О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

гр.София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 4967 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от 16.09.2021 г. на В. И. В. и И. И. В., двамата чрез адвокат Д. Р. от АК-Шумен срещу решение № 1339/27.07.2021 г. по гр. д.№ 1417/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 07.01.2021 г., допълнено с решение от 01.04.2021 г. и определение от същата дата, по гр. д. № 20719/2019 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени предявените искове на В. И. В. и И. И. В. против Г. А. Г., на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.04.2003 г., с нот. акт № 127 от 2003 г., сключен между М. И. И. /поч. на 16.11.2010 г./ и Г. А. Г..

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и очевидно неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: 1/„Купувачът отговаря ли за неизпълнение на задължението си за заплащане на цената по договора за продажба, което настъпва поради виновно неизпълнение на задължението за получаване на разрешение за ползване на обекта в сградата?“ 2/„Следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните по договора и при какви обстоятелства тя се извежда. Дали купувача по договор за продажба, ако не е уговорено друго, като собственик на имота е възложител по смисъла на чл. 177, ал. 1, вр. чл. 161 от ЗУТ и Наредба № 2/2003 г.?“ 3/„Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото документи и да изложи собствени мотиви по доводите и възраженията на страните по делото, както и да посочи правните норми на които извежда изводите си?“ 4/Допустим ли е самостоятелен иск за нищожно нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК (чл. 472 ГПК отм.) или страната може да предяви иск за последиците от тази нищожност за гражданските последици между страните?“ 5/„За възможността за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, при несбъдване на условието за произнасяне по евентуалния иск. Колко държавни такси се дължат при предявени с една искова молба главен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба и евентуален иск по чл. 34 ЗЗД за връщане владението върху имота?“. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и очевидна неправилност на решението.

Г. А. Г. чрез адвокат Н. А. от АК-Варна е подала писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищците е прехвърлил на ответника право на собственост с договор от 10.04.2003 г. за покупко-продажба на недвижим имот за сумата от 22 000 лева, платими в срок от 30 дни, считано от датата на получаване на разрешение за ползване на обекта в сградата. Купувачът платил сумата 9200 лева при сключване на сделката, за което е съставена разписка с нотариална заверка на подписа на продавача, но сградата не е въведена в експлоатация, няма издадено разрешение за ползване и цената не е изплатена в цялост на продавача. Според мотивите на въззивния съд, доводите, че изпълнението на договора е безполезно за ищците /чл. 87, ал. 2 ЗЗД,/ са неоснователни, тъй като задължението е парично, а падежът му не е настъпил. Ответницата няма задължение за построяване на сградата /вкл. обекта на продажбата/ и за издаване на разрешението за ползване, поради което не може да й бъде вменена отговорност за неизпълнението, а предявените искове са неоснователни.

Доводите в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение поради нарушаване правилата на родовата подсъдност са изцяло несъстоятелни, тъй като преценката за родово компетентия съд /вкл. дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване/ се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК. Правно ирелевантно за определяне на цената на иска е обстоятелството, каква е пазарната цена на целия имот, ако предмет на спор е само идеална част от него и има данъчна оценка, както в случая. От данните в исковата молба е видно, че е сключен договор за продажба с нотариален акт, който всеки от ищците иска да бъде развален за съответстващата на правата му Ѕ идеална част, а ответницата да предаде владението им. Цената на всеки от исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, т. е. Ѕ от данъчната оценка на имота (към датата на завеждане на исковата молба), която е под установения праг за подсъдност на делото на окръжния съд. Предвид изложените съображения, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради евентуална недопустимост на решението по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с възможността на изправната страна да развали договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновно неизпълнение на длъжника. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Ето защо не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставените въпроси поради следните съображения: Първите два въпроса не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът им е поставен в зависимост от конкретната преценка на доказателствата за установените по делото обстоятелства, т. е. не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за поставен относим към предмета на спора правен въпрос, който обуславя волята на съда в обжалваното решение, но по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Мотивите на въззивния съд, че купувачът няма задължение за въвеждане на обекта в експлоатация, тъй като строителството се осъществява от трето за спора лице /договаряло с продавача, а не с купувача/, поради което не се доказва виновно неизпълнение и не може да се достигне до извод за развалянето на договора в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са в съответствие със съдебната практика на ВКС, че договорът може да се развали само когато длъжникът не изпълнява задълженията си по причини зависещи от него. В случая, въззивният съд не е обсъждал правомощията на собственика на имота в незавършената сграда, по отношение на качеството му на възложител по договора за строителство, а е приел, че ответницата няма задължение за изграждане на сградата и не може да носи отговорност за снабдяването с документите, необходими за издаването на разрешение за ползване. Цитираните от касаторите съдебни решения за отговорността на купувача като възложител, в тази връзка, са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не обуславят допускане до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение от въззивната инстанция е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение по гр. д.№ 756/2009 г., ІІІ г. о., решение по гр. д.№ 1313/2009 г., ІV г. о., решение по гр. д.№ 90/2011 г., ІІІ г. о., решение по гр. д.№ 3973/2008 г., ІV г. о., решение по гр. д.№ 748/2011 г., ІІ г. о., решение по гр. д.№ 891/2010 г., І г. о., решение по гр. д.№ 1318/2010 г., ІV г. о. и решение по гр. д.№ 761/2010 г., ІV г. о., с които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на фактическите обстоятелства, които се твърдят, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Мотивите на обжалваното решение в случая съдържат преценката на въззивния съд за установените по делото правнорелевантни факти, в съответствие с практиката на ВКС, че обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор по същество, при което втората инстанция не повтаря дължимите от първоинстанционния съд процесуални действия, а надгражда върху тях, т. е. чрез собствените си действия въззивният съд следва да отстрани пороците по установяване на фактите и прилагането на правото, както е изяснено с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Четвъртият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване тъй като е поставен хипотетично и не покрива изискванията за правен въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Направеното оспорване на нотариалното удостоверяване на документа /без да се оспорва неговата автентичност/ е без значение за изхода на спора, с оглед на това, че разписката удостоверява получаване на част от цената по сделката, но не е необходимо да е с нотариална заверка. Отделно от изложеното, въпросът за произнасянето на съда по целия заявен предмет на делото е разрешен с отказа да бъде допълнено решението на първоинстационния съд, а липсата на произнасяне по възражението за нищожност или отхвърлянето му като неоснователно, не може да бъде основание за допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 ГПК.

Последният въпрос за дължимите такси и разноски при обективно съединяване на искове не е обуславящ, тъй като предмет на касационното обжалване са крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение /който не се е произнесъл по разноските във въззивната инстанция/, с оглед на което въпросът е неотносим.

Предвид изложените съображения, поставените въпроси не могат да обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Въззивното решение в частта, в която се потвърждава определение от 01.04.2021 г. по гр. д.№ 20719/2019 г. на Районен съд Варна в частта му за разноските има характер на определение, поради което касационната жалба в тази част следва да се приеме за частна касационна жалба, която обаче не е администрирана надлежно /не е внесена държавна такса/. Ето защо, касационната жалба в тази част следва да бъде върната на въззивния съд, който да администрира същата, след което да се образува частно производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК във Върховния касационен съд.

От ответника по касационната жалба Г. А. Г. чрез адвокат Н. А. от АК-Варна са поискани сторените разноски съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1339 от 27.07.2021 г. по гр. д.№ 1417/2021 г. на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН [ЕГН] и И. И. В., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Г. А. Г. чрез адвокат Н. А. сторените разноски в размер на 3000 (три хиляди) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационна жалба вх.№ 18495 от 20.09.2021 г. срещу въззивното решение в частта, в която се потвърждава определение № 263260/01.04.2021 г. по гр. д. № 20719/2019 г. на РС Варна и връща същата на въззивния съд за изпълнение на указанията.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.