Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. П. срещу решение №546/24.10.2016 г. по адм. д.№442/2016 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №2153-11-17/01.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е потвърдено разпореждане с №111-00-1249-5/07.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.11.2014 г. до 28.02.2015 г. в размер на 7.20 лева дневно.

В жалбата са наведени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Видно от легализираните доказателства представени от касационната жалбоподателка, тя е подала молба за изплащане на възнаграждение за годишен платен отпуск, поради което не се касае за обезщетение след прекратяване на трудовото й правоотношение съобразно Кипърското законодателство, а за възнаграждение за годишен отпуск, поради което за периода, за който същото е изплатено, трудовото правоотношение на П. не може да се счита за прекратено. Иска отмяна на решението на Административен съд Монтана и претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно...