Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. С. чрез юрк. А. М. срещу Решение № 97 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд Кърджали с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], не взема становище. Такова е депозирано от пълномощника на едноличния търговец - адв. Д. Д., след приключване на устните състезания (в 13.05 ч. на 27.11.2017 г.).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Кърджали е осъдил Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК [ЕГН], представляван от С. М. Б., сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № К-27-ДНСК4/06.12.2010 г. на зам. началника на ДНСК - София, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски по делото пред АС - Кърджали.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 878 от 13.07.2011 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 30/2011 г. по описа на Районен съд Кърджали е отменено, като незаконосъобразно, НП № К-27-ДНСК4 от 06.12.2010 г., издадено от заместник - началника на ДНСК – София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 14 ЗУТ, на [фирма] е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за това, че виновно е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 от същия закон. Това решение на Районен съд Кърджали е потвърдено от Административен съд Кърджали с Решение № 172 от 28.11.2011 г., постановено по КНАХД № 161 от 2011 г.

Установено е също, че в производството по оспорване на НП, ищецът е заплатил, за процесуално представителство и правна помощ, осъществени от сумата от 1 000 лева, съгласно представен, по Н.А.Х.Д. № 30/2011 г. по описа на съда Районен съд Кърджали, Договор за правна защита и съдействие, серия АМ1, № 018883/2011 г.

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е направил извод, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, а именно нарушени ена приложимия материален закон.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за законосъобразно.

При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направено несвоевременно, а именно в деня след протичане на съдебното заседание и не следва да бъде уважена. На следващо място не е представен и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което в случая не е направено.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд Кърджали. Решението е окончателно.