Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "О"ЕООД. Представеният Договор № 053 от 01.07.2009 г. /л. 286 – 288/ за предоставено право на съхранение на стоки, сключен между "Т"ЕООД и "Б. С"ЕООД, съдържа само общи клаузи и от същия не може да бъде направен извод, че фактурираното количество свинско и телешко месо, отразени във фактурите, е било предмет на съхранение в хладилните помещения на складовата база на дружеството "Т"ЕООД. Представените приемо-предавателни протоколи към фактурите не съдържат данни за транспортиране на стоките, а единствено е отбелязано, че транспортът е за сметка на купувача. В тази връзка следва да се отбележи, че търговията с хранителни продукти предполага, че лицата, които я извършват ще разполагат със съответните хладилни складови помещения и транспортни средства, също оборудвани с охлаждащи устройства. Липсват товарителници, пътни листове, доказателства за наличие на собствени или наети транспортни средства, документи, удостовеляващи движението на съответните количества месо от доставчика до получателя. За обективно осъществените факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни доказателства, с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права, което в случая не е сторено. Представените приемо-предавателни протоколи съпътстващи процесните фактури, са частни документи, притежават единствено доказателствената сила по чл. 180 ГПК, вр с § 2 ДР ДОПК и следва да се преценяват в съвкупност с всички доказателства по делото.

Съдът е пренебрегнал и констатациите от ревизионния акт, издаден на "Б. С"ЕООД, с който е извършена корекция на ползвания данъчен кредит с мотиви за недоказани реални доставки. Ревизията касае периода 21.05.2009 г. - 30.06.2010 г., приключила е с РА от 08.03.2011 г....