Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от[фирма] ООД срещу решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. и решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г., както и срещу писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и писмо изх. № К-26-П-45 от 16.06.2016 г., издадени от министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 (ОП „РКБИ”).

Жалбоподателят -[фирма] ООД излага, че на 02.12.2011 г. между Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) в качеството на договарящ орган (ДО) по ОП „РКБИ” 2007-2013 към момента на сключване на договора и[фирма] ООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО003-1.1.04-0027-С001 с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „[фирма] – Български иновативен производител“. В рамките на процедура по подбор на проектни предложения, предхождаща сключването на договора, жалбоподателят представил изискуема съгласно насоките за кандидатстване по проекта декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закон за малките и средни предприятия (ЗМСП), че отговаря на изискванията, приложими за средно предприятие. Сочи, че проектът е изпълнен в уговорения срок, УО е извършил проверка и е одобрил финалния отчет, вследствие на което е извършил окончателно плащане по договора. През 2014 г. във връзка с извършван от Европейската сметна палата (ЕСП) одит на ОП „РКБИ“ 2007-2013, УО е провел кореспонденция с жалбоподателя, в рамките на която от [фирма] ООД са изискани редица документи и разяснения, с които да бъде удостоверено обстоятелството, че дружеството представлява средно предприятие по смисъла на ЗМСП и не е налице свързаност с [фирма] ЕООД. На 11.05.2016 г. жалбоподателят получил писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г., ведно с решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. за установяване на нередност и покана за доброволно възстановяване на сума в размер на 50 150, 00 лв., представляваща неправомерно изплатена сума по договор № BG161РО003-1.1.04-0027-С001. С последващо решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. размерът на корекцията е увеличен на 79 500, 00 лв. и е изпратена нова покана за доброволно възстановяване. Жалбоподателят счита, че решение № РД-16-290/05.04.2016 г., писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г., № РД-16-535 от 09.06.2016 г. и писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. са издадени при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при липса на мотиви. Излага, че в цитираните решения е направено препращане към констатациите, съдържащи се в доклад № К-26-П-45 от 01.04.2016 г., респ. доклад № К-26-П-45 от 06.06.2016 г. на началника на отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“ (отдел „ЗВКН“) в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД „ЕФК“) до ръководителя на УО, които не са приложени към процесните актове, не са инкорпорирани в съдържанието им и не са връчвани на жалбоподателя. Цитираните в оспорените актове нормативни разпоредби не са съотнесени към каквато и да е фактическа обстановка. Излага, че [фирма] ООД не е извършил нередност по смисъла на пар. 1 от ДР на НОПАНФИПСЕС и чл. 1, пар. 2 от Регламент 2988/95 и чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006. Жалбоподателят не само е изпълнил всички свои задължения по приложимото национално и европейско законодателство, но и е извършил доброволно и добросъвестно всички надлежни действия с цел да установи възможните хипотези на свързаност с други дружества и трети лица. Счита, че административният орган е нарушил е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (НОПАНФИПСЕС, Наредбата), тъй като препис от акта, с който е установена нередността, не е връчен на жалбоподателя към момента на установяването или регистрирането на сигнала. С изпращането на покана за доброволно изпълнение УО е игнорирал предвидената в чл. 14, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС възможност за преразглеждане и отмяна хода на акта в хода на административната процедура. Нарушена е и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредбата, съгласно която регистрирането на нередност не се обвързва с начина и с момента на възстановяване на средствата. Нарушена е разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като с повторно решение е увеличен размерът на финансовата корекция без да са налице основанията за това и без да е спазен редът за това по чл. 74 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. е издадено извън срока по чл. 91 от АПК. Неясни са мотивите на УО за увеличаването на размера на финансовата корекция, доколкото препоръката на ЕСП е корекцията да бъде в размер на 10 % от стойността на реално изплатените суми по договора, които възлизат на 501 500, 00 лв. Счита, че изпращането на процесните решения с придружителни писма не може да санира липсата на мотиви. Излага аналогични твърдения за незаконосъобразност и по отношение на писмо изх. № К-26-П-145 от 21.04.2016 г. и писмо изх. № К-26-П-145 от 15.06.2016 г. Сочи, че същите не съдържат основанията за налагане на финансова корекция. При налагане на финансовата корекция УО е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и не му е осигурена възможността да представи възражения. Представянето на цитираните в процесните решения доклади едва към момента на иницииране на съдебното производство не може да санира липсата на мотиви. Счита, че финансовата корекция не следва да е за сметка на дружеството и разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е неприложима. УО никъде не е посочил конкретните правни норми от ЗМСП, въз основа на които счита, че [фирма] ООД следва да бъде определено като голямо предприятие, нито е посочил конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да обоснове извод, че [фирма] ООД и [фирма] ЕООД са свързани предприятия. Недопустимо е едва в рамките на съдебното производство УО да прави уточнение коя хипотеза от чл. 4, ал. 5 от ЗМСП счита, че е налице. Излага, че [фирма] ООД представлява средно предприятие по смисъла на релевантните разпоредби от националното и общностното законодателство. Анализира подробно разпоредбите на ЗМСП, както и различните хипотези на свързаност в чл. 4, ал. 5 и ал. 8 от закона, и счита, че не е налице никоя от тях. Сочи, че изцяло се е съобразил с предоставени на интернет страницата на ОП „РКБИ“ указания и по силата на чл. 10, ал. 6, т. 4 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурни фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и Фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци (Методологията) не е допустимо да понесе тежестта на финансовата корекция. По отношение на твърдението за свързаност с друго дружество излага, че обстоятелството, че [фирма] АД е едноличен собственик на капитала на [фирма] ЕООД не променя факта на липса на свързаност между [фирма] ЕООД и [фирма] ООД. Сходният предмет на дейност на двете дружества не доказва обстоятелството, че същите оперират на същия съответен пазар или на вертикален пазар, тъй като следва да се разглежда не вписаният в ТР предмет на дейност, а реално извършваната такава. Отбелязва, че ЕСП е извършила одит на управлението на самата оперативна програма, като договорът с [фирма] ООД просто е попаднал в представителната извадка. ЕСП е направила препоръка да бъде намален интензитетът на помощта по договор BG161РО003-1.1.04-0027-С001 с 10 %, но никъде не е указала, че това следва да бъде за сметка на дружеството. Обосновава извод, че при проверката на дейността на ОП „РКБИ“ са открити нередности, които УО се опитва да компенсира за сметка на [фирма] ООД. Недопустимо е жалбоподателят, в качеството на трето лице, да търпи негативни последици от действията и бездействията на УО или ДО. В тази връзка излага, че на стопански субекти по смисъла на чл. 2 от Регламент № 1803/2006 са приравнени и управляващите органи по оперативните програми по аргумент от чл. 37 вр. с чл. 59 от регламента. Предвид направените от ЕСП констатации УО е този, който е допуснал нередност и който следва да понесе тежестта от евентуална финансова корекция. Прави искане решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г., решение № РД-535 от 09.06.2016 г., писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и писмо № К-26-П-54 от 15.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП „РКБИ” да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Министърът на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2011 г. между ИАНМСП и[фирма] ООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) BG161РО003-1.1.04-0027-С001 от 02.12.2011 г. по ОП „РКБИ” с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „[фирма] – Български иновативен производител“. Част от представената по делото административна преписка (на л. 217) е Формуляр за кандидатстване по открита процедура за подбор на проекти, покриващи определени изисквания за качество, с няколко крайни срока за кандидатстване: BG161PO003-1.1.04 „Подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги“. Съгласно т. 1.6 от Насоките за кандидатстване по тази процедура (извадка от които е представена като доказателство по делото) максималният интензитет на помощта по елемент „Инвестиции“ е диференциран в зависимост от категорията на предприятието – кандидат – микро, малко, средно или голямо. При подаване на проектните предложение кандидатите са длъжни да удостоверят, че са микро, малко или средно предприятие по смисъла на ЗМСП или че не покриват тези изисквания, чрез попълване на декларация по образец, а екипът по договаряне следва да провери достоверността на декларираното обстоятелство вкл. чрез служебни проверки в Търговския регистър. В изпълнение на тези указания, към проектното си предложение участникът [фирма] ООД е представил 2 бр. декларации по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП от всеки от управителите на дружеството, видно от текста на които същото се е определило като средно предприятие, а също и като свързано предприятие и предприятие партньор. В приложени към декларациите таблици като предприятие – партньор участникът е посочил [фирма] ООД, а като свързано предприятие – [фирма] ООД.

