Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Н. Б. срещу Решение № 1645 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 1918/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р – 13- 1403467-091-001 от 23.03.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 508 от 22.06.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП в частта относно определените задължения по ЗДДС общо в размер на 162034, 07 лева ведно със съответните лихви за забава.
Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът не е отчел наличието на допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения, включително и липсата на данни за връчена на ревизираното лице /РЛ/ заповед за възлагане на ревизия от 04.08.2014 г. На второ място, твърди, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка, като е преповторил констатациите на приходните органи досежно наличието на обстоятелства за приложение на процедурата по чл. 122 от ДОПК. Оспорва като неправилен извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 125 202, 00 лева за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09.2012 г. и м. 02 и м. 12.2013 г., доколкото незаконосъобразно данъчните органи са извършили начисляване на ДДС върху сумите на внесени и отчетени счетоводно допълнителни парични вноски от едноличния собственик. Допълва, че необосновано както ревизиращите, така и съдът не са кредитирали представените договори за заем, въпреки че данъчната администрация не е оспорила тяхната автентичност. Поддържа, че обратно на приетото от АС Пловдив водената от РЛ счетоводна отчетност отговаря на основните принципи по ЗСч и действащите счетоводни стандарти, тъй като са представени хронологии на стопанските операции по всички сметки за всека една от проверяваните години. Иска отмяната на решението в обжалваната му част със законните последици.
Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрк. Х. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд /АС/ Пловдив е образувано по жалба [фирма], срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-13-1403467-091-001/23.03.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 508/22.06.2015 г. на директора на Дирекция “ОДОП” гр. П., в частта, относно определени задължения по ЗДДС общо в размер на 167941, 09 лв., ведно със законните лихви в размер на 32 994, 83 лв.
В хода на ревизията са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: по т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; и т. 7 -декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Това от своя страна е дало основание на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с ДДС за периода от 17.03.2011 г. до 30.06.2014 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. От страна на РЛ не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК.
Изводът на ревизиращите органи за наличие на основания за извършване на ревизия при особения ред на чл. 122 ДОПК е обоснован основно с липсата на заведена от ревизираното лице редовна счетоводна отчетност съобразно следните мотиви:
Установено е, че през ревизирания период счетоводството на дружеството е водено в нарушение на принципа на текущо начисляване и съпоставимост между отразените приходи и извършените разходи. В тази връзка е констатирано, че за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не са представени хронологични и аналитични обработки на счетоводни сметки: 302 Материали; Кредита на 304 Стоки; 601 Разходи за материали, 602 Разходи за външни услуги, сметките от гр. 10 С. К и гр. 15 Привлечен капитал, сметките от гр. 50 Каси, Банки и др. Не са представени първични документи като РКО, ПКО и банкови извлечения за определени периоди, поради което не може да се проследи пълнотата на хронологията на сметка 501 Каса и сметка 503 Банка.
Отделно от това, не са представени първични документи, въз основа на които са взети счетоводни операции за получаване на парични постъпления, отразени като увеличаване на допълнителни резерви.
Налице са неосчетоводени фактури за покупки на стоки, включително и доставки от ВОП от Унгария през м. 05.2013 г. и през м. 09.2013 г. и от Великобритания, получени през м. 08.2013 г., които липсват в първичните счетоводни документи.
В периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014 г., видно от Главна книга/Оборотна ведомост са извършени разплащания към доставчици за стари периоди, без да съществуват пари в каса или банка.
Установено е, че през ревизирания период дружеството е осъществявало дейност търговия с перилни, почистващи препарати и санитария, както и търговия с пластмасови издалия /торбички, чашки, чинийки, кутийки и пр./. Според органите по приходите, до 01.07.2014 г. не е изяснено нахождението на обектите, в които са съхранявани закупените стоки. В счетоводните регистри на дружеството не са отразени разходи за наем, липсват и първични документи за изплащането му. От 01.07.2014 г. дейността е упражнявана в склад под наем, находящ се в гр. [населено място], [адрес] .
От книга за отчитане на дневните касови отчети от ЕКАФП за 2011 г. е установено, че от 25.03.2011 г. до 31.07.2011 г. касовият апарат е фискализиран „Без стационарен обект“. От 01.08.2011 г. до 31.12.2011 г. е извършена промяна, като е вписан адрес М. [ие] гр. [населено място], [адрес], От РЛ не е представен договор за наето такова помещение, доказателства за собственик и плащане на наем.
Според обяснение на едноличния собственик на дружеството дейността се осъществявала на принципа на разносната търговия, като продажбите се извършвали от шофьорите на наличните към определен момент в дружеството МПС, а получените пари в брой са отчитани на управителя на дружеството.
Тези именно съображения са дали основания в приходна администрация да приемат, че не е изяснено местонахождението на търговските обекти, в които са съхранявани закупените стоки до 01.07.2014 г. С РА е извършено:
1.доначисляване на ДДС в общ размер на 125202, 00 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09/2012 г., м. 02 и м. 12/2013 г. в резултат на приети за укрити приходи в размер на 162 000 лева за 2012 г. и в размер на 589 212, 00 лева за 2013 г., които суми са били заведени по сметка 102 „Допълнителни размери“, за които приходните органи обосновават, че са получени вследствие на реализирани продажби на стоки, които не са намерили отражение в счетоводството на РЛ и за които дължимият ДДС не е начислен;
2.допълнително начисляване на ДДС в размер на 1371, 48 лева за данъчни периоди м. 12.2011 г. и в размер на 5434, 66 лева за данъчен период м. 12.2013 г. във връзка с изписани като текущ разход стоки, от което е реализиран укрит приход, като за извършени продажби не е бил начислен ДДС;
3.допълнително начисляване на ДДС в размер на 3590, 85 лева за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 12.2012 г. и м. 12.2013 г. във връзка с неосчетоводени от РЛ фактури, издадени от [фирма], [фирма] ,[фирма], [фирма], [фирма], за които е прието, че стоките са продадени през м. 12. на съответните години и съответно, лицето е реализирало приходи от продажбата им, без да начисли ДДС;
4.допълнително начисляване на ДДС в размер на 7462, 04 лева за данъчен период м. 12.2013 г. в резултат на неначислен ДДС при продажба на стоки от [фирма] и от [фирма] ;
5.непризнаване на данъчен кредит в размер на 658, 69 лева за данъчен период м. 03.2011 г. във връзка упражнено право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени преди датата на регистрацията на РЛ по ЗДДС в нарушение на чл. 103, ал. 2 от ЗДДС;
6.непризнаване на данъчен кредит в размер на 1145, 36 лева за данъчни периоди м. 07 и м. 11.2011 г. по фактури, издадени от [фирма], описани в РД и в РА;
7.допълнително начисляване на лихви за невнесени в срок задължения по подадени от РЛ справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06- м. 11.2013 г.
Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. По отношение на материалната законосъобразност на РА, АС Пловдив е развил съображения за незаконосъобразност на РА в частта относно непризнатия на РЛ данъчен кредит в размер на 1145, 36 лева за данъчни периоди м. 07 и м. 11.2011 г. / по фактурите, издадени от [фирма] / и относно допълнително начисления ДДС в размер на 4761, 66 лева за данъчен период м. 12.2013 г. / във връзка с неначислен ДДС при продажба на стоки, придобити от [фирма] и на стоки, придобити от [фирма] по описаните фактури/. В останалата част съдът е обосновал извод, че РА е издаден при правилно прилагане на материалния закон.
Предмет на касационен контрол е решението на АС Пловдив само в отхвърлителната част на жалбата на [фирма] срещу процесния РА. В останалата част решението не е обжалвано.
Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
1.Неоснователно е твърдението на касатора за извършени в хода на ревизията съществени процесуални нарушения. Необосновано се твърди, че първата ЗВР № 1403467 от 04.08.2014 г. / прил. на л. 828- л. 829 от делото/ не е връчена на РЛ. Видно от приложените извлечения от съобщения, изпратени по електронен път, процесната ЗВР е изпратена на РЛ на вписания e mail адрес – [ел. адрес], като е получен отговор от същия e mail адрес, че се потвърждава получаването на електронното съобщение задено с приложената към него ЗВР / л. 825 и л. 826 от делото/. Следователно, ревизионното производство е валидно образувано при спазване на чл. 113, ал. 2 от ДОПК.Уява се, че по реда на ДОПК са изпратени ИПДПОЗЛ, описани подробно на стр. 2 от РД и са връчени на РЛ, както и на пълномощника на лицето на 03.12.2014 г. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с № Р 13-1403467-113-01 от 01.12.2014 г., както и уведомление на основание чл. 17, ал 1, т. 2 от ДОПК по електронен път. Едновременно с това РД и РА са надлежно връчени на РЛ и същият е упражнил правото си на защита.
2. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрали всички релевантни за спора доказателства, като е извършил задълбочен анализ на същите. Фактите по спорния предмет са правилно установени и са изведени при правилна преценка на доказателствения материал по делото.
3. Във връзка с приложението на материалния закон касационната инстанция намира, че изводите на съда за законосъобразност на РА в съответните му части са правилни и обосновани.
3.1.С оглед направените в хода на ревизията констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В тази връзка по категоричен начин е установено, че през ревизираните периоди счетоводството на РЛ е водено в нарушение на принципа на текущо начисляване и съпоставимост между отразените приходи и извършените разходи. Липсват хронологични и аналитични обработки на счетоводни сметки /302 Материали; Кредита на 304 Стоки; 601 Разходи за материали, 602 Разходи за външни услуги, сметките от гр. 10 С. К и гр. 15 Привлечен капитал, сметките от гр. 50 Каси, Банки и др./ Не са представени първични документи като РКО, ПКО и банкови извлечения за определени периоди, поради което не може да се проследи пълнотата на хронологията на сметка 501 Каса и сметка 503 Банка. Не са представени първични документи, въз основа на които са взети счетоводни операции за получаване на парични постъпления, отразени като увеличаване на допълнителни резерви. Налице са неосчетоводени фактури за покупки на стоки. Извършвани са разплащания към доставчици за стари периоди, без да съществуват пари в каса или банка.
Следователно, правилен е изводът на съда за доказаност на предпоставките за извършване на ревизията на [фирма] по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Установени са и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи от продажби на стоки и по т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК, с оглед констатацията, че РЛ е извършвало разплащания към доставчици за стари периоди, без да съществуват пари в каса или банка.
Наличието на несъмнени данни за липса на редовно заведена счетоводна отчетност, несъответствието на декларираните и получените приходи и източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и наличието на данни за укрити приходи, установени в хода на проведеното ревизионно производство, които не са отчетени по съответния ред и за тях не са начислени следващите се данъци, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа/ДО/ не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон.
По отделните спорни пунктове на РА се обосновават следните изводи:
3.2. Правилно АС Пловдив е приел за законосъобразно извършеното с РА доначисляване на ДДС в общ размер на 125 202, 00 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09/2012 г., м. 02 и м. 12/2013 г. в резултат на приети за укрити от РЛ приходи в размер на 162 000 лева за 2012 г. и в размер на 589 212, 00 лева за 2013 г., които суми са били заведени по сметка 102 „Допълнителни размери“, за които приходните органи обосновават, че са получени вследствие на реализирани продажби на стоки, които не са намерили отражение в счетоводството на РЛ и за които дължимият ДДС не е начислен.
