Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: ЛОЗАН П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Б. Л. по административно дело № 8703 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП и от Б. К. от гр. Ветово, О. Р. чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 26 от 12.07.2021г. по адм. дело № 2/2020г. по описа на Административен съд – Русе.

Директорът на Дирекция „ОДОП“- Варна обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен и изменен оспореният Ревизионен акт № Р-03001818008074-091-001/15.08.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Касаторът поддържа, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че представените оптични дискове, съставляват електронни документи „екселски таблици“, подписани с квалифициран електронен подпис, които установяват фактическите констатации в РА. Сочи, че изготвените таблици сами по себе си са извлечение от търговските книги и могат да служат за доказателство на основание чл. 55, ал.2 ТЗ и чл. 54 ДОПК. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА и в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Б. К. обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която чрез изменение е отхвърлена жалбата му срещу горепосочения РА. Поддържа, че в тази му част атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът изтъква, че не е установено, че е извършвал дейност като търговец чрез продажби, реализирани с интернет магазин. Сочи, че е действал в изпълнение на договор за търговско представителство с турско дружество, което е продавало стоките и е получавало парите. В тази връзка се позовава на турски нормативни актове, Закона за защита на потребителите, Конвенцията на ООН за договора за международна продажба на стоки, Монреалската конвенция и Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Намира, че съдът необосновано не е кредитирал представените заповеди за командировка, във връзка с които са получени необлагаеми суми. В тези насоки развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

В качеството си на ответник Директорът на Дирекция „ОДОП“- Варна не изразява становище по касационната жалба на насрещната страна. С писмен отговор, чрез процесуален пълномощинк, Б. К. оспорва основателността на касационната жалба на органа по приходите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна и неоснователност на другата касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред Административен съд – Русе е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р - 03001818008074-091-001/15.08.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 248/02.12.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“- Варна, с който на Б. К. са установени задължения по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2014г.-2017г. в общ размер от 9 304 лв., ведно с лихви за забава в размер на 2 593,55 лв., както и задължение за ДДС по ЗДДС в общ размер от 38 820,84 лв. и лихви за забава в размер на 11 698,83 лв. за д. п. м. 01.2015г., м. 04.2015г.- м.01.2018г.

Задълженията по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ са резултат от облагане на ревизирания като търговец за получени приходи с наложен платеж и пощенски парични преводи от продажби чрез „Еконт експрес “ООД след прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК.

Задълженията за ДДС са установени въз основа на констатацията, че с реализираните приходи от получени наложени платежи ревизираният е надхвърлил оборота за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.12.2014г.

В хода на съдебното производство от „Еконт експрес“ ООД са изискани относимите товарителници и разходни касови ордери в оригинал. В тази връзка е проведена съдебно - почеркова експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Графологът сочи, че от изследваните 144 броя разходни касови ордери 95 бр. са подписани от ревизирания, а останалите 49 са подписани от едно и също неизвестно лице, при вписване на данните на Б. К..

Първоинстанционният съд е допуснал провеждането на СИЕ и допълнителна ССчЕ, заключенията по които са подробно обсъдени като компетентно и обективно дадени.

За изясняване на релевантни факти и обстоятелства решаващият състав е събрал показанията на свидетелите С. К., Н. С. и В. В.. Последните двама са работили в офис на „Еконт експрес“ в гр. Ветово и са разяснили редът, който се спазва при изплащането на пари.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност АС - Русе е приел, че те установяват наличието на основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Съобразил е още, че ревизираният и извършвал системно търговия със стоки чрез „Еконт експрес“ ООД, поради което е осъществявал търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1, т.1 ТЗ. По аргумент от чл. 26, ал.7 ЗДДФЛ, съдът е приел, че ревизираният е данъчно задължено лице, което формира данъчна основа за доходите по реда на чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ.