Съобразно чл. 3.1 от договор № BG161РО003-1.1.04-0027-С001 от 02.12.2011 г. общият размер на разходите за изпълнение на проекта възлиза на 1 018 800, 00 лв., от които допустимите разходи възлизат на 849 000, 00 лв., а допълнителните на 169 800, 00 лв. Предоставената безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер 504 500, 00 лв., което представлява 60% от общите допустими разходи по Елемент „Инвестиции“ и 50% от общите допустими разходи по Елемент „Услуги“. Предоставената помощ по елемент „Инвестиции“ възлиза на 480 000, 00 лв., което представлява 60% от очакваните допустими разходи по елемент „Инвестиции“. Предоставената помощ по елемент „Услуги“ възлиза на 24 500, 00 лв., което представлява 50% от очакваните допустими разходи по елемент „Услуги“. Съгласно чл. 2, т. 2.3. от договора срокът за изпълнение на проекта е 12 месеца.

Договорът е изпълнен в срок и с писмо вх. № 2ИПП-02-16-109 от 09.10.2012 г. до Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ дружеството е представило междинен и финален технически и финансов отчет. С писмо изх. № 2ИПП-02-16-113 от 03.12.2012 г. на главния директор на ГД „ЕФК“ дружеството е уведомено, че при извършена проверка на финалния отчет е установено, че всички предвидени дейности са изпълнени в срок и заложените цели на проекта са постигнати. В писмото е посочено, че ще бъде извършено окончателно плащане по договора в размер на 501 500, 00 лв. Сумата е преведена по сметка на [фирма] ООД на 04.12.2012 г.

