Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 2467 от 12.05.2020 г., постановено по административно дело № 9913/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), е: 1) отменено по жалба на „Видекс инженеринг“ ЕАД – София, решение № МО-6-П/24.06.2019 г. на директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) – Монтана, потвърдено с решение № 163/07.08.2019 г. на Министъра на околната среда и водите; 2) върната преписката на директора на РИОСВ – Монтана за ново произнасяне по уведомление за инвестиционно предложение от „Видекс инженеринг“ ЕАД – София с вх. № 797/21.02.2019 г.; 3) осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана да заплати на „Видекс инженеринг“ ЕАД – София сумата от 610 лв. разноски по делото.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, приподписана от пълномощника юрисконсулт Н.Н. По съображения, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано (касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК) касаторът моли то да бъде отменено и да се потвърди отмененото с него решение на директора на РИОСВ – Монтана като законосъобразно.
Ответникът по касация „Видекс инженеринг“ ЕАД, ЕИК 203275014, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Оборище“, бул. „Я. С“ № 88, представлявано от изпълнителния директор М.И, действащо чрез адвокат С.Б, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. С нарочна молба уведомява съда, че е поискало от РИОСВ – Монтана прекратяване на административната процедура, предмет на делото, поради отказ от реализация на инвестиционното предложение.
Другият касационен ответник община М. в писмен отговор и писмена защита, подадени от процесуалния представител адвокат Л.А, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли тя да бъде уважена.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Първоинстанционният съд правилно е установил основните факти по спора.
Началото на административното производство е сложено с депозиране на 21.02.2019 г. от „Видекс инженеринг“ ЕАД – София в РИОСВ - Монтана на уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за извършване на задължителна (съгласно чл. 93, ал. 9, т. 1, от ЗООС) ОВОС (оценка за въздействието върху околната среда) за „Изграждане на битови помещения и преустройство с пристройка към заводски цех“ в поземлен имот (складова база „Ливадски дол“) в землището на с. Н., обл. Монтана. Дружеството възнамерява да изгради битовата сграда със застроена площ от 62 кв. м. на мястото на стара сграда, а съществуващият „Склад инструментална екипировка“ да смени предназначението си в „Цех за асемблиране на ловни патрони“, като към него ще се изгради пристройка със застроена площ от 60 кв. м., необходима за технологичния процес. С. база „Ливадски дол“ е собственост на „Видекс инженеринг“ ЕАД и включва 7 склада с общ капацитет 340 тона тротилов еквивалент, поради което е квалифицирана по чл. 103, ал. 7 от ЗООС като предприятие с висок рисков потенциал. От дружеството е представена в РИОСВ – Монтана допълнително изискваната документация. С писмо от 30.05.2019 г. на основание чл. 95, ал. 1 от ЗООС директорът на РИОСВ – Монтана е уведомил община М. и кметство с. Н. за инвестиционното предложение, като им е указал същото да се обяви на интернет страницата и на обществено достъпно място, а с ново писмо от 10.06.2019 г. е определил дължимата процедура по реда на глава VІ от ЗООС и чл. 31 от ЗБР, като писмото е изпратено на община М., кметство с. Н. и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). С писмо от 13.06.2019 г. кметът на община М. е възразил срещу уведомлението за инвестиционното предложение, като е посочил, че същото е недопустимо поради несъответствието му с Общия устройствен план (ОУП) на община М., одобрен и влязъл в сила през 2017 г., по който имотът е със статут „специален терен“, за който е предвиден рисков потенциал с обхват 300 м от границите му, като в него няма предвидено застрояване, а съгласно инвестиционното намерение се предвижда ново строителство на пристройка към цех за производство на ловни патрони. За да е допустимо ИП, първо трябва да се измени ОУП в частта за процесния имот, като бъде определен подходящ режим за застрояване със съответните показатели, както и да бъде одобрен подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ) за имота.
Последвало е издаването на решението на директора на РИОСВ – Монтана от 24.06.2019 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, с което на основание чл. 2а, ал. 1, 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) е прекратена процедурата по реда на глава шеста от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), в това число и съвместената процедура по чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР) за инвестиционно предложение: „Изграждане на битови помещения и преустройство с пристройка към производствен цех“ в имот с идентификатор 51665.25.291 в землището на с. Н., общ. Монтана, с възложител „Видекс инженеринг“ ЕАД. Органът е възприел изцяло възраженията на кмета на община М..
