Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР Враца (ОД на МВР Враца) срещу Решение № 189 от 27.05. 2016 г., постановено по административно дело № 629/ 2015 г. на Административен съд - гр. В. (АС Враца), в частта, с която е ОСЪДЕНА същата дирекция да заплати сумата от 1000 (хиляда) лева на Г. Г. Г. от [населено място], О. [].

В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, във връзка с чл. 155 АПК, а именно разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото, поради което, като не е спрял съдебното производство съдът е допуснал съществено нарушение, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател намира, че съдът неправилно не е оценил писмените документи, представени по делото - докладните записки, съставени от полицейски органи и материалите от преписка № 3370/ 2015 г. по описа на РП Враца. Твърди, че при определяне размерът на обезщетението при прилагане на чл. 52 ЗЗД не са отчетени всички факти и доказателства. Моли за отмяна на решението и да се постанови друго, с което се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск или алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По делото е постъпила и касационна жалба на Г. Г. Г., подадена, чрез адвокат П. Т. от АК Враца против Решение № 189 от 27.05. 2016 г., постановено по административно дело № 629/ 2015 г. на АС Враца, в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу Областна дирекция на МВР Враца за разликата от присъдения размер от 1000 (хиляда) лева, до пълния предявен размер на главницата от 10 000 (десет хиляди) лева. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение в оспорената част, поради неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне размерът на обезщетението не са отчетени всички факти и доказателства. Счита, че така присъденият размер на обезщетението се явява крайно нисък за да компенсира всички неимуществени вреди. Моли за уважаване на иска в пълен размер, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Касационният жалбоподател Г. Г. Г., в съдебно заседание, чрез адвокат Т. поддържа касационната жалба, така както е предявена, като счита, че жалбата на Областна дирекция на МВР Враца трябва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита решението на АС - Враца за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск, предявен от непълнолетно лице.

По същество счита касационната жалба на директора на ОД МВР Враца за основателна, а тази на Г. Г. за неоснователна. Намира, че от доказателствата по делото не се установяват материално-правните предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ, като не са налице незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

АС Враца е сезиран с искова молба, предявена от Г. Г. Г. против ОД на МВР Враца за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, заедно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 21.11.2015г. до окончателното й изплащане. В допълнителна молба посочва, че твърдените от него неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразни действия на полицейски органи, осъществени на 21.11.2015г., при задържането му и представляващи стрелба по него и неговия брат Р. Г. без предварително предупреждение, използване на електрошок и поставяне на белезници, които са предизвикали у него силен стрес, страх за здравето и живота му, както и физически болки и страдания.

С обжалваното Решение № 189 от 27.05.2016 г., постановено по административно дело № 629/ 2015 г. на АС Враца е ОСЪДЕНА ОД на МВР гр. В. да заплати на Г. Г. Г. сумата от 1000 (хиляда) лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, осъществени от полицейски служители при задържането му на 21.11.2015г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2015г. до окончателното й изплащане и е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева. Наред с това е ОСЪДЕНА ОД на МВР гр. В. да заплати на лицето деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

За да достигне до този резултат решаващият съд, след анализ на приетите по делото доказателства приема, че действията на служителите на ответника, взели участие при задържането на ищеца на 21.11.2015г., административни по своя характер, не са в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, поради което се явяват незаконосъобразни.

Решаващият съд намира за доказано това, че вследствие на тези незаконосъобразни действия ищецът е претърпял стрес, намалил е успеха си в училище, променил е начина на общуване с близките и приятелите му, като е станал по - затворен, започнал да спи неспокойно, да заеква и да се изпуска нощем. Счита, че тези негативни последици следва да бъдат възмездени, след като са възникнали от неправомерни действия на органите на реда.

Намира, че с оглед периода, в който вредите са били претърпени, техният интензитет и обстоятелството, че ищецът е бил непълнолетен към момента на задържането си, следва същият за претърпените от него неимуществени вреди да бъде обезщетен със сумата от 1000 лв.

Приема, че върху тази сума следва да бъде начислена и законната лихва от датата на преустановяване на действията 22.11. 2015г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за пълния предявен размер от 10 000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Касационната жалба на директора на ОД МВР Враца е основателна, а тази на Г. Г. е неоснователна. Решението в осъдителните части е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърденията за недопустимост на съдебното производство са неоснователни. Исковата молба е постъпила в АС Враца на 07.12. 2015 г., като е подадена само от Г. Г. Г., който по това време е непълнолетен- 17г. и 10 м. Съгласно чл. 28, ал. 2 ГПК същият може да извършва съдопроизводствени действия със съгласието на родителите си, но съдът не е дал указания за отстраняване на тази нередовност. Това, обаче не обуславя недопустимост на иска, предвид навършването на пълнолетие на лицето, непосредствено след завеждане на делото и своевременното представяне на пълномощно, подписано, както от лицето, така и от неговия родител. Налице е изрично изявление на неговата майка Л. Г. относно предмета на делото, което е извършено с молби от 23.12.2015 г. и 08.01.2016 г., с което се удостоверява нейното знание и съгласие за провеждане на исковото производство.

Съществуват, обаче допуснати нарушения материалния закон, които обуславят основателност на касационната жалба на ОД МВР Враца.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на посочените твърдения в исковата молба.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация.

Правилно съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение е предявен срещу ОД на МВР Враца, която има качеството на юридическото лице, в чиито състав е органа, от чиито незаконосъобразни действия са причинени вредите.

Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОД МВР по иска, с който се претендира обезщетение.

