№ 59

София 29.04.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия,

Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди

и десета

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при

участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА

т. д. №687 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на АСПК, сега АПСПК /А. за приватизация и след приватизационен контрол/ срещу решение №58/23.03.2009г., постановено по в. т.д. №38/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №25/17.07.2008г. по т. дело №64/2007г. на Т. окръжен съд, с което е отхвърлен искът за неустойка за първа, втора, четвърта и шеста вноски по приватизационен договор №РД - 594/12.10.2000г. за периода 15.12.2007г. /датата на исковата молба/ до окончателното заплащане на главницата. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението, като се поддържа, че размерът на претендираната неустойка е договорен в чл. 10.2 от приватизационния договор и е определяема по размер. Изложени са доводи за правния режим на неустойката за забава като средство за обезщетяване на вредите на изправния кредитор, без да е необходимо да се доказва техния размер и че тя е уговорена докато трае забавата. Направен е паралел с обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от където е изведен извод за възможността неустойката да бъде присъждана до окончателното заплащане на главницата.

Ответникът “М” А., гр. П. не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия,...