Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез адв. М. Л.-Е., срещу решение № 138 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7875/2016 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане решението да бъде отменено, жалбата на дружеството – уважена, а преписката - върната на КЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и разноски.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител Н. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба от [фирма], [населено място], против Решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел VI, т. 1, с която част са утвърдени, считано от 01.07.2016 г. следните цени: Цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (без ДДС) на средно напрежение на [фирма]; Цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение; Цена за достъп, която се дължи от всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на [фирма]; Цена за достъп за битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на [фирма]; Необходими годишни приходи на [фирма] за втората ценова година от четвъртия регулаторен период.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваното в частта му по раздел VI, т. 1 Решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г. на КЕВР е постановено от компетентен орган по заявление на [фирма] с вх.№ Е-13-62-33/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени за разпределение на електрическа енергия с приложени към него справки и информация, въз основа на които заявителят е обосновал искането си за утвърждаване на процесните цени. Приел е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., отменена от 24.03.2017 г., но действаща към момента на издаване на оспорения акт), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установил е, че със заповед № З-Е-73/ 10.05.2016г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е приет от КЕВР в открито заседание от 02.06.2016 г., за което е изготвен протокол № 114 от същата дата и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор „Електроенергетика“. Докладът и датата на открито заседание са били публикувани на страницата на КЕВР. Видно от протокол от 09.06.2016 г. приетият проект на решение е бил подложен на обществено обсъждане. Съдът е установил също, че във връзка с изготвения доклад на 22.06.2016 г. в КЕВР са входирани две становища от [фирма]. Тези становища били изрично обсъдени на стр. 46-47 от решението на КЕВР, а конкретни мотиви по отношение на атакуваните цени били изложени на стр. 48 от него.

Видно от извлечение от протокол № 144 от 30.06.2016 г. на същата дата с 6 гласа „за“, от които 3 на членовете на Комисията със стаж в енергетиката, е прието процесното решение, като в частта по раздел VI, т. 1 от него на [фирма] са утвърдени цени (без ДДС) за втората ценова година от четвъртия регулаторен период, при необходими годишни приходи – 281 039 хил. лв. и пренесена електрическа енергия – 9 380 153 МВтЧ, считано от 01.07.2016 г., както следва: Цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на средно напрежение – 0, 00875 лв./КвЧ; Цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение – 0, 02933 лв./КвЧ; Цена за достъп за небитови клиенти – 0, 01745 лв./КвЧ; Цена за достъп за битови клиенти – 0, 00505 лв./КвЧ.

Според първоинстанционния съд, в решението били посочени фактическите и правни основания за издаването му, а в оспорената му част били изложени съображенията, с които се определят цените. Комисията била извършила задълбочен анализ на всички данни и обстоятелства, свързани с определянето на ценообразуващите елементи. При издаването на акта били спазени и материалноправните разпоредби. За безспорно установено е приел, че по отношение на жалбоподателя КЕВР е приложила метода на ценово регулиране „горна граница на приходите“, уреден в чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ отм. , като един от методите за ценово регулиране, за които на Комисията е дадена възможност за избор по силата на чл. 32, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 4, ал. 1 от НРЦЕЕ отм. , както и че този метод е определен с решение на регулаторния орган в съгласие с чл. 4, ал. 5 от НРЦЕЕ отм. ,

