Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., при ЦУ на НАП, против решение № 2827 от 20.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2127 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което по жалба на "А.П.Ц." ЕООД - гр. П., е отменен ревизионен акт № 140800386 от 12.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Перник, в частта, потвърдена с решение № 325 от 12.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при постановяването на обжалваното решение съдът не е обсъдил представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в противоречие със съдопроизводствените правила е кредитирал доказателства, които са представени едва в съдебно заседание и са частни документи без достоверна дата. Оспорил е решението и в частта за разноските предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като доказателствата, въз основа на които решаващият състав е направил своите изводи, са представени пред съда, а не по време на ревизията. По съображения в този смисъл касаторът моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част и да се отхвърли жалбата, като му се присъдят направените разноски.
Ответникът - "А.П.Ц." ЕООД - гр. П., оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил ревизионен акт № 140800386 от 12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Перник, в частта, потвърдена с решение № 325 от 12.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 42 013, 39 лв. по фактури, издадени от "А. Г. С. и Ко" ЕООД и "Маркен" ЕООД, касаещи м. 07.2007 година. Със същото решение е осъдена Дирекция "ОУИ" - гр. С., да заплати разноски по делото в размер на 2360 лева. За да постанови този акт, Административният съд - София-град, е приел, че РА в обжалваната му част е издаден от орган по приходите, разполагащ с материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Ревизиращите органи са приели, че в хода на ревизионното производство не са събрани надлежни доказателства, обосноваващи категоричния извод за реалното осъществяване на процесните доставки от доставчиците "А. Г. С. и Ко" ЕООД и "Маркен" ЕООД. Констатациите на данъчните органи са обосновани с ненамиране на адреса на преките доставчици и на предходния такъв "Ню В. К. 1" ЕООД, за когото е констатирано, че не е подавал справки-декларации по ЗДДС за данъчния период м. 07.2007 година. Според мотивите на органа по приходите не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС по отношение на фактурите, издадени от двамата доставчици, тъй като липсват доказателства за произхода на стоките, както и доказателства за прехвърляне на собствеността от предходния доставчик на преките доставчици, впоследствие съхранявани и реализирани от тях. По отношение на тези констатации съдът е посочил, че ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) не поставя изискването за начисляване на ДДС по предходни доставки и е ирелевантно за признаване на правото на данъчен кредит на получателя дали по предходни доставки е начислен или не ДДС. Изложил е и съображения относно изтъкнатия в РА мотив относно неустановения произход на стоката, като е посочил, че в разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на приспадане на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен "произходът на стоката", като в тази част е съобразил постоянната практика на съдилищата, според която за целите на данъчното облагане се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. Невъзможността да бъде установен произходът на стоката не означава, че стоката не съществува и съответно не може да бъде предмет на доставки и от това да се прави извод за липсата на реални доставки. Съдът не е възприел извода на органа по приходите, според който не е доказана реалността на доставките, доколкото доставчиците не са доказали наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост. Правилно съдът е приел, че предвид вида на стоките осъществяването на доставките не е свързано с изискването за специална кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. По делото са събрани достатъчно доказателства като приемателно-предавателни протоколи за стоките, описани по вид, цена и количество, които съответстват на описаните във фактурите. Представени са рамкови договори между участниците в сделките, фактури, касови бележки, удостоверяващи заплащането на данъчната основа, касови бонове към фактурите за изплащане, писмени доказателства, свързани с превоза и транспортирането на стоките. Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност с оглед представените заключения от счетоводната експертиза, която е извършила проверка на счетоводството на жалбоподателя (което е водено редовно) и на това на двамата доставчици, и показанията на разпитания по делото свидетел Драгостинов, обосновават направения от съда извод за реалност на доставките, който се споделя и от настоящата инстанция. Не без значение за достигането до този извод е и наличието на доказателства, свързани с износа на същите стоки, както и допълнителното заключение на вещото в тази насока, което е установило, че в дружеството на жалбоподателя липсват други наличности на такива стоки, които да са включени в митническите декларации. Предвид наличието на всички тези писмени доказателства, които не са били оспорени от противната страна при приемането им и поради което са ценени от съда, тъй като са в съответствие и с останалите доказателства по делото (заключения на счетоводната експертиза и свидетелски показания), следва да се считат за опровергани констатациите в РА, довели до извода за липса на реални доставки. Ето защо съдът от правна страна е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е издаден при неправилно прилагане на материалния закон - чл.
70, ал. 5 вр. с чл. 6 ЗДДС, тъй като е приспаднат данъчен кредит, който не е начислен неправомерно, след като се касае до реални доставки.
Неоснователно е възражението, че съдът се е позовал на негодни доказателства, приети в съдебното производство и които нямат достоверна дата. Няма пречка и в съдебното производство да се представят писмени доказателства, които страната не е представила в административното производство. В случая тези доказателства не са били оспорени и съдът се е позовал на тях, като ги е преценявал заедно с останалите доказателства.
Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод относно законосъобразността на оспорения пред него акт и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед обаче на това, че доказателствата, дали основание за отмяната на акта, са представени от жалбоподателя по делото едва в съдебното производство, то основателно е възражението в жалбата, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според която когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като такива не следва да се присъждат на ревизираното лице, което от своя страна следва да заплати направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2827 от 20.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2127 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. С., при ЦУ на НАП е осъден да заплати на "А.П.Ц." ЕООД - гр. П., 2360 лв., представляващи разноски по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "А.П.Ц." ЕООД - гр. П., да заплати на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., при Централното управление на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 200 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.