Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез упълномощените адв. Д. Р. и адв. И. М., за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязло в сила решение № 139/10.11.2015 г. по адм. д. № 221/2015 г. по описа на Административен съд – Добрич, потвърдено с решение № 11159/24.10.2016 г. по адм. д. № 105/2016 г. на Върховния административен съд. Твърди се, че молителят не е бил конституиран в производството по делото, въпреки че решението разпростира силата на присъдено нещо и в неговата правна сфера, тъй като задължителните предписания по констативен протокол за извършена проверка изх. № ПР008423/24.02.2015 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Д. имат сила и спрямо [фирма], като го засягат неблагоприятно.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Д. оспорва искането за отмяна като недопустимо и неоснователно, моли да бъде оставено без разглеждане или алтернативно - отхвърлено.

Ответникът – [фирма] изразява становище за основателност на молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 247 и чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на [фирма] против констативен протокол за извършена проверка изх. № ПР008423/24.02.2015 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Д., с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството са дадени осем задължителни предписания. Шест от тези задължителни предписания съдържат задължения за [фирма], в качеството му на предприятие, което осигурява временна работа да договори с предприятието ползвател [фирма] клаузи в сключения между тях договор за предоставяне на работна сила, с цел привеждането му в съответствие с чл. 107р КТ.

Молителят претендира наличие на основанието за...