7

№ 587

гр.София,

16.10.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря К. Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 274 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 03.10.2022 г. по в. гр. д. № 1409/2021 г. на Софийски градски съд, с което предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е уважен.

С определение от 25.05.2023г. по гр. д.№274/2023г. ВКС е спрял производството по гр. д. № 274/2023 г. по описа на IV г. о. на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

С определение от 09.07.2024г. производството по делото е възобновено и е допуснато касационно обжалване по въпроса как би следвало да се тълкува разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която е визирано, че длъжникът може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.

Жалбоподателят - Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител, в писмено изложение излага съображения за неправилност на решението и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлен иска.

Ответникът - ЕТ „А. К. – А. - Стил“ , не изпраща представител и не взема становище по касационните оплаквания.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първинстанционното решение, е признал за установено че ЕТ “А. К.-А. Стил“ не дължи на Агенция по заетостта на основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК суми, предмет на изпълнително дело № 20167420400258 по описа на ЧСИ В.А., рег. № 742 КЧСИ , образувано въз основа на изпълнителн лист, издаден на 18.12.2009 г. по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на РС Дупница, поради погасяването им по давност, както следва: 1/ сумата от 6446,02 лв., главница; 2/ сумата от 4419,69 лв., лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г.; 3/ сумата от 6,04 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г.; 4/ сумата от 140 лв. разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; 5/ сумата от 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ сумата от 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТРЗЧСИ.

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „А. К. – А. - Стил“ от 14.07.2016г., с която е предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва изпълнението на вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист по гр. д . №2318/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по първоначално образуваното изпълнително дело № 107/2010 г. при ЧСИ М. Д. за следните суми: 1/ 6446,02 лв., представляваща главница, както и лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г. в размер на 4419,69 лв.; сумата в размер на 6,04 лв. представляваша мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г. и сумата в размер на 140 лв. представляваща разноски по гр. д. № 2318/2009г. по описа на Районен съд – Дупница; сумата в размер на 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТРЗЧСИ. В исковата молба се посочва, че на 15.03.2016 г. , след прекратяване на изпълнително дело № 107/2010 г. при ЧСИ М. Д. поради перемция на 25.03.2016г., по искане на ответника Агенция по заетостта на 26.05.2016 г. е образувано второ изпълнително дел № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Поддържа се, че към този момент вземането е погасена по давност, тъй като последното изпълнително действие до датата на образуване на новото изпълнително дело е извършено на 08.09.2010г.

Въззивният съд е приел, от представените по делото преписи от образуваните изпълнителни производства, че след прекратяване на изп. д. №107/2010 г. по описа на ЧСИ М. Д. с рег. № 744 на КЧСИ с Постановление от 15.03.2016г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, Агенция по заетостта на 20.05.2016 г. е образувала изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Прието е, че последното изпълнително действие по образуваното от ответника изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А., което е от категорията да прекъсне давността, предвид дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за органите на съдебна власт, датира от 28.06.2016г. - е налагане на запор със запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ ЕАД върху банковите сметки на длъжника А. Б. К., действаща като ЕТ с фирма „А. К. – А. -Стил“. Установено е, че след 20.05.2016 г. в продължение на две години не са искани от взискателя или предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия от категорията, които да могат да прекъсват погасителната давност посочени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като от представеното Удостоверение изх. № 03418 от 09.04.2019 г., издадено от ЧСИ В. А. е констатирано, че до датата на издаване на същото по изпълнителното дело няма постъпили суми.

Въззивният съд е посочил, че изпълнителното производство и по второто образувано дело е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемция на 28.06.2018 г., а след това липсват данни да са извършвани изпълнителните действия от категорията да прекъснат давността, поради което към момента на устните състезания пред въззивната инстанция – 29.04.2022 г. вземането по на ответника по процесния изпълнителен лист вече е било погасено по давност, като е без значение обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда на 14.07.2016г. Прието е, че ответникът по иска е разполагал с възможността докато трае процесът пред въззивният съд да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист от 09.12.2009 г., които да са от категорията, които да прекъснат давността, но не представил доказателства за това.

Въззивният съд е приел, че по тези съображения предявеният иск е основателен и го е уважил.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: как би следвало да се тълкува разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която е визирано, че длъжникът може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав споделя разбирането застъпено в практиката на ВКС, че съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, които следва да са се осъществили до предявяването на иска. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Когато такъв факт е твърдение за изтекла погасителна давност, то разпоредбата на чл.117 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува. Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл.117, ал. 2 ЗЗД). Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване на погасяването на възможността за принудителното изпълнение на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение.