След приключване на изпълнението на договора, в периода 25.11.2013 г. - 04.12.2013 г. от страна на ЕСП е извършен одит на законосъобразността и редовността на плащанията в рамките на декларацията за достоверност за финансовата 2013 г. на ОП „РКБИ“ 2007-2013. Цел на одита е проверка за законосъобразност на декларирани и възстановени по ЕФРР разходи за 7 произволно избрани проекта по одитираната оперативна програма, както и ефективността на въведените от държавата система за управление и контрол в откриване на установените грешки чрез извършване на предвидените в нормативната уредба проверки.

Във връзка с провеждания одит с писмо изх. № 2-ИПП-02-16-1 от 01.04.2014 г. от [фирма] ООД са изискани документи – договор за управление и контрол или друг документ, въз основа на който Р. И. К. е овластен да представлява дружеството; разяснения дали за 2009 г. и 2010 г. Р. К., респ. другият съдружник [фирма] ЕООД има решаващо влияние в дружеството, както и дали е в позиция да взима стратегически бизнес решения. Изисканите документи са предоставени с писмо вх. № 2-ИПП-02-16-2 от 04.04.2014 г. С последващи писма с вх. № 2ИПП-02-16-3 от 11.04.2014 г., вх. № 2ИПП-02-16-04 от 13.05.2014 г. от страна на [фирма] ООД са представени допълнителни разяснения и документи - протоколи от общо събрание и правно становище.

С последващи писма с изх. № 2ИПП-02-16-6 от 20.06.2014 г. и изх. № 2ИПП-02-16-8 от 30.06.2014 г. от дружеството са изискани още документи и разяснения, както следва: документи, от които да е видно дали в периода 2009-2011 г. [фирма] ЕООД е предоставяло или не заеми на [фирма] ООД, протоколи от общи събрания или други документи, от които да е видно, че при разминаване в становищата на двамата съдружници, становището на миноритарния съдружник е ирелевантно при вземане на крайното решение; документи, от които да е видно, че дружеството изпитва през периода 2009-2010 г. типичните за малко и средно предприятие трудности; доказателства, от които да е видно дали в периода 2010-2014 г. на [фирма] ООД е бил отказан заем/кредит от банка; документи, от които да е видно, че дружеството през периода 2010 -2014 г. е изпитвал типичните за малко и средно предприятие трудности. С писмо вх. № 2ИПП-02-16-7 от 26.06.2014 г. [фирма] ЕООД е предоставило изисканата с писмо изх. № 2ИПП-02-16-6 от 20.06.2014 г. информация.

Предварителните констатации от извършения одит са предоставени на министъра на икономиката и енергетиката с писмо вх. № 42-00-628 от 08.04.2014 г. от председателя на Сметната палата. В констатациите по отношение на проект № BG161PO0003-1.1.04-0027-C0001-M0001 с [фирма] ООД е посочено, че е налице сериозна количествено измерима грешка – нарушение на правилата за държавните помощи, като е надвишен таванът на интензитета на помощта. Одитният орган е приел, че по отношение на [фирма] ООД бонусът от 10 % над предвидените 50 %, предоставян за дружество със статут на средно предприятие, представлява неправомерна помощ. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че предвид личните взаимоотношения между управителите на [фирма] ООД и [фирма] ЕООД и степента на икономическата обвързаност между двете дружества, получателят на помощта следва да се разглежда като част от група дружества и няма право да получава бонус за средно предприятие в размер на 10 %. Посочено е, че УО е разполагал с необходимата информация и е можел да оспори статута на средно предприятие, но не е изискал допълнителни разяснения и е одобрил проекта с 60 % съфинансиране вместо със ставка от 50 %, приложима към големите предприятия. Отчетено е финансово въздействие на констатацията в размер на 79 500 лева.

С писмо изх. № 92-00-628 от 27.05.2014 г. министърът на икономиката и енергетиката е изпратил на председателя на Сметната палата становище от ГД „ЕФК“ във връзка с предварителните констатации от извършения одит. От страна на ГД „ЕФК“ е изразено несъгласие със съдържащите се в предварителния одитен доклад изводи, в подкрепа на което са приложени изисканите от страна на дружеството документи (договори за управление, протоколи от общо събрание на съдружниците и разяснения от мажоритарния съдружник и управителите на [фирма] ООД, както и независимо правно становище на адвокат от САК).

С писмо от 31.07.2014 г. е издаден окончателния одитен доклад на ЕСП, в който са потвърдени предварителните констатации.

Във връзка с резултата от одита на 11.09.2014 г. в Регистъра за сигнали за нередности по ОП „РКБИ“ е регистриран сигнал за нередност под № 230 от 11.09.2014 г. по договор № BG161PO0003-1.1.04-0027-C0001-M0001 с получател на помощта [фирма] ООД.

С писмо изх. № К-26-П-45 от 27.07.2015 г. ГД „ЕФК“ е изискала окончателно становище по случая от Европейската комисия.

