Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. Н., чрез адвокат Т. Ч., против решение № 5796 от 07.09.2016 г., постановено по адм. дело № 4443/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане № 954 от 22.03.2016 г., издадена от полицейски орган при [номер] РУ - СДВР.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при [номер] РУ-СДВР - Б. И. М., чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в подробни писмени бележки и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.
С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Б. П. Н. срещу цитираната заповед за задържане издадена от полицейски орган - разузнавач при [номер] РУ на СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа.
Административният съд - София град след като подборно е обсъдил данните по делото е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. Съдът изключително подробно е анализирал приложимите правни норми от националното право и данните по делото и в светлината на приложението на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и практиката на Съда по правата на човека (ЕСПЧ).
Касационната инстанция намира постановеното съдебно решение за правилно.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с данни за съпричастност към извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НПК, за което е било образувано досъдебно производство - ДП № 230змк-798/16 г. по описа на [номер] РУ - СДВР. Задържането е извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Съдът правилно е посочил, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. Тъй като такива да били налице, на следващия задържането ден, жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за това че на 16.03.2016 г. е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 44.28 лева, от владението на посоченото в постановлението лице, с намерение да ги присвои, при условията на опасен рецидив. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Последните макар и кратки, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е възприел данните от представената справка от 24.04.2016 г., изготвена месец след задържането, като изложените в нея обстоятелства могат да бъдат взети предвид при вземане на вярка за неотклонение, но не могат да послужат за основание за задържане по реда на ЗМВР. Данните в посочената справка са обобщени и изложени към момента на издаването й, но самите факти, относими към задържавнето са настъпили много по-рано - престъпното деяние, е извършено на 16.03.2016 г., като в процеса на проверката относно същото са установени данните за съпричастност на жалбоподателя, които предхождат задържането. Същото е постановено не само поради факта, че лицето е криминално проявено, както се твърди в касационната жалба, а поради установените факти по преписката на [номер] РУ - СДВР. Именно тези фактически обстоятелства, посочени чрез номера на образуваната преписка са послужили за фактически основания за постановеното задържане, поради напълно голословно е твърдението в касационната жалба, че основания за задържане не са били налице.
Съдът правилно е приложил закона, оспореното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5796 от 07.09.2016 г., постановено по адм. дело № 4443/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, Решението не подлежи на обжалване.