О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 393

София 10.05.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 3373/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. Т. С. Център 1” ДЗЗД, град София, подадена от пълномощника му юрисконсулт Д. Ч., срещу въззивно решение №261685 от 09.12.2020 г. по гр. дело №11265/2019 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение №106261 от 02.05.2019 г. по гр. д.№ 6442/2018 год. на Софийския районен съд касаторът е осъден да заплати на О. Н. З. обезщетение в размер на 70 549.82 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от трудова злополука, станала на 29.03.2016 год., ведно със законна лихва върху тази сума от същата дата до окончателното и изплащане. Въззивният съд е приел, че по делото е установен по безспорен начин фактът на настъпване на злополуката, както и нейният трудов характер - процесните травматични увреждания са признати за трудова злополука с разпореждане № 19218/07.04.2016 г., издадено от Териториално поделение - София град към НОИ. Доводите на ответника по иска, че е налице умишлено поведение на ищеца, евентуално, че е налице съпричиняване поради проявена груба небрежност от страна на работника, тъй като в нарушение на дадените от работодателя инструкции, при отправени до него заплахи от трето лице, не е потърсил съдействие от прекия си ръководител, остават недоказани. Твърдените факти, на които ответникът обосновава своето правоизключващо и при условията на евентуалност правонамаляващо, възражение са изведени от събраните пред наказателния съд доказателства и формираните мотиви при постановяването на присъда от 08.05.2018 г., по НОХД №1045/2017 г., на СРС, 131 състав, с която Н. Н. М. е признат за виновен, че е причинил средна телесна повреда на ищеца. По аргумент от чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда обвързва съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В този смисъл присъдата е с доказателствено значение досежно вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поначало поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението и каквото в случая не е разглеждано от наказателния съд. Ето защо по аргумент за противното от чл. 300 ГПК, отразените фактически констатации в мотивите на присъдата относно поведението на настоящ ищец не са задължителни за гражданския съд, а изводите в тази насока следва да бъдат изградени единствено въз основа на събрани в гражданския процес доказателства.

С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в гражданския процес, изтъкнатите факти за съпричиняване подлежат на доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство, поради което е отхвърлено доказателственото искане за приемане като доказателства на съдебните протоколи, в които са обективирани свидетелски показания, събрани в наказателното производство. Това би представлявало свидетелски показания в писмена форма, какъвто способ за събиране на доказателства ГПК не предвижда. Във въззивната инстанция не е поддържано искане за събиране на гласни доказателства.

От процесната трудова злополука ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна, лицево-челюстна и офталмична травма със следните компоненти: Мозъчна контузия; Импресионна фрактура на челната кост на черепа вляво; Фрактура на левия горночелюстен синус и на лявата орбита без дислокация; Хематом около лявата орбита; Разкъсно-контузна рана на лявата вежда и на долния клепач. Налице са счупвания на горния ръб на лява очница, вътрешна, външна и долна стена на лява очница, счупване на предна стена на левия горночелюстен синус, хемосинус /кръв в горночелюстен синус/.

Непосредствено след инцидента е проведено 7-дневно лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „С. А. – София, като на ищеца е извършена по спешност хирургическа интервенция, изразяваща се в левостранна челна краниектомия. В периода 23.06.2016 г. - 28.06.2016 г. е проведено комплексно медикаментозно лечение с частично повлияване в МБАЛ „Р.А.“ АД – град Перник, Неврологично отделение, като на 03.05.2018 г. е извършена операция, изразяваща се в екстракция на помътнялата леща на ляво око и имплантация на изкуствена вътреочна леща, а на 29.08.2018 г. - лазерна капсулотомия на задна капсула на ляво око.През м. юли 2016 г. е проведено оперативно лечение във връзка с получените счупвания на костите на лявата орбита, изразяващо се в поставяне на титаниеви импланти с цел реконструкция на костите на лява очница и възстановяване на анатомичната й конфигурация.През м. октомври 2017 г. е извършена повторна оперативна интервенция с костни автотрансплантати с цел реконструкция на пода на орбитата и отстраняване на лицевата асиметрия.

Възстановителният период при черепно-мозъчна травма е продължила до 12 месеца, при липса на усложнения. Относно лицевата травма оздравителният период след проведено хирургично лечение и ненастъпили усложнения е в рамките от два до три месеца. Пострадалият е претъпял интензивни болки и страдания за срок до два месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента на изготвяне на СМЕ (м. септември 2018 г.). Извършените множество хирургични интервенции са били съпроводени с допълнителни болки страдания. След травмата лявото око не е можело да се движи навън, било е раздразнено, с ограничено периферното зрение в същата посока, и наличие на диплопия (двоен образ), която се наблюдавала и понастоящем.