Приходните органи и вещото лице / в. л./ по приетата съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ/ са проследили по дати паричния поток в дружеството за процесните години и по-конкретно извършените касови постъпления и плащания, намерили отражение в СчСм 501 „Каса в левове”, в резултата на което са констатирали, че относно взетите счетоводни записвания по сметка 501 „Каса в лева”, свързани с процесните суми /в размер на 162000 лв. през 2012 г. и в размер на 589212, 00 лв. през 2013 г./ няма приложени първични счетоводни документи като основание за вземането на извършените счетоводни контировки, както и че е нарушена хронология в номерата на счетоводните записвания – номерацията на хронологията не съответства на номерацията на записванията в конкретните месеци, а същата кореспондира с номерацията на счетоводни записвания взети в края на годината. Установено е, че от хронологичен регистър за дебит сметка 501 „Каса” за 2012 г. са отразени кореспонденции 2660, 2661 и 2662 съответно със сумите: 35000, 00 лв., 55000, 00 лв. и 72000, 00 лв. – общо 162000 лв., срещу кредитиране на сметка 102 „Допълнителни резерви”. Като основание е отразено „захранване на каса“. Въпреки, че тези кореспонденции са с дати 01.07.2012 г., 01.08.2012 г. и 01.09.2012 г., номерата на кореспонденциите показват, че те не са взети на съответните дати, а са въведени при приключване на сметка 501 Каса, тъй като тези кореспондиращи номера не съответстват на посочените дати. В периода 01.07.2012 г. - 01.09.2012 г. кореспондиращите номера са от 1123 до 1693 включително. За 2013 г. констатацията е аналогична - от представената Главна книга е установено, че сумата в размер на 589 212, 00 лв. е отразена, както следва: по дебита на сметка 501 „Каса в лева” – 474 950, 00 лв. и по дебита на сметка 502 „Каса във валута” – 114262, 00 лв. Не е изяснен вида на валутата, тъй като хронологичен и аналитичен регистър на сметка 502 „Каса във валута” не са представени. От хронологичен регистър за дебит сметка 501 „Каса в лева” е установено отразяването на кореспонденция № 1889 със сумата 474950, 00 лв., срещу кредитиране на сметка 102 „Допълнителни резерви” / без посочване на основанието за това/. Въпреки, че тази кореспонденция е с дата 01.02.2013 г., номерът на кореспонденцията показва, че същата не е взета на съответната дата, а при приключване на сметка 501, тъй като този кореспондиращ номер не съответства на посочената датата. В периода 01.02.2013 г. - 28.02.2013 г. кореспондиращите номера са от 118 до 216 включително./
Правилно АС Пловдив е приел, че процесните суми не са осчетоводени в течение на годината, за която се отнасят, в каквато насока са твърденията на ревизираното дружество, а в края на съответния отчетен период с цел покриване на възникнал през тези периоди недостиг на парични средства по кредита на с/ка 501 „Каса в лева”. През процесните данъчни периоди кредитните обороти по заведената от дружеството счетоводна сметка 501 „Каса в левове” надвишават дебитните такива, т. е. дружеството през всяка от процесните години е извършвало плащания без счетоводна наличност на парични средства в касата като липсват доказателства за произхода на средствата, с които тези плащания са извършени.
При тези данни, обосновано съдът е възприел като правилен изводът на приходна администрация, че разглежданите суми /в размер на 162000 лв. за 2012 г. и в размер на 589212, 00 лв. за 2013 г./ представляват укрит за дружеството приход, се явява фактически и правно обоснован.
