Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "Тирпарк 2002" АД, със седалище и адрес на управление в гр. С. ул. "Твърдишки проход" № 23, ет. 3, офис 12, представлявано от изпълнителния директор И. Т., чрез процесуалния му представител адв. Я., против решение № 5927 от 07.11.2012 г., постановено по адм. дело № 90/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на "Тирпарк 2002" АД срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 22-07-00/0110 от 19.05.2011 г., издаден от началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) - Кремиковци, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, в частта, в която е установен размер на задълженията за местна такса битови отпадъци (ТБО) и лихви за просрочие за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., в размер на общо 31 490.45лева.
От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендират се направените в настоящата съдебни разноски.
Ответникът – директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПАМДТ") при Столична община (СтО), счита касационната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно. Иска се да бъде потвърдено.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Тирпарк 2002" АД против АУЗД № 22-07-00/0110 от 19.05.2011 г., издаден от началник отдел "МДТ" - Кремиковци, мълчаливо потвърден от решаващия орган - директорът на дирекция "ПАМДТ" при Столична община (СтО), за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г, върху отчетна стойност на недвижими имоти, собственост на "Тирпарк 2002" АД. в размер на общо 31490.45 лева.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение съответства на посочената от касатора данъчна оценка на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на СтО, приети с решения за съответните години. Съдът е обосновал извода, че всички имоти, във връзка с които е определена ТБО са разположени в границите на районите, в които съгласно заповед № РД-09-4005/31.10.2008 г. и заповед № РД-09-1557/29.10.2009 г. на кмета на СтО се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Приел за установено предоставянето на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и че не са налице условията по чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащане на тези услуги. Въз основа на съображения в посочения смисъл и като е отчел, че по делото няма данни задълженията за ТБО за процесния период имот да са заплащани от жалбоподателя до края на 2010 г. и дори до датата на издаване на акта 19.05.2011 г., съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД. Решение е правилно.
Видно от данните по административната преписка, "Тирпарк 2002" АД е собственик на недвижими имоти – земя и сгради, находящи се в гр. С., бул. "Ботевградско шосе" № 47, с отчетна стойност 1 165 293 лева. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Не се спори, че имотите попадат в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 (изм.) ЗМДТ, действаща към 31.12.2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. Т.е. през процесния период е налице идентичност в размера на данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията за целите на определянето на размера на ТБО. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. По делото са приложени заповеди на кмета на СтО, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, решения на СтОбС за одобряване на план-сметки за отделните видове дейности по чл. 66 с. з., както и финансова документация, установяваща разхода на средства за обезпечаване извършването им.
Възражението на касатора, че дружеството не генерира битови отпадъци, т. к. имотът не се използва е неоснователно, защото задължението за ТБО не е обвързано от обстоятелството дали имотът се ползва или не. От представените по делото писмени доказателства за процесните периоди е видно, че дружеството не е подавало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СтО за вида на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината и няма заповед на кмета на СтО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Дружеството не е подало и декларации по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СтО, че имотът няма да се ползва. При това положение и на базата на приложените доказателства относно сключен договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране, сметоизвозване, подмяна и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на СтО, район Кремиковци; справки за разплатени разходи по бюджета на СтО за тези дейности; хронологична оборотна ведомост; фактури; актове за установяване на извършени и подлежащи на разплащане видове работи; обобщени констативни протоколи; картон на разходите по обекти, параграфи и дейности, първоинстанционният съд обосновано е счел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и утвърдените от СтОбС план-сметки за процесните периоди, районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се изпълнява. Следователно съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към СтО и реално предоставяне на услугата.
Неоснователно е възражението на "Тирпарк 2002" АД за неправилност на извода на АССГ, че за района, в който се намира неговият имот не е извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, за което е следвало да се кредитират показанията на разпитания свидетел Д. П.. От разпита на последния се установява, че в имота няма поставени кофи за боклук и не е виждал камиони, които да организират извозването му. Същевременно свидетелят твърди, че живее в с. Г. Б., при което не би могъл да има постоянни впечатления от осъществяваните дейности за района на процесния имот, отстоящ на разстояние от 3-4 км. според собствените му твърдения.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е приел за доказано, че за 2009 г. и 2010 г. имотът на "Тирпарк 2002" АД е включен в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване и за тези периоди му е определена ТБО за тези дейности, както и за останалите компоненти на таксата. Правилен е и изводът, че се дължат определените в процесния АУЗД такса "депо" и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Обезвреждането на битови отпадъци в съответния район се извършва в градско депо "Суходол", а от приложените писмени доказателства е видно, че СтО е извършвала разходи за тази дейност. С оглед данните по делото и предписанието на чл. 71 ЗМДТ, съдът правилно е счел, че изключението, визирано в т. 3 на разпоредбата е неприложимо.
Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна.
Възражението на касатора, че не са представени дневни и месечни отчети, приемо-предавателни протоколи и др. за извършените дейности от фирмата, сключила договор със СтО – "З. Б." ЕООД е неоснователно, т. к. посочените документи нямат отношение към законосъобразността на издадения административен акт, а са вътрешни облигационни отношения между СтО и посоченото дружество. Във връзка с довода, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
При данните по делото, правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта, като е счел, че дружеството дължи такса за предоставените услуги, в размера, в който са определени по АУЗД, т. к. трите предвидени в чл. 62 ЗМДТ услуги са предоставяни и размерът на таксата е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота. Първоинстанционният съд е направил верен правен извод, като е приел и, че в случая не е налице хипотеза на чл. 71, предл. 1 - 3 ЗМДТ. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, претендираните от касатора съдебни разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 5927 от 7.11.2012 г. постановено по адм. дело № 90/2012 г. по описа на Административен съд - София - град Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
В.А.