Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по две касационни жалби, съответно на А. К. В. и на Ф. Т. Й. и двамата от гр. В., срещу решение № 926 от 30.05.2009 г., постановено по адм. д. № 474 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на мета на община А., направен с писмо № ОНП (1) от 22.03.2007 г. да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ по заявлението на Н. Н. Р. от гр. В., за изземване на поземлен имот с № 058054 по картата на възстановената собственост. На основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на административния орган за решаване на спора по същество.

И в двете касационни жалби се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. И към двете касационни жалби касаторите са подали допълващи изложения. Към касационната жалба на А. К. В. е подадена и молба от адвокат Н. Х., допълваща касационната жалба с приложени писмени доказателства, за които се твърди, че се доказва правото на ползване върху имота, предмет на отказа на кмета.

От адвокат Й. Ч., пълномощник на Н. Р. е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК и срещу двете касационни жалби. В него се съдържа становище за неоснователността им и правилност на съдебното решение. В съдебно заседание претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Кметът на община А. не е взел становище.

Заинтересованите страни също не са взели становище по касационните жалби.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Излага аргументирано становище относно събраните по делото писмени доказателства, приетите заключения на единичната и тройна експертизи, от които безспорно е прието за установено, че конституираните като заинтересовани физически лица ползват имота без правно основание, докато останалите два елемента от фактическия състав на нормата са изпълнени.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения:

Н. Н. Р. е обжалвала отказа на кмета на община А. да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземването на имот с № 058084, представляващ нива от 2. 586 дка, седма категория, находяща се в местността „Канайол” в землището на с. О., правото на собственост върху която е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Н. Д. Д., с решение № 23К-І от 26.09.2005 г. на ОСЗ-Аксаково. Към решението е издадена и скица от 26.09.2005 г. Легитимирала се е като наследник на общия наследодател и с нотариален акт № 70, том І, дело № 70/2006 г.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил ползвателите върху имота – А. К. В., Ф. Т. Й., Д. И. Д., Х. П. Х. и Н. М. П.. На всичките им е било указано да представят доказателства за правното основание за ползването на имота. Те са били преценени ведно със заключенията на единичната и тройна експертизи, назначени от съда. От тях е било установено, че всеки един от тях е построил в имота барака и извършил подобрения, без строително разрешение и отстъпено право на ползване. От заключенията е било прието за безспорно, че имоти № 295, № 296 и 297 попадат изцяло върху реституираната нива, а имоти № 294 и 298 попадат частично върху нея.

Съдът е анализирал заповед № 449 от 6.06.1989 г., издадена от председателя на ИК, с която е утвърдено място за водна база „Кранево” Според § 3, т. 3 от ДР на ЗМПНРБ (отменен, но действал към момента на издавено на заповедта) "водна база" е охраняван участък от морския бряг с прилежащата към него водна площ, снабден със съоръжения и устройства за приставане и опазване на плавателни средства. На основание чл. 40, ал. 1 и 3 от Правилника е наредено да се изгради място за водна база на около 1, 5 км южно от село Кранево на територията и прилежащата й акватория в района на вълнолом № 5 и вълнолом № 4 за приставане и съхранение на рибарските лодки. Така издадената заповед не представлява предоставено право на ползване, според съда.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че Н. Н. Р. се легитимира с решение на ОСЗ-Аксаково за собственик на земеделска земя, която се ползва от конституираните като заинтересовани страни пет лица, а те ползват имота без правно основание, поради което отказа на кмета е приет за незаконосъобразен, поради което е отменен, а делото му е върнато като преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е твърдението и в двете касационни жалби, че решението е необосновано. Напротив. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно със заключенията на единичната и тройна експертизи. Тях е съпоставил към приложимото материално право - чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и е направил извод, че заинтересованите страни ползват имота без правно основание.

Неоснователно е и следващото твърдение за допуснато от съда нарушение на материалния закон.

Твърдението, че касаторите са доказали правото на ползване върху имота е голословно и се опровергава от приложените писмени доказателства.

От писмо с изх. № VІ-4721 от 7.10.1974 г. до Б. И. П. и П. И. Ч. се установява, че на тях им е разрешено да построят една обща рибарска хижа в с. К. в определената за тази цел водна база (рибарска местостоянка) под вилната зона на селото. Указан е начина на изпълнението, като изрично е забранено моделирането на терени и ползването на хижата за други цели, освен за риболов. Подчертано е, че постройката е с временен характер и при провеждане на благоустройствени или други мероприятия тя ще следва да се премахне. Подобно е съдържанието на писмо с изх. № А ГО-94-К-7 от 18.03.1981 г. на началник управление „Архитектура и благоустройство” до К. А. В., с което му се разрешава да построи дървена рибарска барака край вилната зона на с. К., като отново се сочи, че постройката е с временен характер, забранява се ползването й за други цели освен за риболов. Указано е, че при провеждане на благоустройствени мероприятия, бараката ще бъде премахната по нареждане на управлението, без да се заплаща обезщетение. Със строително разрешение № 667 от 26.10.1982 г. на А. А. К. е позволено да построи временна дървена барака за съхранение на рибарски инвентар в м. „Вилна зона” с. К..

Така описаните писмени доказателства не сочат на учредено право на ползване, а на разрешение за построяване на временни бараки за съхранение на рибарски инвентар, с изричното предупреждение, че при премахването им няма да се плати обезщетение.

Представените към касационната жалба на А. В. позволително за плаване, свидетелство за правоспособност, нотариално заверена декларация за строителство на рибарска лодка, устав на сдружение с нестопанска цел „Екрене” и устав на рибарската кооперация не доказват учредено право на ползване върху изоставената нива-реституирания имот.

По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията твърдени в касационната жалба и съставляващи основания за отмяна, поради което решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане от адвокат Чаков – пълномощник на Н. Р. – ответник по касационната жалба, за заплащане на разноските пред касационната инстанция ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. От договор за правна защита и съдействие серия „В”, № 115145 от 29.03.2010 г. се установява, че Н. Р. е внесла сумата от 700 лв. К. А. В. и Ф. Й. ще следва да бъдат осъдени да й ги заплатят.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 926 от 30.05.2009 г., постановено по адм. д. № 474 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна.

ОСЪЖДА А. К. В. от гр. В., ул. „Ген. Попов” № 13 и Ф. Т. Й. от гр. В., бул. „Сливница” 124, ет. 1, ап. 4 да заплатят на Н. Н. Р. чрез адвокат Й. Ч. със съдебен адрес гр. В., ул. „Кавала” № 5, ет. 1, ап. 2 направените разноски пред касационната инстанция от 700 (седемстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ А. К.

Н.Д.