Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМД/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 22, подадена чрез процесуалния му представител адв. К., против решение № 195/10.02.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1449/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-315/27.04.2015 г., издаден от К. В. Б., главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ към О. В, потвърден с решение № МД-РШ-032/21.04.2016 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Местни данъци“ при О. В – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Д. по съображения, изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил АУЗД № МД-АУ-315/27.04.2015 г., издаден от К....