За да уважи сезиралата го жалба от възложителя срещу това решение, Монтанският административен съд, ако и да е приел за установено изложеното по-горе и да е констатирал правилно, че то е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, в изискуемата форма и в съответствие с приложимия материален закон, е извел погрешният извод, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, достатъчни да обосноват незаконосъобразност на акта на директора на РИОСВ – Монтана. В основата на този извод стои изложеното в мотивите на съда, че ИП не е било обявено по разписания в ЗООС и НУРИОВОС ред, и че произнасянето е относно целия предмет на ИП, но е обосновано с възражение само относно една част от ИП. Като конкретни нарушения са посочени, че обявлението за инвестиционното предложение не е било публикувано на общодостъпно място в с. Н., а кметството на селото даже няма интернет страница (същевременно е отчетено, че ИП е публикувано на общодостъпно място в сградата на община М. и на интернет страницата на общината), и че ИП не е било обявено на страницата на РИОСВ – Монтана, а произнасянето на директора на РИОСВ – Монтана е относно целия предмет на ИП, но е обосновано с възражение само относно една част от ИП, предвид постъпилото възражение от кмета на община М..
Касационната инстанция не споделя решаващия извод в проверявания съдебен акт за процесуална незаконосъобразност на процесното решение на директора на РИОСВ – Монтана, защото част от твърдяните процедурни нарушения са неналични, а единственият действителен пропуск не е съществен, защото и да не бе допуснат, това не би обусловило допустимост на обсъжданото инвестиционно предложение. Последното е така, с оглед на установената и от първоинстанционния съд материална законосъобразност на нареденото от органа прекратяване на процедурата по ИП. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС „компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.“ В случая именно специализиран компетентен общински орган по смисъла на тази разпоредба е потвърдил недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни и административни актове. В тази хипотеза директорът на РИОСВ – Монтана е действал в условията на обвързана компетентност, понеже нормата на чл. 2а, ал. 2 от цитираната наредба го насочва категорично само към едно поведение – т. е бил е длъжен са се произнесе с решение за прекратяване на инициираната от „Видекс инженеринг“ ЕАД процедура.
Освен това, видно от данните по делото, инвестиционното предложение е обявено на страницата на РИОСВ – Монтана в рубриката „ОВОС – Съобщение за ИП по чл. 95, ал. 1 от ЗООС“, а в съответствие с чл. 95, ал. 1 от ЗООС директорът на РИОСВ – Монтана е уведомила както община М., така и кметство с. Н. за постъпилото уведомление за инвестиционно предложение и им е указал то да бъде обявено на интернет страниците им и на обществено достъпно място. Указанията са изпълнени коректно от общината, не и от кметството, което обаче не е съществено нарушение с оглед на това, че с. Н. е част от община М. и засегнатото население би могло да се осведоми от сайта на общината или от разпечатаното обявление в сградата й.
Несъобразен с приложимия материален закон е другият изложен от първоинстанционния съд мотив за отмяна на обжалваното пред него решение, в насока, че произнасянето на директора на РИОСВ – Монтана е относно целия предмет на ИП, но е обосновано с възражение само относно една част от ИП. Съдът не е взел предвид разписаното в чл. 82, ал. 3 от ЗООС, че „когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложение № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.“. Основната дейност в ИП е асемблиране на ловни патрони, за която е необходимо да се извърши преустройство и пристройка към съществуваща сграда „Склад за инструментална екипировка“. В тази връзка сградата ще смени предназначението си в „Цех за асемблиране на ловни патрони“. Изграждането на битова сграда се явява спомагателна дейност, необходима за обслужване на работния персонал, извършващ основното производство. ИП трябва да се разглежда в неговата цялост, заедно с всички спомагателни или поддържащи дейности, свързани с основния предмет, защото директорът на РИОСВ Монтана не може да се произнесе само в една част за предмета на инвестиционното предложение.
Изложеното налага извода, че обсъжданото решение на директора на РИОСВ - Монтана е законосъобразно.
Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който поради това подлежи на отмяна поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, това позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Така изложените мотиви налагат извод за неоснователност на жалбата на дружеството срещу оспореното от него решение на директора на РИОСВ - Монтана, което обуславя нейното отхвърляне.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2467 от 12.05.2020 г., постановено по административно дело № 9913/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Видекс инженеринг“ ЕАД, с ЕИК 203275014, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Оборище“, бул. „Я. С“ № 88, против решение № МО-6-П/24.06.2019 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.