Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на М. Н. У., чрез пълномощник -адв.Г., срещу решение № 2782 от 05.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1830/2014 г. от Административен съд - Варна. Счита, че същото е неправилно ; необосновано ; постановено в противоречие с процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени обжалвания акт - Заповед № 401/30.04.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По делото е постъпила частна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решението, в частта за разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби.

Върховният административен съд - П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

Първоначално между страните са съществували трудови правоотношения, като въз основа на договор от 09.11.2010 година У. е заемал длъжността "експерт",към отдел "РТИ"-В., с договорен шестмесечен изпитателен срок.

Със заповед № 707/31.07.2012г. на основание чл. 15, ал. 1 ЗДСл Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е назначил М. У. на длъжността "старши експерт" в Областна дирекция - В. със срок до завръщане на титуляря М. И., ползваща отпуск по майчинство. С последвала заповед от 04.09.2013 година, У. е преназначен да замества друг титуляр - М. М., до завръщането й на работа.

Със заповед № 401/30.04.2014 г. на основание чл. 103,...