Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) срещу решение № 7812 от 15.12.2014 година, постановено по адм. д.№9241/2013 г. на АССГ.
С обжалваното решение, по жалба на [фирма] е отменено уведомително писмо (УП)за извършена оторизация изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 година, с изх.№02-020-2600/8116 от 20.09.2013 г., издадено от изпълн. директор на ДФЗ, в частта, в която са определени като недопустими за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ и за плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони, и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането в 14 дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1712, 80 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Изрично са наведени като касационни основания неправилното приложение на материалния закон и необоснованост на решението, но от обстоятелствената част на жалбата следва, че се поддържа и касационното основание–допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – [фирма] я оспорва по съображения в писмен отговор.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното.
С уведомителното писмо, предмет на обжалване пред административния съд, на заявителя [фирма] е отказано подпомагане по СЕПП за общо 7, 74 ха от заявената площ. От съответната таблицата в уведомителното писмо и обясненията под нея става ясно, че е установено застъпване, което не е разрешено за малка част -0, 01 ха от един БЗС-17035-44-5-1 и за заявената площ-1, 77 на един цял БЗС-29221-48-3-1. За останалите БЗС-та в таблицата е установена недопустимост на подпомагането в резултат на извършени проверки на място. По отношение на неразрешените застъпвания, правното основание за отказа за подпомагане, посочено от органа е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а по отношение на недопустимите за подпомагане площи –чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба№105.
Със същото уведомително писмо на заявителя е отказано подпомагане по мярка – Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони, за обща площ от 3, 39 ха. Отказът е мотивиран със същите фактически констатации за парцелите в съответната таблица, каквито са за същите парцели, заявени и по СЕПП. Посоченото от органа правно основание за определянето като негодни за подпомагане на застъпените части е чл. 17, ал. 7 от Наредба№5/09г. вр с чл. 12, т. 4 от Наредба №11/3.04.2008г. за парцела, по отношение площта на който, не е отстранено застъпването. Правното основание за определянето като недопустими за подпомагане на части от останалите парцели е чл. 12, т. 1 от Наредба №11. Установената площ от парцелите в съответната таблица е изчислена на осн. чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) №1122/09 на Комисията.
Административният съд е уважил жалбата приемайки, че административният орган не е провел процедурата по чл. 18 от Наредба №5/09г. преди да откаже подпомагането за застъпените площи.
Административният съд е възприел изцяло заключението на съдебната експертиза, въз основа на което е формирал извод, че при определянето на допустимата за подпомагане площ от административния орган са допуснати грешки, които се дължат на липсата на щателна проверка на парцелите на място и грешка при измерването. По тези съображения, административният съд е преценил като незаконосъобразен акта в обжалваната му част, поради което го е отменил в тази част и е върнал преписката на административния орган, за ново разглеждане, при което да се отстранят грешките, допуснати при първоначалното разглеждане . Решението на административния съд е правилно.
Основателно е преценено от съда, че в обжалваното уведомително писмо няма мотиви, въз основа на които да се приеме, че административният орган преди да откаже да признае застъпването на жалбоподателя е изпълнил процедурата по чл. 18 от Наредба №5/09г. От съдържанието на чл. 18 от Наредба № 5/09г. може да се направи извода, че целта на тази разпоредба е да се подпомогнат всички декларирани хектари в рамките на физическия блок, отговарящи на условията за подпомагане. При останало неразрешено застъпване и за двамата или повече кандидати, тази цел не се постига, тъй като за хектарите, съответстващи на застъпването подпомагане не се допуска.
Основателно, съдът е отменил УП по отношение на отказаното подпомагане по СЕПП в частта, в която са определени като недопустими за подпомагане хектари. Съображенията за този резултат на настоящата съдебна инстанция се различават обаче от съображенията на първоинстанционния съд. Видно от документите в преписката и от заключенията на съдебните експертизи е, че са преценени като недопустими за подпомагане части от естествени ливади и изкуствени ливади. Установено е, че за по-голямата част от хектарите, преценени като недопустими за подпомагане е установено наличието на храсти и дървета.
Условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища са регламентирани в едноименната Наредба №5 от 10.03.2010 година. Видно от квалификацията, направена в чл. 14 от Наредбата, ливадите са постоянни пасища. Условията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища са регламентирани в раздел V от Наредбата. Видно от чл. 16 на същата наредба е, че в определени случаи наличието на храсти и дървета не са пречка за допустимостта за подпомагане на пасищата. Допустимостта на подпомагането на постоянните пасища, на които има храстовидна или дървесна растителност зависи от броя на храстите и/или дърветата и начина им на разположение. В конкретния случая, нито в УП, нито в някой друг от документите по преписката е посочен броя на установените във въпросните парцели дървета и храсти, тяхната височина и начина им на разположение. Административният орган не се е позовал на конкретна разпоредба от приложимата наредба, нито е изложил конкретни мотиви в УП във връзка с предпоставките, визирани в посочената Наредба. Липсата на мотиви в административния акт, обосноваващи разпоредения краен резултат е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си води до отмяна на акта като незаконосъобразен.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7812 от 15.12.2014 година, постановено по адм. д.№9241/2013 г. от Административния съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: