Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. A., гражданин на Ирак, срещу решение № 707/14.10.2020 г. по адм. дело № 790/2020 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, против решение № 1876/19.08.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му.

Ответната страна – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага мотиви, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила по ЗУБ, както и че обосновано в случая е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. A., гражданин на Ирак, против решение № 1876/19.08.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционният съд обосновано приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направил извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят не е напуснал страната си по произход поради преследване и страх за живота си. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно.

Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на двете интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание], женен. Като търсещи международна закрила в Р. Б са регистрирани и съпругата му и дъщеря му. Твърди, че е напуснал Ирак, тъй като на 05.12.2019 г. съпругата му била отвлечена от въоръжени мъже и в продължение на четири дни била задържана против волята й. Спрямо не я и семейството й била отправена заплаха, че ще бъдат ликвидирани ако продължава да оказва медицинска помощ на участниците в протеста срещу правителството. Съпругата му била освободена след подписване на декларация, като седмица по-късно отново посетила протест с цел да оказва помощ на ранени хора. Посочва, че на 17.12.2019 г. неизвестни лица са обстрелвали дома им и оставили заплашително писмо от името на групировката „А. А ал Хак“, в което пишело, че съпругата му нарушила обещанието си да не помага на протестиращи срещу режима и по този начин е осъдила семейството си на смърт. В писмото се съдържало предупреждение, че цялото семейство ще бъде преследвано и физически ликвидирано от членовете на групировката. Съпругата му подала жалба в полицията, но след като не получили отговор, решили да напуснат Ирак, легално със самолет до Турция, с паспорт и виза. В България влезли нелегално, укривайки се в автобус, но били задържани от органите на Гранична полиция. Преценката на бежанската история, логически свързана с отговорите и на останалите въпроси в проведеното интервю, изцяло обосновава извода на административния орган, възприет и от административния съд, че причините, довели до напускане на страната по произход, не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това, законосъобразно е отказано предоставянето на статут на бежанец.

Административният орган и АССГ при анализ налице ли са законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, правилно са отчели представените в хода на административното и съдебното производство, справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход“. В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 10.07.2020 г. и касае политическата и икономическа обстановка в Ирак, която обсъдена в мотивите на решението на административния орган, обосновава направените изводи за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Представени са и справки - от 17.07.2020 г. и от 12.03.2020 г., относно положението на [етническа принадлежност] в Ирак, както и за групировките „Х. Х ал Нуджеба“ и „А. А ал Хак“. По отношение на последната е изтъкнато, че групировката е финансирана от Иран, шиитска военизирана организация, която поема задължения за осигуряване на сигурност, за да предотвратява терористичните атаки от страна на „Ислямска държава“. В справката е посочено още, че в общодостъпните източници не е открита информация дали „А. А ал Хак“ има практика да изпраща заплашителни писма. Отделно от това, отразените данни сочат на липсата на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав счита за приложима, основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Но такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. Визираната разпоредба гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на заместник-председателя на ДАБ се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Ирак и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото обясненията на лицето за напускане на страната му по произход са от личен характер и не установяват съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му. Неоснователно е и твърдението, че административният орган и съдът не са извършили преценка за интереса на детето. Както бе посочено по-горе, съпругата и дъщерята на чужденеца са регистрирани с обща молба за международна закрила, което производство е отделно от настоящото. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 707/14.10.2020 г. по адм. дело № 790/2020 г. на Административен съд-Хасково. Решението е окончателно.