Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е покасационна жалба на ЕТ "Пепо-П. Р." подадена от адвоката му повереник Н. Й. Б. от САК, съдебен адрес: гр. С., ж. к. "Г. Д.", бл. 259, вх.А, ет. 2, ап. 2-3 против решение №2673 от 29.07.2010 на АССГ, I отд., 17 състав, по адм. дело № 9053 от 2009 г. с което е отхвърлена исковата претенция на ЕТ срещу Национална агенция за приходите за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващо платен адвокатски хонорар в производство по н. а.х. д.№7660/2008 г. на АССГо което е отменено наказателно постановление № 203/01.2009 г. на зам. директор на ТДД-гр. С.. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция, ведно с разноски.

Ответната страна - Няационална агенция за приходите чрез процесуален представител, ярк.Аврамова излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустима, но неоснователна.

За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора ЕТ "Пепо-П. Р.", гр. С., с която е претендирал да бъде осъдена Национална агенция за приходите за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващо платен адвокатски хонорар в производство по н. а.х. д.№7660/2008 г. на АССГ. В това производство е отменено наказателно постановление № 203/01.2009 г. на зам. директор на ТДД-гр. С., с което на касатора в качеството му на ЕТ, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗДДС отм. , е наложена имуществена санкция, в размер на 1 543, 32 лв., за нарушуение на чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС отм. .

С решението си административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло като е приел, че не е налице причинна връзка между незаконосъобразният акт и претендираните вреди.

Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационните жалби касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно ддоводите и съображенияата на страните и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В настоящият случай не е налице елемента причинна връзка между вредоносния резултат и търсената обезвреда - възсатновяване на заплатения адвокатски хонорар в н. а.х. дело. Спорният въпрос всъщност е, дали в понятието „административна дейност”, по смисъла на чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ се включва и наказателноадминистративната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ, като по този ред се присъдят деловодните разноски, като вид претърпени имуществени вреди, в частност - адвокатското възнаграждение, платено в административнонаказателното производство.

В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателноадминистративната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавновластническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1, съобразно чл. 1, ал. 2, ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2, ЗОДОВ може да се води след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1, АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна - в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно, законодателят е свързал производството по ЗОДОВ по чл. 1, ал. 1 с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. АПК се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова производство по ЗОДОВ е допустимо само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не на наказателно постановление по реда на ЗАНН. От друга страна, искането, предявено от касационния жалбоподател, противоречи на ТР № 2/3 06 2009 г. на ОС на ВАС, защото в производството по а. н. дела не се дължат разноски. Щом това е така, по друг път не би било възможно това да се иска, защото всъщност не са причинени същински имуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ.

Водим от гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, АПК, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2673 от 29.07.2010 год. на АССГ постановено по адм. д.№№9053 по описа на съда за 2009 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Е. М. Й.К.