Производството е по реда на вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 697 / 25.03.2015 г. по адм. д. № 3771/2014 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, 25-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА №[ЕИК] / 19.08.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., с който на дружеството са определени задължения по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС в общ размер на 45 050, 34 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Изразява становище, че органите по приходите не са изложили мотиви за участие от страна на дружеството в сделки с измамен елемент и злоупотреба с ДДС до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място], не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът е приел, че жалбата срещу РА е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на приложимия материален закон – чл. 177 от ЗДДС – безспорно установено знание у страна на жалбоподателя, че данъкът за доставките с предмет – идентичен на този, които са били предмет и на оспорения РА,...