Отделно от това, правилна е преценката на съда да не кредитира ангажираните от РЛ договори за заем сключени в периода 15.02.2013 г. – 07.09.2013 г. и разписките към дях с оглед изричните констатации за непълното индивидуализиране на заемодателите; посочване на лица – заемодатели, които са починали; отразяване на лице - заемодател, което е ученик; вписана лична карта на заемодател, издадена една година след сключване на договора за заем; за една част от заемодателите в програмния продукт СУП няма данни да са работили по трудови правоотношения, друга част са имали трудови договори (мияч на превозни средства и обслужващ работник промишлено производство); по отношение на всички заемодатели е констатирана липсата на данни за получавани от тях доходи от извънтрудови правоотношения, тъй като не са подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, нито справки по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Действително в хода на ревизията не са извършени насрещни проверки на лицата, сочени като заемодатели, но във връзка с доказване реалността на договорите и предадените с тях суми, както и с цел да опровергае материалната доказателствена сила на оспорения РА в обсъжданата част, РЛ е следвало в хода на съдебното производство да ангажира гласни доказателствени средства /по арг. от чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК/, но доказателствено искане в тази насока не е направено.
Следователно, при липсата на убедителни доказателства, че заемодателите действително са разполагали с възможност да предоставят средствата и при наличието на констатираните по-горе обстоятелства за редица непълноти при изготвяне на договорите за заем, законосъобразно приходните органи и съдът не са зачели обсъжданите договори за заем и представените в тази връзка разписки за връщане на част от твърдяните заеми.
Както правилно е отбелязал АС Пловдив, до друг извод е могло да се стигне, ако дружеството имаше редовно заведено счетоводство, процесните заеми и вноски бяха осчетоводени на датите, на които се твърди от ревизирания субект и това бе намерило вярно и честно отражение във финансовия отчет на предприятието и в подадените от него ГДД. При това положение, произходът на процесните суми щеше да е въпрос ирелевантен за разрешаването на настоящия административноправен спор, а облагането следваше да бъде насочено към едноличния собственик на капитала като вносител на тези парични вноски в дружеството и той именно следваше да установява произхода на тези средства. Такива обстоятелства обаче не са налице.
С оглед приетото за установено, а именно, че посочените суми /в размер на 162000 лв. за 2012 г. и в размер на 589212, 00 лв. за 2013 г./ представляват укрит за дружеството приход и при положение че по делото не се твърди и не се установява РЛ да е извършвало дейност различна от търговия /чийто предмет е перилни, почистващи препарати и санитария, и пластмасови издалия - торбички, чашки, чинийки, кутийки и пр./, то правилно е прието, че този приход е резултат от реализирани от [фирма] облагаеми доставки по смисъл на ЗДДС, които не са намерили отражение в счетоводството му, съответно дължимият по тях ДДС не е начислен. Този извод не се опровергава от показанията на разпитаните св. Г. Ч. и Д. М.
По така изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА относно доначисления ДДС в общ размер на 125 202, 00 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09/2012 г., м. 02 и м. 12/2013 г. е формиран при правилно прилагане на материалния закон и обстоен анализ на доказателствата по делото.
3.3. Решението е правилно в частта на приетия за законосъобразен РА относно допълнително начисления ДДС в размер на 1371, 48 лева за данъчни периоди м. 12.2011 г. и в размер на 5434, 66 лева за данъчен период м. 12.2013 г. във връзка с изписани като текущ разход стоки, от което е реализиран укрит приход, като за извършените продажби не е бил начислен ДДС.
Както е установено в хода на ревизията, през 2011 г. от сметка 304 „Стоки” са изписани като текущ разход по сметка 601 „Разходи за материали” стоки с отчетна стойност 6142, 02 лв., а през 2013 г. като текущ разход са изписани стоки закупени от [фирма] с отчетна стойност в размер на 19409, 50 лв. Освен фактурите и посочената от ревизиращите органи справка „материали, вложени за опаковане на стоки, изхвърляне на отпадъци и рекламни материали“ /която съдържа единствено изброяване на стоките по вид, количество и стойност – приложена на стр. 539 по делото/, от РЛ не са представени други първични документи, въз основа на които процесните количества стоки са изписани на разход по Дебита на сметка 601 „Разходи от материали“. От данните по делото по никакъв начин не става ясно в кой търговски обект са изразходени въпросните стоки и в каква връзка с оглед значителното им количество.
