Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от гр. П. срещу решение № 8505 от 13.06.2012г. по адм. дело № 16194/2011г. на Върховния административен съд, пето отделение. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба - Министъра на вътрешните работи чрез своя процесуален представител юрисконсулт Пиперкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на
М. В. С. от гр. П. против заповед № К-10295 от 18.10.2011г. на Министъра на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228 т. 1 и чл. 245, ал. 1 т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност разузнавач ІV степен в група 02 на сектор 03 „Пловдив” към отдел 06 при СДОТО - МВР, категория Г-ІІІ степен.
Фактите сочат, че е образувано дисциплинарното производство започнало със заповед № К-8727 от 31.08.2011 г. на Министъра на вътрешните работи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя Субашки по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Същото се изразява в това, че на 20.08.2011г. около 20, 30 часа на бул. „Карловско шосе” гр.П. С. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2, 5 промила, установено с техническо средство, като е участвал в пътнотранспортно произшествие, с което виновно е нарушил т. т.7 и 17, буква „в” от ЕК . Със същата заповед е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 ЗМВР. Заповедта е връчена лично на служителя на 07.09.2011 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят е поканен с писмо рег. № 37-С-4894/07.09.2011г. да даде писмени обяснения и на същата дата е депозирал такива, в които е признал извършеното деяние. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с рег. № 37- С-5010 от 16.09.2011 г. Изготвена е покана за запознаване със същата от 19.09.2011г., изготвен е и протокол от който е установено, че жалбоподателят няма допълнителни обяснения или възражения по обобщената справка. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че обжалваната заповед № К-10295 от 11.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228 т. 1 ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото му на защита.
В оспорената пред първоинстанционния съд заповед на министъра на вътрешните работи се съдържат фактически основания като са конкретизирани нарушенията на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, като се възпроизведени тези нарушения описани в заповедта по чл. 230 ЗМВР. Посочено е, че същият виновно е извършил нарушения на т. т. 7 и 17, букви „б” и „в” от ЕК, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР.
От съда са обсъдени всички възражения на жалбоподателя като е акцентирано върху изясняване правния характир на Етичния кодекс. В тази връзка следва да се приеме, че обоснована е тезата на съда, че ЕК е утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи рег. № Із-2013/08.11.2006 г., с надлежни заповеди е изменян и допълван и нормите му са задължителни за служителите на МВР. Отчетено е също така, че в ЗМВР в чл. 224, ал. 2, т. 4 законодателят е предвидил, че неспазване на правилата на ЕК е дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230 ал. 2 т. 4 ППЗМВР е предвидено наказание „уволнение”. Безспорно в случая са установени нарушенията по т. 17 букви „б” и „в” от ЕК, повеляващи държавния служител на МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството му на участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, както по време на изпълнение на служебните си задължения или какъвто е и конкретния случай в извън установеното работно време. Държавният служител на МВР следва да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване управлението на МПС след употреба на алкохол, в случая видно от докладна записка от 20.08.2011г. Субашки е отказал да даде кръв за изследване по издадения му по акт № 10402/2011 г. талон за медицинско изследване № 0359986. Това поведение на служителя безспорно е в нарушение на разпоредбата на т. 7 ЕК задължаваща държавния служител в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява. Тъй като уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответстие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, субектът на дисциплинарната власт в случая се е ръководил от законоустановените критерии. Основният критерий в случая - тежестта на нарушението е в достатъчна степен за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Нарушаването на ЕК съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган.
При тези доказателства, които не са опровергани от касатора, настоящата инстанция приема изцяло тезата на тричленния състав на Върховния административен съд за правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства от административния орган и прилагане на съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. По безспорен начин е установено извършеното дисциплинарно нарушение, като мотивите на съда в тази посока се възприемат от настоящата инстанция.
При контрола за законосъобразност на обжалваното решение се установи, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно са проложени материалноправните норми и решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8505 от 13.06.2012г. по адм. дело № 16194/2011г. на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Т. В./п/ И. Р./п/ П. Н. В.Т.