Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], гр. [населено място] против решение № 33 / 13.10.2016 г. по адм. дело № 296 / 2015 г. на Административен съд – гр. Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 103а от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), §1, т. 20 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът уточнява изброените пороци, давайки им следната конкретика:

1. Административният съд не е обсъдил и не е отчел кумулативния ефект от инвестиционните предложения и ефекта на вече разрешени – издадени или не – инвестиционни предложения на територията на [фирма], гр. [населено място] (в ликвидация), където се намира производствената площадка на [фирма], гр. [населено място].

2. Не е изследван въпроса относно качеството на атмосферния въздух и въздействието на инвестиционните предложения върху атмосферния въздух в района.

3. Съдът не е обсъдил възможността от случване на т. нар. „най-лош сценарий” в изпълнение на принципа на предпазливостта и незаконосъобразно е прехвърлил отговорността на този въпрос на органа, който се предполага да издаде разрешение по чл. 104 и сл. ЗООС.

4. Не е налице критерий за разграничаване на условията от решението за ОВОС, досежно коя от двете негови части се отнася. Това е съществен порок, обуславящ нищожност на атакувания акт, но той не е бил обсъден от административния съд.

5. Първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 103а от ЗУТ и §1, т. 20 от ДР на ЗООС.

6. Съдът...