Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства” срещу Решение №5734/04.10.2019 г. постановено по административно дело №11194/2018 г. по описа на Административен съд София – град.

С обжалваното съдебно решение, е отменен Акт №24-10-МЗ-15/18.11.2016 г. на ръководителя на програмния оператор БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", с който е отказана верификация на разходи по постъпило искане за междинно плащане, рег. №1 по Договор №24-10МЗ-15 от 23.04.2015 г., в размер на общо 86 940.10 лв., от които преки разходи: 1725, 33 лева - съгласно Приложение I.1; 1470, 00 лева - съгласно Приложение I.3; 77 410, 80 лева - С. П I.4 и непреки разходи в размер на 6333, 97 лева.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че тъй като един от задължителните критерии, на които следва да отговарят разходите, е да са законосъобразно извършени, то определената от ръководителя на Програмния оператор финансова корекция, е основание за отказ от верификация на разходите. Намира за неправилен извода на съда, че в административния акт липсват мотиви относно негативното влияние на нарушението върху осъществяването на бюджета на програмата. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неспазен срок, колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. Твърди, че са неправилни и изводите на съда относно немотивираност на акта, тъй като сам по себе с размерът на финансовата корекция, е недопустим разход.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на О. П срещу Акт №24-10-МЗ-15/18.11.2016 г. В съдебно заседание...