Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В, седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] срещу Решение №7 от 07.02.2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №268/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на О. В срещу Решение №РД-02-36-1381 от 14.11.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 -2013 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на общината е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор №BG161PO001/3.1.-03/2010/013/-D-5 (Д-103 от 31.03.2014 г.) с изпълнител [фирма]. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. В, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка, като не е преценил доказателствата и възраженията относно преклудирането на правомощието на органа да въздейства върху вече решен въпрос, обективиран в писма изх. №99-00-6-3592 от 20.04.20016 г. и изх. №99-00-6-2205 от 27.04.2016 г. Без налични нови обстоятелства органът пререшава въпроса за наличието на нередност въпреки влезлите в сила административни актове.

Необосновано съдът приема, че е налице пълно неизпълнение на сключения между общината и [фирма] договор. Не е извършил дължимата преценка за наличие на елементите на понятието „нередност“ като не е отчел, че в решението на Управляващия орган не са изложени мотиви относно втория и третия елемент. Финансовият ефект следва да се доказва от органа, като изводът му трябва да почива на обоснован анализ на фактите и отражението им върху бюджета на Съюза. Невъзможността да се докаже точното количество на финансовото отражение не следва да се приравнява на отпадане на необходимостта от...