[фирма] ООД е уведомено за регистрирането на сигнала с писмо изх. № К-26-П-45 от 22.02.2016 г., в отговор на изпратено от него до УО искане за получаване на информация за статуса на проверката и резултатите от нея.

С писмо от 23.03.2016 г. Европейската комисия е изискала от УО информация относно предприетите последващи действия по отношение на констатациите от одита на ЕСП.

Във връзка с резултатите от проверката е съставен доклад с № К-26-П-45 от 01.04.2016 г. от началника на Отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности“ в ГД „ЕФК“, с който е направено предложение за приключване на сигнал за нередност под № 230 от 11.09.2014 г., за извършване на финансова корекция на стойност 50 150, 00 лв., за регистриране на нередността в ИСУН и в регистъра за нередности и за изпращане на покана за доброволно възстановяване на неправомерни изплатените средства.

С решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. на министъра на икономиката и УО на ОП „Конкурентоспособност”, на основание чл. 5, ал. 1, т. 13 и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г,, обн. ДВ, бр, 108 от 30.12.2014 г.), пар. 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, чл. 3, т. 2, чл. 12, ал, 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НОПАНФИПСЕС, пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 322 на Министерски съвет от 19.12.2008 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Р. Б (обн. ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г.), т. 3, б. „б” от Решение № 965 от 16.12.2005 г. на Министерския съвет за определяне на Централното координационно звено, управляващите органи на оперативните програми и междинните звена за управление на средствата от Структурните фондове на Европейския съюз в Р. Б, във връзка с регистриран сигнал за нередност под номер ГД ЕФК 230, във връзка с констатациите в доклад № К - 26-П-45 от 01.04.2016 г. от началник отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“ до ръководителя на УО за проверка на сигнала, е решил: 1. Описаната фактическа обстановка представлява нередност по смисъла на параграф единствен, т. 1 от ДР на НОПАНФИПСЕС, при изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 с [фирма] ООД. Посочено е, че мотивите за установяване на нередност са изложени в доклад № К - 26-П-45 от 01.04.2016 г. от началник на отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“; 2. Установената нередност да се регистрира в Регистър на нередности на управляващия орган и в ИСУН; 3. Неправомерно изплатената по договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 безвъзмездна помощ в размер 50 150, 00 лв. е недопустим разход; 4. Нередността да се приключи на основание чл. 30, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС, след възстановяване на неправомерно платените средства. Предвидено е препис от решението да се изпрати на [фирма] ООД и е посочено на кого се възлага изпълнението на решението.

С писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. [фирма] ООД е уведомено, че договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 е попаднал в извадка на Европейската сметна палата във връзка с извършван одит, като ГД „ЕФК“ е получила предварителния доклад на ЕСП с констатация, че [фирма] ООД не следва да се счита за средно предприятие и неправомерно е получил 10 % по-висок интензитет по процедурата за предоставяне на БФП. В писмото УО е изложил, че на 12.08.2014 г. в Сметната палата на Р. Б е получено писмо на ЕСП с № 99-00-147 от 31.07.2014 г., вх. номер на УО № 92-00-1363 от 11.08.2014 г., съгласно което ЕСП счита, че [фирма] ООД и [фирма] ЕООД попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП, тъй като дружествата са регистрирани с почти еднакъв предмет на дейност и [фирма] ООД представлява част от група дружества, поради което предоставеният му бонус от 10 % процента за средно предприятие представлява неправомерна държавна помощ. Дружеството е уведомено, че на 11.09.2014 г. в Регистъра за сигнали и нередности по ОП „РКБИ“ е регистриран сигнал за нередност по договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 с получател на помощта [фирма] ООД под № 230 от 11.09.2014 г. УО е посочил, че е получено официално писмо от Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ чрез Постоянното представителство на Р. Б в ЕС относно проследяване на констатациите от одита на ЕС. В приложена таблица с отворени констатации, в частта относно [фирма] ООД, позицията на Европейската комисия съвпада с тази на ЕСП, като е направена препоръка да бъде наложена финансова корекция. Финансовото въздействие на констатацията възлиза на 10 % от БФП, които се считат за недопустими разходи по договора. УО е посочил, че финалното плащане по договора е в размер на 501 500, 00 лв., поради което е определил размер на финансова корекция в размер на 50 150, 00 лв. Изложил е и мотиви за липса на условия за допустимост на [фирма] ООД за участие по друга процедура за предоставяне на БФП, която е извън предмета на спора. На последно място е посочил е, че сигналът за нередност под № 230 от 11.09.2014 г. е приключен с Решение за регистриране на нередност по договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001. Заедно с писмото на дружеството е изпратен препис от решението за регистриране на нередност № РД-16-290/05.04.2014 г. и покана за доброволно изпълнение.

Със служебна бележка № К-26-П-45 от 11.05.2016 г. от началника на отдел „ЗКВН“, във връзка с кореспонденция с дирекция „Национален фонд“ при Министерство на финансите е направено предложение за спешно преразглеждане и преизчисление на нередната сума по договор № BG161PO003-1.1.04-0027-C0001 във връзка с изменение категорията на предприятието от средно в голямо, като се вземат предвид всички допустими верифицирани разходи включително собствения принос на дружеството, както верифицираните разходи по елемент „Услуги“ и елемент „Инвестиции“.