По същество на касационната жалба.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че принудителното изпълнение срещу А. К. е предприето въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2009г., издаден на основание чл.404, т.1 ГПК, като е образувано изп. д.№ 107/2010г. при ЧСИ М. Д., с рег. №744, за сумата 6 446,02 лева, а на 26.05.2016г. със същия изпълнителен лист е образувано изп. д. №.258/2016г. при ЧСИ Валентина А., с рег.№742.

Приетото от въззивния съд , че с перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпила на 28.02.2018г. , в хода на висящ исков процес по иск с правно основание чл.439 ГПК, изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, следва да се считат за заличени, поради което процесните вземания са погасени по давност, влиза в противоречие с дадените правни разрешения в ТД №2/2023г. ОСГТК на ВКС. Не е взет предвид и факта, че изпълнителни действия са извършвани и давност не е текла в периода от 25.03. 2010г. до 26.06.2015 г. , а след тази дата давността е прекъсната на 28.06.2016г., когато е поискано и извършено валидно изпълнително действие - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Дори и изпълнителното производство да се е премирало на 28.02.2018 г., то прекратяването на процесуалното правоотношение в изпълнителния процес не засяга и не заличава ефекта на прекъсванията на давността. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител, като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист (в този смисъл е даденото разрешение в ТД №2/2023г. ОСГТК на ВКС - т.3).Съобразно изложеното неправилен е изводът на въззивния съд, че процесните вземания са погасени давност, тъй като поради настъпила премпция през 2018г. всички извършени до този момент изпълнителни действия са заличени. Това налага отмяна на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора.

С образуване, по искане на взискателя –ответник по иска Агенция по заетостта, на 25.03.2010г. на изп. д.№107/2010г., съгласно задължителните постановки на ППВС №3/1980г. действащо към момента на образуване на същото, давността е прекъсната и докато трае изпълнителния процес давност не тече, като това правно положение се променя едва с приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (обявено на 26.06.2015 г. ) като с него е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. , но действието на новото тълкувателно дело следва да се преценява само занапред ( в този смисъл - ТД № 2/2020 г., ОСГТК, ВКС). След 26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишна погасителна давност и преди да е изтекла същата, в случая на 26.05.2016г., е образувано ново изпълнително дело №258/2016г. при ЧСИ В. А., като по него е извършено валидно изпълнително действие - налагане на запор на 28.06.2016г. С оглед приетото в ТД № 2/2020 г., ОСГТК, ВКС за момента, от който поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, се налага извод, че до 26.06.2015г. давността е била спряна по силата на самия факт, че за събиране на процесните вземания е образувано изпълнително производство и давността е продължила да тече след 26.06.2015г. От друга страна съобразявайки се с даденото в ТД№2/2015г. ОСГТК на ВКС разрешение, че последното валидно изпълнително действие прекъсва давността, а в случая такова е извършено на 28.06.2016г. , то до предявяването на иска 14.07.2016г. правото на принудително изпълнение на процесните вземания не е погасено по давност. При тези данни се установява, че от последното извършено валидно изпълнително действие - налагане на запор на 28.06.2016г., до предявяване на 14.07.2016г. на иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението, с твърдения, че погасителна давност по отношение правото на принудително изпълнение е изтекла до този момент, не е изминал предвидения в разпоредбата на чл.116, б“в“ ЗЗД петгодишен срок ( в този смисъл е и приетото в решение по гр. д.№1589/2021г., четвърто г. о. на ВКС).

Ето защо доколкото се установи, че погасителната давност, която да погасява правото на принудително изпълнение по отношение на процесните вземания, предмет на изпълнително дело №258/2016г. при ЧСИ В. А., не е изтекла, то искът по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата по жалба следва да заплати на жалбоподателя сумата 287 лева разноски за производството по делото, а на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 300 лева разноски за процесуално представителство от юрисконсулт за всички инстанции.

При тези съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 03.10.2022 г. по в. гр. д. № 1409/2021 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗЗД ПРИЗНАВАНЕ ЗЗД УСТАНОВЕНО по реда на чл.439, ал. 1 ГПК, че ЕТ “А. К.-А. Стил“ не дължи на Агенция по заетостта изпълнение по изпълнително дело № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742 КЧСИ , образувано въз основа на изпълнителн лист, издаден на 18.12.2009 г. по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на РС Дупница, за сумите както следва: 1/ сумата от 6446,02 лв., главница; 2/ сумата от 4419,69 лв., лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г.; 3/ сумата от 6,04 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г.; 4/ сумата от 140 лв. разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; 5/ сумата от 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ сумата от 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА ЕТ “А. К.-А. Стил“ да заплати на Агенция по заетостта сумата 287 лева разноски за производството по делото, както и сумата 300 лева разноски за процесуално представителство от юрисконсулт за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: