Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. И. Б. и Л. С. Б., двете от гр. В., срещу решение № 1499 от 12.07.2010 г., постановено по административно дело № 2743/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-101 от 09.07.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри, като са нанесени нови обекти в КККР – поземлен имот с идентификатор 10135.2555.324 с площ от 1080 кв. м., записан в КР като собственост на П. Б. и Л. Б., и имот с идентификатор 10135.2555.325 с площ от 172 516, собственост на Техническия университет - Варна, и със същата заповед са дадени нови идентификатори на 60 сгради, разположени в имот 10135.2555.325 и са заличени обекти от КККР - поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26, както и разположените сгради в този имот. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касация - Държавата чрез Министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), представляван от областния управител на О. В., в молба с характер на писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответникът по касация Технически университет - Варна, в писмени отговор и защита също моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Касационните ответници Началникът на СГКК - Варна, "Параходство БМФ" АД, "Електроразпределение - Варна" АД, Министерството на образованието и науката, не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита същата за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Варна е оспорената от Х. П. К., областен управител на област с административен център гр. В., заповед № КД-14-03-101 от 09.07.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г., като са нанесени нови обекти в КККР – поземлен имот с идентификатор 10135.2555.324 с площ от 1080 кв. м., записан в КР като собственост на П. Б. и Л. Б., и имот с идентификатор 10135.2555.325 с площ от 172 516 кв. м., собственост на Техническия университет - Варна, и със същата заповед са дадени нови идентификатори на 60 сгради, разположени в имот 10135.2555.325, и са заличени обекти от КККР - поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26, както и разположените сгради в този имот.

Първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена при съществено нарушение на процедурата, предвидена в чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 от 13.05.2005 г., според които когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Като е извел извод, че това е пречка за поправка на плана, изразяваща се в нанасяне на нови обекти в КК и КР, промяна на границите на съществуващи обекти и заличаване на обекти от КККР, е отменил оспорвания административен акт.

Решението, предмет на касационно оспорване, е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на съдебния акт. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба.

Установено е, че със заповед РД-18-92 от 2008 г. е одобрена КК и КР за територията на административен район „Приморски” – гр. В.. С решение № 642 от 6.07.2007 г. по административно дело № 2375 от 2006 г. по описа на ВОС, е отменено отчуждаването на дворно място с площ от 1080 кв. м. в пл. № 2403, кв. 951 по плана на гр. В. и е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Б. - П. Б. и Л. Б., върху отчужден по ЗТСУ имот, представляващ дворно място с площ от 1080 кв. м., в пл. № 2403, находящо се на ул. „Мир” гр. В., очертано със син контур по скицата към заключението на експертизата от 13.06.2007 г.

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало по заявление от Л. Б. от 30.05.2009 г., с което същата е поискала изменение на кадастрални данни - попълване на нов имот с идентификатор 324, издаване на скица и изработване на проект за промяна на КККР.

Съставен е акт № 76 от 09.07.2009 г. за непълноти и грешки в поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26 на основание чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, в който е констатирано, че е съставен в присъствието на Техническия университет - Варна и Областния управител на област с административен център гр. В., както и че в границите на имота се отразява нов имот с идентификатор 10135.2555.324. Посочено е, че в него няма положени подписи от заинтересовани лица, тъй като на основание чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 към ЗКИР актът не се подписва от заинтересованите лица.

С оспорената заповед КД-14-03-101 от 09.07.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР, като са нанесени нови обекти в КККР – поземлен имот с идентификатор 10135.2555.324 с площ от 1080 кв. м., записан в КР като собственост на П. Б. и Л. Б. съгласно решение на ВОС и имот с идентификатор 10135.2555.325 с площ от 172 516 кв. м., вписан като собственост на Техническия университет - Варна, съгласно АДС № 3035, и със същата заповед са отразени и 60 сгради собственост на Техническия университет - Варна, "Параходство БМФ" АД, "Електроразпределение - Варна" АД, че са разположени в имот с идентификатор 10135.2555.325 и са заличени от КККР поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26, и съответно сградите в него.

Видно от приложения по делото АДС № 3035 от 2000 г. имот земя с площ от 189 245 кв. м. и сгради, са публична държавна собственост, и съгласно чл. 89 от ЗВО е предоставен на Министерството на образованието – Т. У. – Варна.

Съгласно заключението по назначената единична съдебно-техническа експертиза (СТЕ), имот от 1080 кв. м., възстановен с решение на ВОС № 642 от 06.07.2007 г. по административно дело № 2375 от 2006 г. по описа на ВОС, е част от имот № 2403. Вещото лице е посочило, че ако възстановеният имот е този, описан в цитираното решение и в скицата по делото, то на комбинираната скица към СТЕ е изчертан с червен контур. Имотът, описан в АДС № 3035, е посочен в сив фон.

Видно от заключението на приетата тройна експертиза, е налице частична идентичност между имот 10135.2555.324 по проекта за изменение, защрихован на комбинираната скица с червени щрихи, и имотът, описан в решение № 642/06.07.2007 г. на ВОС, представляващ свободна дворна площ от имот № 2403 по КП от 1956 г., очертан със сив пунктир. Имот 10135.2555.324 по проекта, защрихован с червени щрихи, изцяло попада в имота, описан в АДС № 3035/2000 г. На комбинираната скица към СТЕ вещите лица с черни линии са очертали границите на имотите по кадастралната карта от 2008 г., със зелен пунктир са посочили границите на имот 2403 по КП от 1956 г., със син пунктир свободната площ от имот 2403. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че имотът, защрихован в червено на скицата с № 324, е част от имота, описан в решението на ВОС, като с червено е отразен проектът за изменение – нанасянето на имот 324 в КК, който попада върху имота, описан в АДС № 3035.

Административното производство по изменение на кадастралните карта и регистри по чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР е уредено като особено и безспорно, подчиняващо се на специална процедура, гарантираща съгласието на участниците в него за допускане на изменението. В производството е задължително участието на заинтересованите лица, посочени в т. 13 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР - собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Съобразно ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР съставянето на констативен акт на място и подписването му от заявителя и пряко заинтересованите собственици е задължителен елемент от производството. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 година следва да бъде прилагана, доколкото е съобразена с нормативно определените в чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) съдържание и цел като подзаконов акт. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и административния орган, в хипотезата на чл. 298 ГПК.

Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. Соченото в касационната жалба реституционно решение № 642/06.07.2007 г. на ВОС, не означава, че между страните е решен спор за материално право. В този смисъл е неоснователно възражението за допускане промяната в кадастъра на основание съдебно решение, което игнорира изискването на съставяне на акт за непълноти и грешки в кадастъра по реда на Наредба № 3 от 2005 г. и чл. 53 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като в тази си част противоречи на чл. 53 от ЗКИР - разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация.

От представеното по делото съдебно удостоверение от Варненския районен съд се установява, че е налице образувано гражданско дело № 5972 от 2008 г. по искова молба на Босеви срещу Техническия университет – Варна и Министерството на образованието и науката с предмет предаване на владението върху дворно място с площ от 1080 кв. м., представляващо част от имот 2403, с правно основание чл. 108 от ЗС.

Неоснователни са доводите на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост. Както правилно е приел административният съд, в настоящия случай при провеждане на процедурата за изменение на кадастралния план е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно: не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР за изменението на плана да е дадено съгласието на заинтересуваните собственици.

За изясняване на делото съдът правилно е назначил единична съдебно-техническа експертиза, а впоследствие по искане на П. Б., е назначил и тройна такава, чието решение е прието от страните. Вещите лица са установили, че имот 10135.2555.324 по проекта за изменение на КК е частично идентичен с имота, описан в реституционното решение № 642/06.07.2007 г.,издадено в полза на П. Б.. Последният, който е с площ 1080 кв. м., представлява свободна дворна площ от имот пл. № 2403 по КП от 1956 г. Цитираният имот по проекта пък изцяло попада в имота, описан в АДС № 3035/2000 г., предоставен за стопанисване и ползване на Технически университет - Варна. От приложената комбинирана скица е видно, че границите на имотите са очертани с различни цветове - тези от КК от 2008 г. - с черни линии, със зелен пунктир - границите на имот пл. № 2403, съгласно КП от 1956 г., а със син пунктир - свободната площ от имот 2403. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че приложеното реституционно решение № 642 от 2007 г. в полза на Босеви няма характера на предвидените в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Същото като реституционно е постановено без участието на заинтересованите по настоящото производство лица и няма сила спрямо тях. В подкрепа на този извод, видно от представеното удостоверение на Районен съд - Варна, е и висящото към тогавашен момент гражданско производство № 5972/2008 г. пред същия съд, което е образувано по искова молба по чл. 108 от ЗС от Босеви срещу Технически университет - Варна и Министерството на образованието и науката за предаване на реституираните 1080 кв. м., представляващи част от имот 2403. С оглед на това съдът правилно е приел, че съставеният Акт за непълноти и грешки, при условията на чл. 62, ал. 5 от Наредбата, е издаден при съществени нарушения на административно - производствените правила и на материалния закон. Като заинтересовани страни, съгласно чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, респективно чл. 62, ал. 2 и 6 от Наредбата актът е следвало да бъде съставен с участието на Технически университет –Варна и Министерството на образованието и науката. Всички данни по делото сочат на съществуващ спор за материално право между страните, който следва да бъде разрешен единствено по исков път. Тези пороци на цитирания акт се пренасят незабавно и върху оспорваната заповед на началника на Службата по геодезия и картография, довело до отмяната й като незаконосъобразна от съда с обжалваното решение.

Безспорно е установено, че в действащия кадастрален регистър имот с идентификатор 1035.2555.26 е записан въз основа на АДС № 3035 като държавна собственост, предоставен на техническия университет - Варна.

При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия член се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници.

По делото няма данни за влязло в сила съдебно решение по спор за собственост, което единствено дава възможност за издаване на заповедта за изменение на кадастъра в случай на неподписване от пряко заинтересувания собственик. Ето защо, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради неконституирането на Технически университет – Варна и Министерството на образованието и науката като участник в производството пред административния орган и поради неподписването на акта за непълноти и грешки от същата страна, съдът е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Констатираният порок на процедурата е съществен и е самостоятелно основание за отмяната на заповедта, както правилно е приел административният съд.

Изискването на закона за подписване на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересувания собственик е формално процедурно изискване за законосъобразност на административния акт, което се преодолява само от влязло в сила съдебно решение по спора за собственост.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1499 от 12.07.2010 г. по административно дело № 2743/2009 г. на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Н. Г.

Н.Г.