Със служебна бележка вх. № К-26-П-45 от 17.05.2016 г. от началника на отдел „Мониторинг и финансово управление“ при ГД „ЕФК“ е направено обобщение, че общо верифицираните разходи по проекта са в размер на 844 000, 00 лв., от които 795 000, 00 лв. по елемент „Инвестиции“ и 49 000, 00 лв. по елемент „Услуги“. Посочено е, че предвид констатацията, че БФП по елемент „Инвестиции“ следва да бъде в размер на 50 % вместо одобрените и платени 60 %, то верифицираната БФП следва да бъде намалена със 79 500, 00 лв., с която сума следва да се увеличи собствения принос на дружеството, предвид това, че всички разходи по проекта в общ размер на 844 000, 00 лв. са допустими. Изложено е, че сумата на БФП по елемент „Услуги“ не следва да бъде променяна, съответно не е необходимо да се налага финансова корекция. Посочено е, че разпределението на нередната сума в размер на 79 500, 00 лв. е както следва: 85 % от ЕФРР в размер на 67 575, 00 лв. и 15 % национално финансиране в размер на 11 925, 00 лв.

С оглед съдържащите се в служебните бележки констатации и съображения е съставен доклад до ръководителя на УО с № К-26-П-45 от 06.06.2016 г. от началника на отдел „ЗКВН“, с който са направени следните предложения: 1. да се измени решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г., като в т. 3 от същото се посочи коректната сума на неправомерно изплатената БФП, а именно 79 500, 00 лв.; 2. да се променят в информационната система ИСУН финансовите показатели на нередност с НИН № ОПРК/16/PP/211 от 05.04.2016 г. от 50 150, 00 лв. на 79 500, 00 лв.; 3. на [фирма] ООД да се изпрати измененото решение и нова покана за доброволно възстановяване с коректно вписана дължима сума.

С решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. на министъра на икономиката и УО на ОП „РКБИ”, на основание чл. 5, ал. 1, т. 13 и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г,, обн. ДВ, бр, 108 от 30.12.2014 г.), пар. 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, чл. 3, т. 2, чл. 12, ал, 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НОПАНФИПСЕС, пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 322 на Министерски съвет от 19.12.2008 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Р. Б (обн. ДВ, бр. 1 от 06.01.2009 г.), т. 3, б. „б” от решение № 965 от 16.12.2005 г. на Министерския съвет за определяне на Централното координационно звено, управляващите органи на оперативните програми и междинните звена за управление на средствата от Структурните фондове на Европейския съюз в Р. Б, във връзка с решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. и регистрирана нередност под НИН ОПРК/16/РР/211 от 05.04.2016 г., във връзка с констатациите в доклад № К - 26-П-45 от 06.06.2016 г. от началник отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности" до ръководителя на УО за проверка на сигнала, е решил да измени решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП „РКБИ“ 2007-2013 г. като в текста на т. 3 сумата от 50 150, 00 лв. се заменя със сумата от 79 500, 00 лв. Предвидено е препис от решението да се изпрати на [фирма] ООД, да се предостави на съответните отдели в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и да се доведе до знанието на началника на отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности" и на служителите по нередности в същия отдел, за сведение и изпълнение.

С писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. [фирма] ООД е уведомено, че е издадено решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. за промяна на решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. поради преразглеждане и преизчисление на нередната сума, като е изпратен и препис от новото решение. В писмото е посочено, че с писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. са изложени основанията за установяване и регистриране на нередност по договор за БФП № БГ161РО003-1.1.04-0027-С0001 и е изпратена покана за доброволно възстановяване на сума в размер на 50 150, 00 лв. Посочено е, че след възникнало съмнение, че при изчислението на корекцията са взети под внимание само верифицираните разходи БФП, а не всички допустими разходи, включващи и собствения принос на дружеството, УО е преразгледал и преизчислил нередната сума. Изложено е, че с оглед констатацията, че БФП по елемент „Инвестиции“ следва да бъде в размер на 50 % вместо одобрените и платени 60 %, то сумата на верифицираната БФП следва да бъде намалена със 79 500, 00 лв. и със същата сума да се увеличи собственият принос на дружеството по този елемент. УО е посочил, че размерът на нередната сума е увеличен от 50 150, 00 лв. на 79 500, 00 лв. Изпратена е и покана за доброволно възстановяване на сумата в размер на 79 500, 00 лв.

При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:

Жалбата на[фирма] ООД срещу решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. и решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 е процесуално недопустима.

