Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3119 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от Прокуратурата на Р.България касационна жалба срещу постановеното от САС, ГК, 2 състав решение № 10372/13.05.2021 г., в частта, с която е потвърдено решение от 07.01.20202г. на СГС, І ГО, 6 състав по гр. д. № 1024/19г., в частта, която Прокуратурата на Р.България е осъдена да заплати на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Р. П. П. сумата от 20 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда на 20.11.2014г. по нохд. № 2560//2010г. на СГС, НО, 12 състав, ведно със законната лихва от 23.01.2016г. до окончателното му изплащане.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/68г., ТР №4/04г. и ТР № 1/2001г. Иска се да бъде частично отменено, като размерът на присъденото обезщетение да бъде намален до сума, която съответства на действително претърпените неимуществени вреди с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба - Р. П. П., не е депозирала отговор, като в открито съдебно заседание и с писмените си бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гр. отд., приема за установено следното:

С обжалваното въззивно решение е прието, че обезщетение в размер на 20 000 лв. ще репарира по справедлив начин претърпените от Р. П. неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и подържано срещу нея обвинение по чл. 219, ал. 4 НК за това, че в периода от 14.12.1999г. до 25.01.2000г., в качеството й на длъжностно лице по см. на чл. 93, ал. 1, б.“б“ НК - член на съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие като извършител с още четири длъжностни лица, въпреки задълженията си, регламентирани в устава на „Софийски имоти“ ЕАД, в ТЗ и в договора за възлагане на управлението на „Софийски имоти“ ЕАД, умишлено не е упражнила контрол върху работата на лице, на което било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество - тежко умишлено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3, вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Изложил е и че с постановлението за привличането й като обвиняем от 07.07.2009г. спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“, като наказателното производство е продължило 6 години и 2 месеца и се е развило пред две съдебни инстанции, на които ищцата се е явила общо 27 пъти на насрочените открити съд. заседания, както и че за процесния период срещу Р. П. са водени паралелно още 2 наказателни производства, едното от които е прекратено, а другото е приключило с оправдателна присъда, за които е й е присъдено обезщетение в размер на общата сума от 20 000лв. с влезли в сила съдебни актове на гражданските съдилища. Изложил е че като взема предвид всички установени по делото обстоятелства и при отчитане на паралелно водените срещу нея още 2 наказателни производства, както и на социално - икономическите условия и стандарти на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от трите незаконни нак. преследвания счита, че общият размер на справедливото по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което е остатъчно за репариране на причинените неимуществени вреди и от трите обвинения, възлиза на сумата от 40 00лв. Поради което е заключил, че тъй като на ищцата са присъдени обезщетения по др. две обвинения в общ размер на 20 000лв., то за вредите от процесното незаконно обвинение и се дължи обезщетение в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2016г.

С определение № 123 от 25.0.2020г., постановено по гр. д. № 3119/2021г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна - в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера на претендираните неимуществени вреди.

Въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по - нисък размер на дължимото се на ищцата и от трите, развили се в голямата си част по едно и също време срещу нея наказателни производства, обезщетение /което съгл. тройно установената практика следва да се определи глобално/, а именно, че в наказателните производства производство е взета най - леката мярка за неотклонение - „подписка“; че с оглед тежестта на обвиненията - наказателните производства са приключили в разумен срок, че в голямата си част установените вреди на ищцата са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение, че няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на физическото и психическото й здраве, на личния й живот, както и на обичайния й ритъм и стил на работа след приключване на наказателното производство.

Допуснатите от Софийски апелативен съд нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, която при отчитане на значението и на обстоятелствата, които обуславят по - нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, счита че общият размер на справедливото по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените на Р. П. неимуществени вреди и от трите, развили се в голямата си част по едно и също време срещу нея наказателни производства, следва да бъде определен на сумата от 30 000 лв., която в достатъчна степен удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща. Предвид безспорното между страните обстоятелство, че на ищцата вече са присъдени обезщетения за неимуществени вреди във връзка с другите водени срещу нея наказателни производства в размер на общо 20 000 лв., то за вредите от процесното незаконното обвинение, й се дължи обезщетение в размер на 10 000 лв.

Ето защо и в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за разликата над 10 000 лв. искът бъде отхвърлен. В частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2016 г., въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото липсва направено от Р. П. искане за присъждане на разноски, за каквито не са ангажирани и доказателства.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр. отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10372 от 12.05.2021г. на САС, ГК, 2 състав, постановено по гр. д. № 696/20г., в частта, с която предявеният от Р. П. П. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 10 000лв. до 20 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. П. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ в сила решение № 10372 от 12.05.21г. на САС, ГК, 2 състав, постановено по гр..д. № 696/20г., в частта с която предявеният от Р. П. П. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/.

2/.