Производството е по гл. ХІІ от АПК.

Образуване е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас и на [фирма], представено от управителя Д. К., срещу решение № 1717/27.10.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2155 по описа за 2015г.

Първият касатор обжалва съдържащата се в изменението на ревизионен акт /РА/ № 021200214/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, частична отмяна на акта за разликата от установените с него до определените от съда размери на задълженията за ДДС и за корпоративен данък. Оплакванията му са за неправилност на обжалваната част от решението на трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите са за противоречаща на процесуалния закон преценка назаключението на приетата в хода на повторното първоинстанционно производство съдебно-счетоводна експертиза, без да се вземе предвид отчитането от РЛ на покупките му в отчетни регистри следващи данъчните периоди на издаването на данъчните документи, отразяване в отчетни регистри в данъчни периоди на следваща финансова година, което подкрепя извод за придобиване и разпореждане със стоките без да е отразен приход в счетоводството и да е начислен ДДС в съответния период. Жалбоподателят съзира опасност от двукратно ползване на данъчен кредит с включване на фактурите в днавниците за покупки в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС и едновременното му ползване по съдебното решение. Като недопустимо определя излизането от предмета на спора с обсъждането на резултатите по ЗДДС за данъчни периоди извън обхвата на ревизията – д. п.м. 08 и 10. 2011 г. и м. 03.2012 г. Твърди необоснованост на призвързката на констатациите във връзка с ДДС с изводите за задълженията за корпоративен данък без установяване отразените в отчетните регистри фактури да са намерили и счетоводно отражение в конкретна финансова година. Иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение, включително в...