В първоначалната искова молба са изложени твърдения само относно преживяванията по време на самото задържане. Адм. съд с Разпореждане от 14.12. 2015 г. е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като конкретизира обстоятелствата, които обосноват претенцията.

В отговор ищецът с молба от 08.01.2016 г. на неговия процесуален представител посочва, че твърдените от него неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразни действия на полицейски органи, осъществени на 21.11. 2015г. при задържането му и представляващи стрелба по него и неговия брат Р. Г. без предварително предупреждение, използване на електрошок и поставяне на белезници, които са предизвикали у него силен стрес, страх за здравето и живота му, както и физически болки и страдания. С това липсва посочване на факти и обстоятелства, съответно преживявания и емоции на лицето, извън самия ден на задържане.

Решаващият съд в съдебния акт приема наличието на негативни последици, във времето, далеч след задържането като намира, че ищецът е претърпял стрес, намалил е успеха си в училище, променил е начина на общуване с близките и приятелите му, като е станал по - затворен и т. н. Необосновано с решението по делото, въз основа на събраните по делото, доказателства съдът е приел наличието на факти и обстоятелства, установяващи наличието на неимуществени вреди, които не се твърдят в съдържанието на исковата молба и нейното уточняване.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдените факти. В случая не е доказано незаконосъобразно действие, причинило неимуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Решаващият съд е приел, че действията на служителите на ответника, взели участие при задържането на ищеца на 21.11.2015г., административни по своя характер, не са в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР, поради което се явяват незаконосъобразни. Настоящата инстанция счита, че служителите на ОД МВР са действали, съобразно правомощията, определени в закона. За самото задържане има издадена Заповед за задържане № 14 от 21.11.2015г. на Мл. полицейски инспектор в Сектор „ОП“ при РУ Враца, за която няма данни да е обжалвана. С това фактът на извършеното задържане е в съответствие със закона. Тази фактическа обстановка се установява и от останалите доказателства по делото.

Необосновано решаващият съд не е оценил като съотносимо и достоверно съдържанието на Докладните записки на участвалите в задържането длъжностни лица и материалите от Преписка № 3370 / 2015 г. по описа на Районна прокуратура Враца, които имат качеството на писмени документи и съответно следва да се ценят наред с останалия доказателствен материал по делото– чл. 178, ал. 1 ГПК,

По делото е установено, че спрямо лицата е използвана физическа сила и белезници за тяхното изваждане от колата и задържане. Не е установено категорично, обаче полицейският служител да е стрелял по тяхната кола. От приетата по делото съдебно техническа експертизата е видно, че вдлъбнатините по автомобила може да се получат както от стрелба със стоп патрони, така и от удар с твърд предмет (л. 123 от делото). Предното ляво стъкло на автомобила се е счупило при удара в полицейската кола, причинен от брата на ищеца, което се установява от обясненията на старши инспектор Х. (л. 89 от делото), който заявява, че след удара парчетата от стъклото на предната лява врата на управлявания от Р. Г. автомобил са се намирали на земята непосредствено до нея.

При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители. Същите са задържали лицата, като са използвали физическа сила и помощни средства в съответствие с правомощията по чл. 85, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗМВР. При тяхното използване е съобразена конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред - чл. 86, ал. 2 ЗМВР.

В случая при задържането на 21.11.2015г. е налице неправомерно поведение на ищеца Г. Г.. Ищецът и брат му Р. Г. са били заподозрени за участие в измама, като не са се подчинили на органите на МВР, опитали се да избягат, като са се ударили в полицейския автомобил. Това неправомерно поведението е установено и в Прокурорско постановление от 18.02.2016 г. (л. 76 от делото), което има качеството на официален удостоверителен документ - чл. 179, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че това поведение е наложило необходимостта от използване на физическа сила и помощни средства, съобразно конкретната обстановка, предвид правомощията на полицейските органи - чл. 85, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 от ЗМВР.

Този извод не се променя от ангажираните свидетелски показания. Разпитаните свидетели не са очевидци на случилото се. Свидетелските показания на Р. Г., който е управлявал автомобила и е очевидец, следва да бъдат разгледани в контекста на неговата роднинска връзка с ищеца, тъй като е негов брат. Следователно неговите показания следва да се преценят с оглед всички други данни по делото и при отчитане на специфичното му отношение към случая – чл. 172 ГПК. Следва да се отчете и неговото процесуално качество на ищец по адм. дело № 628/ 2015 г. по описа на АС Враца, което е срещу същия ответник и установява същата фактическа обстановка и аналогична претенция по ЗОДОВ.

С това не е налице незаконосъобразно действие на служители ОД на МВР Враца, което да е извършено, без да се основава на закона. Липсата на първата предпоставка от чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки от посочената норма, вкл. наличието на твърдените вреди.

Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от АС Враца част. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението.

Предвид горното касационната жалба на Г. Г. е неоснователна. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за разликата от 1 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 189 от 27.05. 2016 г., постановено по административно дело № 629/ 2015 г. на Административен съд - гр. В. в ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕНА ОД на МВР гр. В. да заплати на Г. Г. Г. сумата от 1000 (хиляда) лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, осъществени от полицейски служители при задържането му на 21.11.2015г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2015г. до окончателното й изплащане и е ОСЪДЕНА ОД на МВР Враца да заплати на лицето деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева, К. В. Т ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. Г. против ОД на МВР Враца за сумата от 1000 (хиляда) лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия, осъществени от полицейски служители при задържането му на 21.11.2015г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.