Съдът е отбелязал също, че по силата на чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗЕ административният орган не е бил длъжен да възприеме предложението на енергийното предприятие за изменение на действащите цени, а преценявал същото съобразно нормативно установените критерии. В тази връзка е отчел, че при упражняване на правомощията си КЕВР е действала в условията на оперативна самостоятелност и можела да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счете за икономически обоснован. При издаването на оспореното решение КЕВР била спазила и принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Прилагането на унифициран метод за ценообразуване, основан на разпоредбите на ЗЕ и НРЦЕЕ, който включвал подаването на заявления с ценови предложения и обосновката им, гарантирало обективност и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. В случая въз основа на анализ на представената от жалбоподателя информация на основание чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ отм. , Комисията отчела необосновано повишаване на отделни групи разходи. Налице било противоречие в заявените размери на оптимизация на разходите на енергийното дружество, което обстоятелство се отразило на определения размер на процесния разход, а дружеството не ангажирало убедителни доказателства, които да разколебаят формирания от Комисията извод. Във връзка с възражението за липса на мотиви при изчисляване на разходите за амортизация, съдът е възприел тезата на регураторния орган, че е икономически необосновано и в противоречие с принципа за регулиране чрез процесните цени, вменени в тежест на клиентите, да бъде осигуряван капиталов източник за възстановяване на активите, придобити по безвъзмезден начин. По отношение на инвестициите, заявени от жалбоподателя, доколкото Комисията била включила предложените от дружеството такива в регулаторната база на активите, според съда, също се явявали неоснователни възраженията за липса на мотиви. В брутната стойност на инвестициите за четвъртия регулаторен период били предвидени 26 млн. лв. за 2015 г. и 103 млн. лв. за 2016 г., предназначени за изкупуване на енергийни обекти, съгласно предявените към 31.12.2014 г. заявления. Жалбоподателят е оспорил тези изчисления, за което обаче не ангажирал доказателства, които да ги оборят, поради което и съдът е отхвърлил тези твърдения като недоказани. С тези съображение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Съдът е разпределил доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващото дружество не е доказало твърденията в жалбата. В открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2016 г. процесуалният представител на дружеството-жалбоподател е заявил, че няма доказателствени искания. Действително, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В представената по делото преписка са представени всички доказателства, събрани от Комисията в развилото се пред нея административно производство, които установяват фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването на оспорения акт. В същото време, обаче, жалбоподателят е следвало да докаже своите твърдения, т. е. да обори направените от органа заключения чрез представяне на доказателства, включително и като поиска експертно заключение, нещо което той не е направил. Затова и съдът правилно е приел, че са останали недоказани твърденията му. Неоснователно е и твърдението на касатора в настоящото производство, че КЕВР не била взела становище по оспорването. Такова становище е изразено в проведеното по делото съдебно заседание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е била спазена процедурата по приемане на процесното решение. По повод постъпилите заявления от енергийните предприятия, председателят на КЕВР със заповед № З-Е-73 от 10.05.2016 г. е назначил работна група, която е извършила експертен анализ на данните, съдържащи се в тези заявления и в допълнителните писма към тях. Въз основа на резултатите е изготвен доклад с вх.№ Е-Дк-142 от 26.05.2016 г., приет с решение по протокол № 110 от 27.05.2016 г. на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание в съответствие с чл. 45 от НРЦЕЕ отм. , В изпълнение разпоредбата на чл. 46 от Наредбата с решение по протокол № 116 от 06.06.2016 г. Комисията е приела проект на решение за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подложен на обществено обсъждане по реда на чл. 14 от ЗЕ на 09.06.2016 г. С писма с вх.№ Е-13-62-44 от 03.06.2016 г. и вх.№ Е-13-62-52 от 22.06.2016 г. [фирма] е представило становища по доклада и проекта на решение. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, Комисията е обсъдила и е изложила подробни аргументи относно възраженията на енергийното дружество. В тази връзка са неоснователни доводите в жалбата за липса на мотиви в процесното решение. Жалбоподателят не е оспорил констатациите на административния орган. Според него, след като КЕВР не е приела предложените от дружеството цени, решението й е недостатъчно мотивирано. Както правилно е отчел и административният съд, Комисията няма задължение да възприеме предложените от заявителите цени на електрическата енергия. При упражняване на правомощията си регулаторният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, което означава, че утвърждава размера на ценообразуващите елементи, в зависимост от неговата икономическа обоснованост, а не от заявеното от дружествата, независимо от това, че производството започва именно по тяхна инициатива.

По изложените в жалбата доводи за нарушение на материалния закон следва да се вземе предвид, че КВЕР е приложила като метод на ценово регулиране „горна граница на приходите“, определен в чл. 4, ал. 5 от НРЦЕЕ отм. , Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ това е метод, при който регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години, като след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с Г. Т от Наредбата. С обжалваната част от процесното решение са изменени утвърдените на [фирма] с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР цени и необходими годишни приходи за първата година от този регулаторен период, единствено чрез корекциите, предвидени в глава III и по-точно в чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ отм. , По силата на чл. 37, ал. 3 при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 (в случая е приложен методът „горна граница на приходи“) могат да се извършат следните годишни корекции: 1. с инфлационен индекс (И) за предходен период, на основата на данни от Националния статистически институт, съобразно влиянието и върху признатите разходи за дейността (без разходите за амортизации) и с коефициент за подобряване на ефективността при спазване на принципите на чл. 23 и чл. 31 ЗЕ; 2. с показатели въз основа на изпълнението (качество на енергията, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции и 3. в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Според ал. 4 на същия текст от Наредбата, при прилагане на метода "горна граница на приходи" се извършва корекция и с фактора Z, който представлява абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период; в случаите, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията със Z се прави само за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на клиентите. Видно от мотивите на процесното решение, корекция с фактора Z е приложена след анализ на отчетната и прогнозната информация, представена от електроразпределителното дружество, съдържаща данни за 12-месечен период, а регулаторния ценови период, определен с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР е 11-месечен, затова за целите на изчисленията са били използвани отчетни данни за периода от м. август 2015 г. до м. май 2016 г. и прогноза за юни 2016 г. По отношение на утвърдените с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. и изменени с решение Ц-35 от 01.11.2015 г., и двете на КЕВР, необходими годишни приходи и количества пренесена електрическа енергия е бил приложен коефициент 11/12, тъй като данните са за 12 месеца, а периодът – 11 месеца. По този начин стойността на фактора Z е изчислена в съгласие с изискванията на чл. 37, ал. 4 от НРЦЕЕ отм. .

Неоснователни са възраженията относно нивото на утвърдения технологичен разход и по-конкретно относно определения на електроразпределителното дружество от Комисията размер на допустимите технологични разходи. Приетите с решението на КЕВР допустими нива на технологичните разходи за процесния регулаторен период са резултат от извършения от органа регулаторен преглед и са потвърдени от експертното решение на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Въз основа на анализ на представената от жалбоподателя информация на основание чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ отм. , Комисията е отчела необосновано повишаване на отделни групи разходи, което обстоятелство е повлияло и върху определения от нея размер на технологичните разходи. Технологичните разходи на дружеството са запазени на 8% в съответствие с общия подход, както и с чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ отм. , В тази връзка е изразено несъгласие и с така наречения общ подход, който КЕВР е използвала при определяне на цените на отделните дружества. Тук следва да се отбележи, че прилагането на унифициран метод за ценообразуване, основан на еднаква нормативна уредба, гарантира обективност и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. С определянето на цените по предварително утвърдени критерии не се нарушава равнопоставеността с другите участници на пазара на ел. енергия. По този начин КЕВР е спазила принципите, заложени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Със запазването на технологичните разходи на 8% на [фирма] Комисията е счела, че представените от дружеството технологични разходи по преноса на електрическа енергия са неприемливо високи. Тези разходи не следва да се поемат от крайните клиенти, а да останат ангажимент за справяне на самото електроразпределително дружество.

М. К е изложила и по повод изразеното несъгласие на касатора относно непризнаването на оперативни разходи за изпълнение на лицензионните задължения на дружеството, намаляването на общите разходи за амортизация, относно нормата на възвращаемост на капитала, която следвало да бъде в размер на 7, 4%, относно подхода за намаляване на балансовата стойност на активите му, използвани за регулирана дейност, както и относно компенсацията за предходен регулаторен период, като е отчела, че тези възражения са били обсъдени в административното производство по приемане на решение Ц-27 от 31.07.2015 г. Същите обаче били неотносими към това производство. Това е така, тъй като оспореното в настоящото производство решение Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР касае само корекциите, регламентирани в чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ отм. , и чието съдържание беше цитирано по-горе.

Относно доводите, касаещи разходите за балансиране, заявени от [фирма] следва да се уточни, че отмяната на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 от НРЦЕЕ с влязло в сила съдебно решение не води до твърдения от касатора извод, че изрично се допуска в признатите от КЕВР разходи да се включват разходите, произтичащи от сделки с балансираща енергия. Според дружеството с одобрената с процесното решение цена от 1, 80 лв./МВтч КЕВР лимитира разходите за балансиране в противовес със съдебното решение. Отмяната на разпоредбата не означава, че разходите за балансиране следва да се възстановят чрез определените от Комисията цени. КЕВР има задължение да възстанови само икономически обоснованите разходи, нещо което е сторила, като се е и обосновала за това на база извършено сравнение между извършените от търговците на ел. енергия разходи за балансиране и отчетените от електроразпределителните дружества такива.

По тези съображения се налага извод, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Основателна и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ се явява претенцията на процесуалния представител на Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на разноски пред ВАС. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7875/2016 г. от Административен съд - София град.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.