрация по ЗДДС, а в съответните справки-декларации да се отразят като резултати-данък за внасяне дължимият данък във връзка с осъществените облагаеми доставки на услуги, за които са получени плащания, декларирани като „членски внос“ и „допълнителни услуги“. Укрит е и действителният СФР, като в ГДД по ЗКПО не са декларирани приходи от предоставените услуги и са декларирани разходи /по фактурите на „Пи енд Пи…“ ЕАД/, срещу които не е отчетен приход или плащане за същият вид услуга. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /вж. чл. 125, ал. 1 и 3 ЗДДС/, а за финансовия резултат по ЗКПО с ГДД по чл. 92 от този закон. Несъответствието на декларираното с действителното е проява на укриване.
Администрацията е установил размера на несъбраните вземания, но не и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник, която е предполагала събирането на вземанията, ако длъжникът, управляван от встъпващия длъжник, е декларирал своевременно задълженията за данъци. Значима в случая е констатацията на съда, основана на заключението на ССЕ, за съотношението между балансовата стойност на активите и общият размер на задълженията. Невъзможността да се погасят публичните задължения в образуваното изпълнително производство в момент следващ във времето този на затаяването на информацията не обуславя извод за връзка на причинност между поведението на субекта на отговорността и непогасеното публично задължение, щом към момента на издаване на РА и към 31.12.2018 г. балансовата стойност на активите надвишава общият размер на задълженията с включване и на публичните задължения, а не се твърди и не се установява по-ранен момент на несъбираемост на задълженията.
Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4764/01.09.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13441/2019 г. Решението е окончателно.