Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. А, обл.Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв.Г., срещу Решение № 909 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1296/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107 ал. 3 от ЗМДТ № 41 от 25.02.2019г. на гл. специалист към дирекция „Местни данъци и такси“ на О. А, потвърден с Решение № Ж-31-1 от 12.04.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. А, в частта по т. 1.1 за установен ДНИ за 2019г. за поземлен имот № 034025 за разликата от 0, 58 лева до 51, 37 лева, както и в частта с която О. А е осъдена за разноски.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се констатира, че въпреки посоченото касационно основание по смисъла н ачл. 209 т. 3 пр. второ от АПК касаторът не е формулирал каквито и да било конкретни твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда. На второ място – поддържа се, че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е прието, че процесният ПИ е „земеделска земя“, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, а именно облагането е извършено на основание чл. 10 ал. 3 от ЗМДТ, вместо в хипотезата на чл. 10 ал. 1 от същия закон. Счита, че след като самият субект в подадената...