Според експертизата са констатирани и значителни деформации по лицето на ищеца - ляв вeжден ръб, лява горночелюстна област, манифестна асиметрия в разположението на двете очни ябълки, ясно видими белези от нараняванията и намеси, които деформации и белези са с траен характер. Видимият външен лицев образ е манифестно асиметричен, като тези промени имат медико-биологични признаци на загрозяване, клонящо към обезобразяване.

Според свидетелските показания ищецът е изпитвал силни болки около 2-3 месеца и по-сериозни такива за около година. След поставяне на лещата зрението му се е подобрило, но се чувствал непълноценен и психически потиснат. Оплаквал се от раздвоено зрение на окото. Към момента работел като шофьор.

Към исковата молба е приложено и експертно решение №1324 от 31.05.2017 г., ТЕЛК, в което на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 52, 20 % за срок от две години.

Причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност и т. н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя според обстоятелствата по делото.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял трудова злополука, изразяваща се в съчетана черепно-мозъчна, лицево-челюстна и офталмична травма, в резултат на което зрението на лявото око е било засегнато. Следва да се отчита обстоятелството, че за около две години и половина ищецът е претърпял общо четири операции, както и лазерна капсулотомия на задна капсула на ляво око, с цел възстановяване на лицево-челюстните кости в областта на лявото око и поставянето на очна леща, които неминуемо са водели до сериозни и допълнителни болки и затруднения при възстановяването, включително твърдяното от ищеца главоболие и влошено зрение. Оздравителния процес продължило около 12 месеца за черепно-мозъчната травма, три месеца за лицевата травма, а по отношение нарушение функциите на лявото око са налице данни за непълно възстановяване и към момента на изготвянето на СМЕ (м. септември 2018 г.). Възстановяването е протекло и със сериозен интензитет на болките в първите до два месеца, значителни до шест месеца, но продължаващи в по-лека степен и след това. Макар пострадалият да е възстановен от черепно-мозъчната травма, налице са медицински данни за остатъчни последици от лицево-челюстната травма – липса на пълен обем и нормална анатомична конфигурация на костните структури на лява орбита, наблюдава се и визуална деформация на лява вежда (около 2 см.) с костен дефект и хлътване до 5-7 мм, като лявата очна ябълка е манифестно хлътнала навътре с разлика от около 1 см. спрямо дясната до около 1 см., като са налице и множество белези в лявата горночеюстна област. Характерът на така описаните деформации, водещи до асиметрия в лицето на ищеца, са естетически загрозяващи, клонящи към обезобразяване и имат траен характер. Тези увреждания неминуемо рефлектират трайно и негативно върху психическото състояние на пострадалия не само през възстановителния период, каквито данни се съдържат и в свидетелските показания, но и за в бъдеще. Следва да бъде отчетено, че въз основа на горепосочените травматични увреждания, с експертно решение на ТЕЛК №1324 от 31.05.2017 г. е призната на ищеца 52, 20 % трайна нетрудоспособност за две години. От друга страна се отчита установеното по делото подобряване здравословното състояние на пострадалия, включително и факта, че ищецът работи отново като водач на МПС. В този смисъл следва да се приеме, че според медицинските данни зрение на ищеца е в границите на нормалното, но при отчитане, че все още ищецът вижда двоен образ. В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС, се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт. Предвид това и като се вземат предвид възрастта на пострадалия (46 години) и социално-икономическите условия в страната, настоящата съдебна инстанция приема, справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на 93 000, 00 лв.

Ответникът по касационната жалба О. Н. З., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за правното значение на мотивите на влязлата в сила присъда и допустими ли са същите, както и протоколите от съдебните заседания в наказателното производство, като доказателствено средство в исковото производство; за задължението на съда да обсъди медицинското заключение и да не приема същото изцяло при противоречие с други доказателства по делото; за смисъла на понятието груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за задълженията на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са решения на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №261685 от 09.12.2020 г. по гр. дело №11265/2019 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства / напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство. Всяко престъпление съставлява деликт, но не всеки деликт е престъпление и в този смисъл присъдата е задължителна за съобразяване от гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деликта, но само относно конкретното престъпно деяние, за извършването на което е ангажирана наказателната отговорност на дадено лице, но не и за друго, различно от това деяние. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства. Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания. Протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти. Според чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо от това дали то е „оспорено“ от страните, или не е „оспорено“ и също независимо от това дали заключението се поддържа единодушно от вещите лица, има ли разногласие между тях, както и коя теза се поддържа от мнозинството и от малцинството вещи лица. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото и може да приеме, като изложи съответните мотиви за това, че някои от фактите на които се основава заключението не са се осъществили, но са се осъществили други факти, които заключението игнорира, както и че то установява вярно или невярно съответните причинни връзки между приетите за установени факти. Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.

Съобразно изхода на делото на адвокат А. Г. от САК трябва да се присъдят 1984.88 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №261685 от 09.12.2020 г. по гр. дело №11265/2019 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА „К. Т. С. Център 1” ДЗЗД, град София, да заплати на адвокат А. Г. от САК 1984.88 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.