При преценката на размерите на релевантните данъчни основи за ревизираните периоди, решаващият състав е отчел, че представените на оптичен носител файлове, съдържащи копия - снимки на документи за изплащане в брой на наложени платежи и парични преводи не са електронни документи, нито копия на документи. В тях се съдържа обобщение на наличната информация за издавани РКО, товарителници и получени суми, но същата не може да бъде кредитирана без представянето на документите, послужили за съставянето й. Поради това съдът е приел, че само представените в оригинал 144 броя РКО установяват размера на получените от ревизирания приходи, с оглед на което е кредитирал вариант втори от заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ. Според него, дължимият данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ въз основа на недекларираните приходи по представените в оригинал първични документи възлиза на сумата от 472 лв. за 2014г., 704 лв. да 2015г., 717 лв. за 2016г. и 89 лв. за 2017г., ведно със следващите се лихви за забава. До тези размери АС - Русе е приел, че предявеното оспорване е основателно, с оглед на което чрез изменение е отменил оспореният РА в останалата му част по ЗДДФЛ.

Съобразно заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ, решаващият състав е приел, че през ревизираните периоди Б. К. не е достигнал облагаем оборот по ЗДДС, с оглед на което е отменил обжалваният РА в тази му част.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна:

Неоснователно касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията доказателства, като в допълнение е предприел необходимите процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна. В резултат на това той е формирал обосновани изводи досежно релевантните факти и обстоятелства и в корелация с тях е приложил материалния закон.

Съобразени с практиката на ВАС са доводите на първоинстанционния съд досежно доказателствената стойност на представените на оптичен носител файлове, съдържащи копия - снимки на РКО и НП. Както правилно е посочил решаващият състав, за кредитирането на обобщената от куриерското дружество информация в табличен вид е необходимо представянето на всички документи, въз основа на които таблицата е съставена. Друго не следва от действащата редакция на чл. 54 ДОПК, в сила от 01.01.2021г., тъй като цитираната норма е неприложима спрямо оспорения РА, чиято законосъобразност се преценява към момента на издаването му – 15.08.2019г.

Противно на разбирането на касатора, първоинстанционният съд е съобразил всички относими писмени и гласни доказателства за изясняването на спора от фактическа страна, въз основа на които е обосновал кредитирането на вариант втори от заключението по ССчЕ. Въз основа на всички представени в оригинал документи за изплатени на ревизирания суми, вещото лице еднозначно е заявило, че през ревизираните периоди задълженото лице не е достигнало облагаем оборот по ЗДДС, а релевантните данъчни основи по ЗДДФЛ обуславят данъчни задължения по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ в посочените от него размери и лихви за забава. Като е достигнал до същия краен извод и съответно е отменил и изменил оспореният РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на Б. К.:

Несподелими са доводите на касатора, че събраните доказателства не установяват, че през ревизираните периоди той е извършвал търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1, т.1 ТЗ. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството дали е установено, че стоките са предлагани за продажба чрез интернет сайт, след като е безспорно, че продажбите са извършвани системно и многократно. Не е спорно също, че приходите от тези продажби с цел печалба не са декларирани от ревизирания, поради което обосновано е прието, че събраните доказателства установяват основанията по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК за облагане по аналог, както и дължимостта на данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ.

Този извод не се променя от представените заповеди за командировка, с които ревизираният цели да докаже, че получените суми не са негов приход, тъй като е действал в качеството си на търговски представител на турско дружество. Същата теза е поддържана и пред първоинстанционния съд, който в тази връзка е изложил подробни мотиви, към които настоящия състав препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Без значение за дължимата преценка са и цитираните от касатора турски нормативни актове и международни договори, тъй като не е установено главно и пълно, че ревизираният е получавал процесните доходи от името и за сметка на трето лице. Липсват също доказателства, подкрепящи твърдението, че получените от „Е. Е. ООД суми са необлагаеми, тъй като са за командировка на ревизирания. Ето защо, като е приел, че в частта по ЗДДФЛ до посочените размери оспореният РА е законосъобразен, АС - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на двете касационни жалби и липсата на искане за разноски от всяка страна в качеството й на ответник по съответната касационна жалба, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/12.07.2021 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. д. № 2/2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА