Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 116/09.08.2013 г. по административно дело № 136/2013 г., Административен съд - Смолян е: 1) отхвърлил оспорването с жалбата на Ф. К. А. от гр. М. на решение № 4 от 27.05.2013 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО) гр. С.; 2) осъдил Ф. К. А. от гр. М. да заплати на Районно управление „Социално осигуряване” гр. С. направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Така постановеното решение е атакувано с обща касационна жалба от А. К. А. от гр. С. и Ф. К. А. от гр. М.. Касаторите твърдят, че съдът е издал решението си в нарушение на чл. 168, ал. 2 от АПК, поради което искат отмяната на оспорения съдебен акт и на потвърденото с него решение на директора на РУСО – Смолян.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Смолян, не изразява становище.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, и предлага атакуваното решение на Смолянския административен съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, съобрази следното:

От данните по делото явства, че с подадено в РУСО (ТП на НОИ) – Смолян на 10.04.2013 г. заявление Ф. К. А. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като е представила заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с осигурителя ЕТ „Али – А. А.” гр. С., считано от 07.04.2013 г., както и други необходими документи. С разпореждане № 204-00-274-1 от 24.04.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица в РУСО – Смолян на основание...