НОПАНФИПСЕС регламентира процедури относно различните етапи по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, които включват процедурите по: а) администриране на сигнали за нередност; б) администриране на нередности (установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващо проследяване и приключване), и в) контрол върху предходните две процедури. Наредбата създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза и няма за предмет регламентирането на конкретните правни последици от установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността. Следователно по своето предназначение Наредбата е акт, адресиран към административни органи и регламентиращ правомощията и дейността им във връзка с администрирането на нередностите. Процедурата по глава втора „Администриране на сигнали за нередности“ от Наредбата регламентира специална процедура по администриране на сигнали, спрямо регламентираното в глава осма на АПК производство по сигнали и предложения. Това производство завършва с акта по чл. 14, ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Този акт поставя началото на втората процедура – по администриране на самата нередност, регламентирана в раздели І, ІІ и ІІІ на глава трета „Административни нередности“ от Наредбата. След получаване на становището от засегнатите лица ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата предприемат необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28 от, в т. ч. и корективните действия по доброволно или принудително възстановяване на средствата, съгласно т. 2 на чл. 28 – чл. 13, ал. 5. Актът, който пряко засяга права и законни интереси на дружеството, е този, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. В случая, при изследване на съдържанието на оспорените административни актове и тълкуване на волята на органа, се обосновава изводът, че такива индивидуални административни актове са писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и писмо изх. № К-26-П-145 от 15.06.2016 г. издадени от на министъра на икономиката и УО на ОП „РКБИ”. От двете процесни решения за дружеството не следват преки неблагоприятни правни последици, поради което не е налице правен интерес от оспорването им. Предвид изложеното жалбата на[фирма] ООД срещу решение № РД-16-290 от 05.04.2016 г. и решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. на министъра на икономиката и УО на ОП „РКБИ” следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено в посочената част.

Жалбата на[фирма] ООД срещу писма изх. К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и изх. № К-26-П-45 от 16.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Писмата съдържат властническо волеизявление на административен орган за налагане на финансова корекция и пряко засягат законни права и интереси на адресата – жалбоподател.

Разгледана по същество жалбата срещу посочените писма е основателна.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените актове съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 9, ал. 5, чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката - ръководителя на управляващия орган на ОП „РКБИ“ 2007 – 2013 г., който е министърът на икономиката. Същите обаче са издадени при нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на твърдението за неспазване на предвидената в чл. 74 от ЗУСЕСИФ процедура при издаване на писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. настоящата инстанция намира следното. При принципната приложимост на възможността за възобновяване на производството по издаване на административния акт съгласно глава седма на АПК, чл. 74 от ЗУСЕСИФ предвижда ръководителят на УО да може да увеличи размерът на наложена вече финансова корекция по предложение на сертифициращ или одитен орган. Изрично, обаче в тази разпоредба на закона се посочва, че условията и основанията за това могат да бъдат само тези по чл. 99 от АПК и то в случай, че се касае за влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен в съда. В конкретния случай, с писмо изх. № К-26-П-45 от 25.06.2016 г. размерът на финансовата корекция, определена с писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г., е увеличен на 79 500, 00 лв. Първоначалният акт – писмо изх. № 26-П-45 от 21.04.2016 г. е връчен на жалбоподателя на 11.05.2016 г., видно от представена по делото справка относно доставка на пратка от [фирма] ЕАД. В рамките на 14-дневният срок за оспорване на акта съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК [фирма] ООД се е възползвало от възможността да подаде жалба, като същата е постъпила в деловодството на административния орган под вх. № 24-Д-135 от 25.05.2016 г. В жалбата изрично е указано същата да се счита за такава по смисъла на АПК и която следва да бъде изпратена до Върховния административен съд съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК. Видно е, че към момента на издаване на писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г., първоначалният акт за определяне на финансова корекция не е влязъл в сила. Доколкото не е налице посочената съществена предпоставка за възобновяване на административното производство по чл. 99 от АПК, то обсъждането на останалите предпоставки се явява безпредметно. Налице е самостоятелно основание за отмяна на писмо изх. № К-26-П-45 от 25.06.2016 г.

Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението за определяне на финансова корекция, управляващият орган трябва да осигури възможност на лицето да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В случая преди издаването на писма изх. К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и изх. № К-26-П-45 от 16.06.2016 г. такава възможност не е осигурена на жалбоподателя. По делото не се събраха доказателства, а и в административната преписка липсват данни доклади с № К-26-П-45 от 01.04.2016 г., съответно № К-26-П-45 от 06.06.2016 г. да са доведени до знанието на жалбоподателя и да му е предоставена възможност да възрази по съдържащите се в същите констатации. Докладите са представени едва в хода на съдебното производство, като част от административната преписка, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Наред с това, обективираните в писмата волеизявления на УО на ОП „РКБИ“ за определяне на финансова корекция са издадени в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 143 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Аналогично задължение за държавите членки е предвидено и в чл. 98 Регламент (ЕО) № 1083/2006, който, с оглед на чл. 152, пар. 1 от Регламент №1303/2013, продължава да се прилага и след 31.12.2013 г. за одобрените помощи и за съответните операции до приключването им. Съгласно чл. 122, пар. 2 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, пар. 1 Регламент №1083/2006 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, пар. 7 от Регламент № 1083/2006, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице –[фирма] ООД има качеството на икономически оператор, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Видно от писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. на ръководителя на УО, основанието за наложената финансова корекция е обстоятелството, че съгласно становище на Европейската сметна палата [фирма] ООД не представлява „средно“ предприятие по смисъла на ЗМСП, а именно в качеството му на такова е получило с 10 % по-висок интензитет БФП съгласно договор № BG161РО003-2.3.02-0046 – С0001. Посочено е също, че по отношение на [фирма] ООД е налице хипотезата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП и дружеството следва да се разглежда като част от група дружества, поради което и бонусът от 10 %, предоставен за средно предприятие, представлява неправомерна държавна помощ. УО е посочил, че сумата от 10 % върху БФП се счита за недопустим разход. Никъде в писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. или писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. органът не е посочил конкретна правна норма от европейското или националното законодателство, която според него е нарушена от дружеството, нито е посочил правното основание, въз основа на което е извършил индивидуализация на размера на финансовата корекция. Органът не твърди наличието на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 1 до 8 от ЗУСЕСИФ, нито наличието на нарушение по Методологията за определяне на финансови корекции. Единственото основание на [фирма] ООД да бъде наложена финансова корекция в размер на 10 % от изплатената БФП е констатацията на УО, че дружеството не представлява „средно“ предприятие по смисъла на ЗМСП, което обаче не може да се приеме за действие или бездействие на икономическия оператор, а още по-малко за такова, нарушаващо правна норма от европейското или националното законодателство. Позоваването от страна на ръководителя на УО на констатациите на ЕСП в хода на извършваната от нея проверка, съдържащи се в админстративната преписка, също не може да бъде основание за определяне на размера на корекцията. Непосочването на релевантната нормативна уредба, предвиждаща основанието и размера на корекцията, опорочава волеизявлението на административния орган и не позволява на настоящия състав да прецени дали органът законосъобразно е упражнил правомощието си. Финансовата корекция се явява определена в нарушение на принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания. В този контекст въпроса налице ли е нарушение се явява ирелевантен, тъй като дори такова да е налице, при липса на валиден акт, предвиждащ санкционирането му, корекцията не може да бъде реално приложена.

Управлението и разходване на средства от бюджета на Съюза в режим на споделено управление предполага двустепенност, достатъчно ясно и функционално обособена, за да бъдат изведени отделни правила за отделните органи при упражняване на отделните им правомощия. Съгласно чл. 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и чл. 317 от ДФЕС, Комисията е отговорна за изпълнението на бюджета на Съюза. Тя има основното задължение като висш орган на изпълнителната власт в Европейския съюз и първостепенен разпоредител, да осигури законосъобразното и ефикасно разходване на средства от бюджета на Съюза, като същевременно с това носи основната отговорност за предприемане мерки за недопускане измами с бюджетни средства. Целевото предназначение на средствата от Европейския съюз, насочени, с оглед конкретния казус към укрепване конкурентоспособността на частният сектор, предполага управлението на отпуснатите средства от националните администрации, като най-пряко свързани с частно-правните субекти по места. Държавите-членки, съобразно посочената нормативна база, са длъжни да предприемат законодателни мерки, с които да реализират основното си задължение по недопускане нарушения, респ. предотвратяването им или отстраняване на вредните последици от тях. При липса на релевантна съюзна уредба, размерът на корекциите следва да бъде уреден в акт на националното законодателство. В процесния казус Р. Б не е предприела законодателни рамки предвиждащи определяне размер на санкция за нарушения извън посочените в ЗУСЕСИФ или Методологията, каквото в настоящия случай не се твърди да е налице. Неизпълнението на задължението за приемане на конкретна национална уредба води до липса на нормативноустановеност на подлежащите на определяне корекции по размер. Липсата на ясна нормативна регламентация не позволява на държавата да наложи корекция, тъй като по този начин нарушава оправданите правни очаквания и правната сигурност, определяйки своеволно и непредварително определен размер на корекция на частно-правните субекти. В тази връзка, изследването на статута на жалбоподателя на [фирма] ООД съгласно ЗМСП (ЗАКОН ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ), както и различните хипотези на свързаност с други дружества, е безпредметно, доколкото наличието или не на такъв статут не е предвидено като нередност по смисъла на общностното и националното законодателство.

В т. 1.6 от Насоките за кандидатстване по открита процедура за подбор на проекти, покриващи определени изисквания за качество, с няколко крайни срока за кандидатстване: BG161РО003-1.1.04. „Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги“ е посочено, че максималният интензитет на помощта по елемент „Инвестиции“ е диференциран в зависимост от статута на дружеството – микро, малко, средно или голямо предприятие. Уточнено е, че максималният интензитет на помощта по този елемент представлява размерът на помощта, изразен като процент от общите допустими разходи за този елемент по всеки индивидуален проект. В хода на процедурата по подбор на проектни предложения обстоятелствата по чл. 4 и чл. 4 от ЗМСП са надлежно декларирани от страна на [фирма] ООД.Дрящият орган, чрез преговорният експертен екип, оценяващ проектните предложения, е извършил проверка на удостоверените обстоятелства, приел е, че дружеството отговаря на изискванията за средно предприятие, респ. представлява допустим кандидат по проекта, и е сключил договор за предоставяне на БФП с интензитет по елемент „Инвестиции“ в размер на 60 %. Освен това е доказано и надлежното изпълнение на проекта в уговорения срок, одобряването от страна на УО на финалните отчети и извършването на окончателно плащане. Дори да се възприемат изцяло констатациите на ЕСП в хода на осъществената от нея проверка и да се обоснове изводът, че [фирма] ООД действително не е имал право да получи максимален интензитет на помощта поради това, че не е средно предприятие, това не обуславя извод за осъществено от страна на дружеството нарушение на националното и европейското законодателство. В тази връзка основателни са възраженията на жалбоподателя, че не следва да понася тежестта на финансовата корекция. Още на етап подбор и оценка на проектни предложения органът е разполагал с възможността да провери и да се увери в достоверността на декларираните обстоятелства и да прецени дали да конкретният кандидат отговаря на условията за допустимост за участие в проекта, както и какъв следва да бъде размерът на предоставяната помощ в зависимост от статута на участника по ЗМСП.

