Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя Д. Д., срещу решение № 67/09.03.2017 г. на Административен съд С. З по адм. д. № 57 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 59528/30.12.2016 г., издаден от служител на Отдел „Местни данъци и такси“ при община С.З.К оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на обявени за противоконституционни разпоредби на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) към пораждащи задължения за туристически данък фактически състави, осъществени преди да породи действие решението на конституционния съд. Отрича възможността на администрацията да черпи права от противоконституционната норма, за да установи задължения. Иска отмяна на решението и на АУЗД.

Ответникът по касация началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при община С. З изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС С. З АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК е извършена корекция на подадената от [фирма] декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ за 2011 г. с вх. № ДК61Р00002/23.01.2012 г. и са му определени допълнителни задължения за туристически данък на основание чл. 61с, ал. 3 и 4 ЗМДТ за 2011 г. в размер 1 883.82 лева с лихви за забава 921.62 лева. По констатациите на служителя от звеното за местни приходи данъкът за довнасяне не е бил внесен в срока по чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ.

За да отхвърли оспорването, съдът приел, че...