Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационната жалба на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – С. З против решение № 72 от 04.03.2020 г., постановено по административно дело № 196/2019 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отменено по жалбата на К.К решение № 2153-23-3 от 26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ отм. а Загора и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 21.12.2017 г. (посочената в диспозитива дата 26.01.2018 г. е очевидна фактическа грешка), а преписката е върната за ново произнасяне съгласно указанията на съда по прилагане на материалния закон.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебния акт и решаване на делото по съществото на спора.

Ответникът по касация – К.К от [населено място], действащ лично и чрез пълномощника адв.. М, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С...