При липса на документална обоснованост на стопанските операции, а и изобщо на редовно заведена от ревизираното лице счетоводна отчетност, съобразен с целта на закона е изводът на приходна администрация, че изписаните като текущ разход стоки са продадени, от което е реализира укрит приход в горепосочените размери, като за извършените продажби не е начислен дължимият в тази връзка ДДС в размер на 1371, 48 лева за данъчни периоди м. 12.2011 г. и в размер на 5434, 66 лева за данъчен период м. 12.2013 г. Възприемайки като правилен и обоснован изводът на данъчната администрация по този пункт на РА, съдът е приложил правилно материалния закон.
Този извод не се опровергава и от приетата по делото ССчЕ, доколкото констатациите на вещото лице са изцяло в подкрепа на тези направени от органите по приходите. В.л. е установило, че през месец декември 2011 г., със счетоводен запис № 1151/31.12.2011 г. и пояснителен текст към стопанската операция „използвани материали за магазина“ е взета контировка – Дебит сметка 601 „Разходи за материали“ на Кредит сметка 304 „Стоки” на стойност 6142, 02 лв. Изготвена е справка „материали, вложени за опаковане на стоки, изхвърляне на отпадъци и рекламни материали“ /приложена на стр. 539 по делото/, в която са описани по бройка изписаните материали и която според експерта не може да послужи като основание за взетата контировка. В заключението е отразено, че в случая следва да бъде съобразно и обстоятелството, че процесните материали при покупката им са отразявани текущо през годината като „стока“, а не като разходи за материали и едва в края на отчетния период са отчетени като такива с различно предназначение. Аналогични са констатациите на вещото лице и относно изписаните като текущ разход стоки по издадените от [фирма] фактури.
Неоснователно е твърдението на касатора, че не е налице основание за доначисляване на ДДС за посочените данъчни периоди, тъй като не са обосновани конкретни облагаеми доставки. Видно от констатациите на в. л. счетоводството на РЛ не е водено редовно и порид липсващата адекватна счетоводна отчетност не може да се установи кога реално процесните стоки реално са продадени. В тази връзка дружеството не ангажира доказателства, с които да обори констатациите на приходните органи в посочената част на РА.
3.4. Решението е правилно в частта на отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА досежно доначисления ДДС в размер на 3590, 85 лева за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 12.2012 г. и м. 12.2013 г. във връзка с неосчетоводени от РЛ фактури, издадени от [фирма], [фирма] ,[фирма], [фирма], [фирма] .
С оглед резултатите от извършените насрещни проверки на посочените доставчици, изводът на приходната администрация, че обсъжданите първични счетоводни документи обективират действително извършени доставки на стоки през процесния период, се явява фактически и правно обоснован. Установено е, че фактурите са включени в счетоводните регистри на доставчиците, в дневниците им за продажби и в подадените справки-декларации за съответния данъчен период. Тези обстоятелства са установени от извършените проверки в информационния масив на НАП и въз основа на представените от доставчиците фактури, дневници, разпечатки на счетоводни сметки, счетоводни регистри, трудови договори, фактури за предходни доставки, доказателства за материалната им обезпеченост за извършване на спорните доставки, писмени обяснения. Към две от фактурите /Фактура № 174/07.12.2011 г. издадена от [фирма] и фактура № 8257/01.11.2013 г. издадена от[фирма] /, са приложени приемо-предавателен протокол и експедиционен лист, подписани за „получил“ от представител на ревизираното дружество, който подпис не е оспорен от РЛ. Стоките предмет на спорните фактури са обичайни за дейността на РЛ.
