О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343

гр.София, 03 май 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4823/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Зорница”, с.Грозден], община Сунгурларе, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 201 от 14.07.2021 г. по гр. д.№ 801/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Карнобатски районен съд от 19.03.2021 г. по гр. д.№ 783/ 2020 г. и по този начин по предявените от Б. А. М. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 167/ 08.09.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник възпитател”, касаторът е осъден да й заплати 3 393, 55 лв обезщетение за оставане без работа за период 09.09.2020 г. – 10.02.2021 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Жалбоподателят поставя в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос „В кой момент се преклудира правото на ищеца да посочва фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното от него право за признаване и отмяна на незаконно уволнение?“, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - решения по гр. д.№ 242/ 2009 г., ІV г. о., по гр. д.№ 531/ 2009 г., ІV г. о. и по гр. д.№ 3842/ 2016 г., ІІІ г. о.

Ответната страна Б....