Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието чрез пълномощника му мл. юрисконсулт Р. К. срещу решение № 10676 от 18.07.2011г. по адм. дело № 11959/2010г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

От ответника по касационната жалба не е изразено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЛС-04-1533/19.11.2009г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655а, ал. 2 във връзка с чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е наредено изключване на И. Г. Г. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, министърът на правосъдието, на основание чл. 655а, ал. 2 във връзка с чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е наредил да бъде изключена И. Г. Г. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. Съображенията на администивния орган материализирани в мотивната част на заповедта се свеждат до това, че И. Г. не е заплатила по сметката на Министерството на правосъдието задължителната вноска за професионална квалификация за 2008 година. В тази връзка е посочено е, че с писмо изх. № 92-11-10/19.02.2009 г., на основание чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. същата е поканена да заплати доброволно вноската за 2008 г., но това не е сторено.

Съдът е извършил правен анализ на относимите за предмета на настоящото производство разпоредби от Търговския закон и от Наредба № 3 от 27.06.2005г. и е стигнал до извода, че законовите норми посочени от административния орган в оспорената заповед не съответстват на фактическото основание, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Разпоредбата на чл. 655а от ТЗ предвижда, синдикът да прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на вноските по ал. 1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ. В Наредба № 3 от 27.06.2005г. е предвидено, че в срок до 31 януари на всяка календарна година синдикът е длъжен да направи вноска за професионална квалификация в размер на две минимални работни заплати за страната, да уведоми за това писмено министъра на правосъдието и да представи доказателства. При неизпълнение на задължението по ал. 1 синдикът се уведомява писмено, като му се дава възможност за изпълнение на това задължение в 14-дневен срок. Невнасянето на вноската е основание за изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.

При тази нормативна уредба, съдът правилно е приел, че неизпълнението на изискването по чл. 17, ал. 1 от ТЗ не води автоматично до изключване на синдиците. Това е така, тъй като разпоредбата предвижда на тези лица да бъде дадена допълнителна възможност за отстраняване на констатирания пропуск и едва след повторното неизпълнение е налице основание за издаване на заповед по реда и на основание чл. 655а, ал. 2 от ТЗ.

Фактите сочат, че И. Г. Г. е била надлежно уведомена за неизпълнение на задължението й да внесе дължимата вноска в указания срок, съгласно процедурата по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г., както и че е налице изпълнение на задължението от страна на същата в дадения й допълнителен срок, поради което не са налице предпоставките за изключването й от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, в каквато посока е наложения извод на съда. В конкретния случай от страна на И. Г. е налице своевременно изпълнение на задължението й по чл. 655а, ал. 1 от ТЗ, като в указания й срок същата е внесла годишната такса за 2008 година. Тези обстоятелства налагат обоснования извод до който е стигнал съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и към момента на издаването й не са били налице материалноправни основания за изключването на И. Г. от списъка на синдиците. Изводите на съда не са опровергани пред настоящата инстанция от касатора, материалният закон правилно е приложен, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10676 от 18.07.2011г. по адм. дело № 11959/2010г. на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ П. Н. В.Т.