Едновременно с това, по категоричен начин се установява плащането по доставките, а именно: по фактурата издадена от [фирма] плащането е извършено в брой и е удостоверено с касов отчет; останалите фактури издадени от[фирма], [фирма] и [фирма] са платени по банков път, за което всеки от доставчиците е представил съответните документи. Изключение прави единствено фактурата издадена от [фирма], за която от страна на дружеството изрично е заявено, че стоката е предадена и макар, че плащането е уговорено по банков път, такова до настоящия момент не е извършено. Цитираната фактура съдържа подпис на представител на ревизираното лице, който не е оспорен. В тази връзка съдът правилно е приел, че с факта на подписването на съответната фактура от името на дружеството и конкретния доставчик, процесните стоки /които са родово определени вещи/, са определени по съгласие между страните, т. е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху тях е прехвърлена.
Във връзка с липсата на подписи за получател в част от разглежданите фактури /които не са придружени с приемо-предавателен протокол или експедиционен лист/ съдът е анализирал всички останали документи, ангажирани от доставчиците при извършените насрещни проверки. След като е установено, че те са осчетоводили издадените на ревизирания субект фактури, налице е изписване на процесните стоки от съответната материална сметка и е отчетен приход от реализирана продажба, както и доставчиците са описали подробно механизма на продажбите, включително е установено и плащането по фактурите, то това обосновава извода за действително осъществени доставки на стоки с получател [фирма],
Отделно от това, от представената от РЛ счетоводна документация - хронологичен регистър на сметките за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., е установено, че стоките по описаните по-горе фактури не са заведени в счетоводните регистри, съответно не са изписани. Представената сравнителна ведомост, съставена по годишна инвентаризация /описи от реалното преброяване не са представени/, не показва разлика между наличните количества по счетоводни данни и тези установени при фактическо преброяване. Не са констатирани излишъци от стоки. При тези данни е направен извод, че стоките по процесните фактури са продадени от РЛ. Поради липса на информация на коя дата това е станало, органите по приходите са приели, че те са продадени през м. декември на съответната година, без да е отразен приход, респективно без да е начислен ДДС.
Установените в хода на ревизията неотчетени покупки, неотчетени продажби, а от там и неначислен ДДС, са както следва: за 2011 г. – неотчетените покупки са в размер на 3738, 37 лв., към които след прилагане на надценка от 17, 50 % е определен размер на неотчетените приходи 4392, 58 лв. и дължим за м. 12/2011 г. ДДС в размер на 878, 52 лв.; за 2012 г. – неотчетените покупки са в размер на 9128, 83 лв., към които след прилагане на надценка от 17, 50 % е определен размер на неотчетените приходи 10726, 37 лв. и дължим за м. 12/2012 г. ДДС в размер на 2145, 27 лв.; за 2013 г. – неотчетените покупки са в размер на 2025, 23 лв., към които след прилагане на надценка от 40 % е определен размер на неотчетените приходи 2835, 32 лв. и дължим за м. 12/2013 г. ДДС в размер на 567, 06 лв
След като е установено по категоричен начин извършването на процесните доставки с получате РЛ, който не е изпълнил изискването да ги осчетоводи по надлежния ред, респ. да отчетени и приходи от тяхната продажба, то законосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС за посочените данъчни периоди в съответните размери. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а РЛ не е ангажирало доказателства за опровергаване на констатациите в РА в тази му част, поради което изводът на съда за законосъобразност на РА е правилен.
3.5. Решението е правилно в частта за приетия за законосъобразен РА относно допълнително начислен ДДС в размер на 2700, 38 лева.