От изложеното в писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. е видно, че неправилно е изчислена и основата, върху която органът е определил финансовата корекция. Видно от писмото финансовата корекция е определена като 10 % всички допустими и верифицирани разходи по елемент „Инвестиции“. Следователно административният орган е определил финансова корекция не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, но и върху допустимите разходи, представляващи собствения принос на дружеството, защото допустимите разходи по проекта са общо в размер на 844 000, 00 лв., и се разпределят, както следва: 501 500, 00 лв. БФП и 342 500, 00 лв. собствен принос. Д. органът е счел, че финансовата корекция следва да се наложи само върху сумата по елемент „Инвестиции“, то следва да се има предвид, че общо допустимите разходи по този елемент са в размер на 795 000, 00 лв., от които 60 % в размер на 477 000, 00 лв. безвъзмездна финансова помощ и остатъкът в размер на 318 000, 00 лв. собствен принос на дружеството. В писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г е посочено, че сумата от 795 000, 00 лв. представляваща верифициран разход по елемент „Инвестиции“, следва да бъде намалена с 10 % или 79 500, 00 лв., с която сума следва да бъде увеличен собственият принос на дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на ЗУСЕСИФ е управлението единствено на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Факта, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ, а не и на националното съфинансиране или още по-малко собственият финансов принос на получателите на помощта. Наред с това дефиницията на „нередност“ по чл. 2 (37) Регламент №1303/2013, съответно чл. 2 (7) Регламент №1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл е и чл. 71, ал. 1 от закона, съгласно която чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съществуващата в националното право и в правото на Европейския съюз нормативна уредба на въпроса за определянето на финансови корекции на проектите по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ води до извод, че ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция и по отношение на разходите по проект, представляващи собствен принос на дружеството. Определянето на финансова корекция и върху собствения принос на получателя на помощта не само няма правно основание, но и превръща финансовата корекция в санкция. Това положение противоречи на чл. 4 (2) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), която разпоредба изрично установява, че финансовата корекция не е санкция.

Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ режим на материята и извършеното от органа смесване между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. В писмо изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. органът е посочил, че сумата в размер на 50 150, 00 лв., представляваща наложена финансова корекция в размер на 10 % от изплатената безвъзмездна финансова помощ, се счита за недопустим разход по договора. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. В случая е установено, че всички разходи по изпълнението на проекта са приети за допустими. УО е констатирал точно изпълнение на проекта и е извършил цялостно плащане на безвъзмездна финансова помощ на 04.12.2012 г. още преди извършването на проверката.

Предвид по-горе изложеното, изследването на последния елемент от понятието за нередност – нанесена финансова вреда или възможност за такава върху бюджета на ЕС, в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението, се явява безпредметно.

Всичко гореизложено води до извод, че оспорените пред настоящата инстанция писма изх. № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. са издадени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, и като такива следва да бъдат отменени.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски е основателно. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 10 000, 00 лв. Настоящият съдебен състав счита възражението за основателно. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ държавната такса се събира върху материалния интерес, което значи, че и адвокатското възнаграждение следва да бъде определяно на базата на материалния интерес. В настоящия случай материалният интерес се равнява на 79 500, 00 лв., поради което и минималното адвокатско възнаграждение по силата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2 915, 00 лв. Претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение значително надхвърля минималното, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерство на икономиката - юридическото лице, в чиято структура се намира органът ответник, следва да бъде осъдено да заплати в полза на[фирма] ООД сумата от 6 095, 00 лв., от които сумата от 3 180, 00 лв. представляваща направени в производството разноски за заплатена държавна такса и сумата от 2 915, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на[фирма] ООД срещу решение за № РД-16-290 от 05.04.2016 г. и решение № РД-16-535 от 09.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8568 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в посочената част.

ОТМЕНЯ волеизявление за определяне на финансова корекция обективирано в писмо № К-26-П-45 от 21.04.2016 г. и в писмо изх. № К-26-П-45 от 15.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013.

ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на[фирма] ООД, ЕИК 103829676, сумата от 6 095, 00 лв. (шест хиляди и деветдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, а в частта, с която жалбата на [фирма] ООД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, в 7-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.