В резултат на извършената насрещна проверка на [фирма] са представени Фактура за продажба № 76761/27.09.2013 г., издадена на ревизираното дружество, за доставка на навло за вътреобщностен транспорт от Унгария до България; Покупна фактура № 10219/30.09.2013 г. за осъществен транспорт от Унгария до България от [фирма] ; Международна товарителница с товарен пункт [фирма] - разтоварен пункт С. [] на 20.09.2013 г. и получател [фирма] ; Фактура № 3963/23.09.2013 г., издадена от [фирма] към [фирма] за транспорт от София до Пазадржик, ведно с товарителница № 612472/20.09.2013 г. и Цесия/разписка от 19.09.2013 г., с която отговорността за товара от 4 колета – 3140 кг. пристигнали от Унгария, е прехвърлена на превозвача; Счетоводно отразяване на продажната фактура за навло; Дневник за продажбите за м. 09.2013 г.; Банково извлечение за разплащане по фактури на [фирма] и [фирма] ; Заявка за транспорт от [фирма] към [фирма] от 16.09.2013 г. за 4 палета/перилни препарати от [фирма] до [фирма] с разтоварващ пункт гр. [населено място], [адрес] и Заявка за транспорт от [фирма] към [фирма] от 20.09.2013 г. за 4 палета/перилни препарати – 2000 кг. от България до [фирма] за доставката им до адрес на [фирма], гр. [населено място], [адрес] ; Заявка за транспорт от [фирма] до [фирма] с отразен разтоварен пункт гр. [населено място], [адрес],
Въз основа на така описаните документи правилно е прието, че през м. 09/2013 г. [фирма] е осъществило ВОП на перилни препарати от [фирма], Установено е, че ВОД от [фирма] не е декларирано от ревизираното дружество през м. 09.2013 г. и следващите данъчни периоди. Стоките - перилни препарати, предмет на ВОП от Унгария през м. 09.2013 г., не са заведени счетоводно. В същото време е констатирано, че декларираните ВОД от [фирма] към [фирма] са в размер на 4931 евро /или 9644, 20 лв./.
Съобразно тези данни съдът е възприел като правилен изводът на приходните органи, че РЛ е получило процесните стоки /перилни препарати/ от унгарския си доставчик и е реализирало същите на вътрешния пазар, като при продажбата им не е начислило дължимия ДДС. В тази връзка правилно органите по приходите са определили ДО на продадените стоки в размер на 13501, 88 лв., при декларирана от ревизираното лице надценка в размер на 40%, съответно върху тази данъчна основа допълнително е начислен ДДС в размер на 2700, 38 лв.
Доводи за неправилност на решението в тази част не са изложени от касатора, като касационната инстанция намира касационната жалба за неоснователна в посочената част.
3.6. Изводът на АС Пловдив за законосъобразност на РА досежно непризнатия на РЛ в размер на 658, 69 лева за данъчен период м. 03.2011 г. във връзка упражнено право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени преди датата на регистрацията на РЛ по ЗДДС в нарушение на чл. 103, ал. 2 от ЗДДС, е правилен.
[фирма] е регистрирано по ЗДДС на 17.03.2011 г., а процесните фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени на 10 и 11 март 2011 г., т. е. преди регистрацията на дружеството по ЗДДС. Не е спорно, че дружеството не е подало регистрационен опис по чл. 103, ал. 2 ЗДДС.
След като РЛ не е упражнило правото си на подаване на регистрационен опис по реда и в сроковете предвидени в чл. 103, ал. 2 ЗДДС, то това процесуално бездействие го лишава от възможността да му бъде признато правото на данъчен кредит по процесните фактури.
3.7. Решението на АС Пловдив в частта на отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу РА относно начислените лихви за забава върху невнесени в срок задължения по ЗДДС е правилно.
По делото не се твърди и не се установява описаните в РД и в РА задължения по подадените от ревизираното лице СД по ЗДДС да са внесени в законоустановения срок до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят съобразно чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Това означава, че начисляването с РА на лихви за невнасянето им в срок и установяването като дължим на декларирания със СД и невнесен до настоящи момент „ДДС за внасяне” за горепосочените данъчни периодие законосъобразно извършено, до който извод е достигнал и решаващият съд.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА в посочените му части, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3284, 50 лева за касационната инстанция на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1645 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 1918/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [номер] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3284, 50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.