Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Милки груп био“ ЕАД, гр. С., с ЕИК: 202809846, представлявано от П.П, чрез адв. С.Ж, против Решение № 1426/28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 8972/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 7/03.10.2019 г. на Директор на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция „Митници“, в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане на „Милки груп био“ ЕАД с вх. № 32-174140/14.06.2019 г., за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 21 845, 96 лева), считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно. На първо място касаторът излага, че основанието за възстановяване на недължимо платеното мито не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което счита, че забраната за изплащане на лихви, предвидена в § 6 от същата норма се разпростира само върху изрично уредените случаи за възстановяване на мито. Сочи, че е налице законодателна празнота, която не може да се тълкува във вреда на потърпевшите от незаконосъобразните действия на митническата администрация лица, като по тази причина следва да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД Северна морска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител юрк. А.Ш, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на АССГ, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № 7/03.10.2019 г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция „Митници“, в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане на Милки груп био“ ЕАД с вх. № 32-174140/14.06.2019 г., за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 21 845, 96 лева), считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Милки груп био“ ЕАД против решението на Директора на ТД Северна морска, в оспорената му част, като е осъдил дружеството да заплати на ТД Северна морска сума в размер на 100, 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че така претендираната от дружеството лихва не се дължи. Изводът си, АССГ е мотивирал, приемайки най-напред, че по своята правна природа лихвата представлява обезщетение за забавено плащане, допустимо само при наличието на законови предпоставки. В тази връзка е приел, че процедурата по възстановяване на митни сборове е била регламентирана в глава 28 (чл. 214 - чл. 219а, включително) от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) до отмяната ѝ с бр. 58 на ДР 29.07.2016 г. Съгласно изречение второ от отменената разпоредба на чл. 219а, от ЗМ „В случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва“. Прието е, че доколкото към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимото внесено мито по процесиите митнически документи - 14.06.2019 г., така и към момента на произнасянето на административния орган с оспорвания акт - 03.10.2019 г., във вътрешноправната уредба не е било предвидено изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, то единствената изрична, специална разпоредба по отношение заплащането на лихви е нормата на чл. 116, § 6, предложение първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която „Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112.“ Изложеното мотивирало съда да приеме, че е налице недължимост на претендираната лихва по причина, че към датата на издаване на обжалваното решение органът не е имал основание за присъждане на претендираните лихви.

На последно място първоинстанционният съд е приел за неоснователно позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК, приложима на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) при непълнота на специалния закон, с мотиви, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК, тъй като по отношение на тях е налице специална уредба, регламентираща дейности, свързани с въвеждането или извеждането на стоки и други, изброени в чл. 1 от ЗМ на или от митническата територия на Е. С.

Оспореният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил основното твърдение на касатора, а именно - че процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която: „… размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта”.

В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. От разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е видно, че дружеството не отговаря на условията за възстановяване по този текст. Обосновани в тази връзка са възраженията на касационния жалбоподател, че посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 хипотези, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито в следствие на отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация.

Неправилно в този ред на мисли във влязлото в сила Решение № 7/03.10.2019 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, в частта по т. 1, е посочен като основание за възстановяване чл. 116, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 117, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. За да възстанови митото на „М. Г. Б.“ ЕАД директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е приел, че се касае за „надвзети суми на вносни мита“. Съгласно чл. 117, § 1 „Възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 102, параграф 1, буква в) или г).“ В случая не е бил определен първоначално по-висок размер на митническото задължение. Дори напротив - дружеството е декларирало стоките, митническата стойност на които е била променена с решение на началника на митницата, като в резултат е определено за доплащане мито с решение на директора на ТД Северна морска, отменено като незаконосъобразно от съда. От изложеното може да се направи извод, че искането за възстановяване от дружеството не е заявление по смисъла на чл. 116 във връзка с чл. 117 от Регламент (ЕС) № 952/2013, по отношение на което може да се приложи процедурата за възстановяване, предвидена в чл. 121.

На следващо място – действително § 6 от чл. 116 гласи, че „Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи“. Основният спорен въпрос, който следва да бъде поставен в случая, обаче, е дали в предметния обхват на § 6 от чл. 116 са включени само предвидените в § 1 хипотези или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Тук е мястото да се отбележи, че приложението на § 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в § 1 от същата разпоредба. Не случайно § 6 не е предвиден в самостоятелен член от регламента. Бидейки част от чл. 116, § 6, в който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само и единствено върху уредените в чл. 116, § 1 хипотези за възстановяване на мито. Нещо повече – настоящата съдебна инстанция счита, че за да остави без уважение искането за възстановяване, в частта за лихвите, директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ се е позовал на чл. 116, § 6, предл. първо от Регламент (ЕС) № 952/2013 само защото при възстановяване на митото на „Милки груп био“ ЕАД същият, при липса на правна възможност, регламентираща възстановяване на мито вследствие на отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация, погрешно е определил правното основание, посочвайки чл. 116, § 1, б. „а“, вр. чл. 117, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Наред с изложеното следва да бъде посочено, че съгласно чл. 44, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013, „Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.” Видно от горното, Митническият кодекс на Общността предвижда потвърждение или поправка, но не и отмяна на решенията на митническите органи.

С оглед изложеното и доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, която според настоящия състав е преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Съгласно посочената разпоредба „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.“

При непълнота на специалния закон на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 128 – чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК.Стелно преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, тъй като в специалния закон ЗМ липсва изрична уредба по този въпрос. Н., в тази връзка, е прието за неоснователно от първоинстанционният съд позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК с мотив, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК.Нените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени (чл. 129, ал. 6 ДОПК). Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6.

Следва да бъде посочено, че обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и мито, не препятства приложението на ДОПК.Т препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон (ЗМ) изрично изключваше дължимост на лихви, каквото изключване цитираният закон не съдържа. На плоскостта на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и предвид липсата на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК е напълно логично и правно издържано.

Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима доколкото е приложим и редът по чл. 128 – чл. 130 ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по искането за законна лихва върху сумата от 21 845, 96 лева за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на окончателното изплащане на задължението, следва да се произнесе директорът на ТД Северна морска към Агенция „Митници“. Поради това в тази част преписката следва да бъде изпратена на административния орган.

По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени Решение № 7/03.10.2019 г. на Директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, в обжалваната част по т. 2, и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на административния орган при съобразяване на тълкуването, дадено с настоящото решение, за ново произнасяне по искането с вх. № 32-174140/14.06.2019 г. в частта на лихвите за забава върху сумата от 21 845, 96 лева, представляваща недължимо платеното мито поради отпаднало основание, за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на ТД Северна морска към Агенция „Митници“ разноски, поради което следва да бъде отменено и в тази му част.

Наред с изложеното и при този изход на спора, основателна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски за платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 370, 00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1426/28.02.2020 г. по адм. дело № 8972/2019 г. на Административен съд – София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Милки груп био“ ЕАД срещу Решение №7/03.10.2019 г. на Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане с вх. № 32-174140/14.06.2019 г. от „Милки груп био“ ЕАД, за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 21 845, 96 лева), от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението, както и в частта за присъдените в полза на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 7/03.10.2019 г. на Директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане на „Милки груп био“ ЕАД с вх. № 32-174140/14.06.2019 г., за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 21 845, 96 лева), считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

ВРЪЩА на административния орган преписка за издаване на друг акт по искане с вх. № 32-174140/14.06.2019 г., депозирано от „Милки груп био“ ЕАД, за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 21 845, 96 лева) при спазване указанията, дадени в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, гр. С., с ЕИК: 202809846, представлявано от П.П, разноски за касационната инстанция в размер на 370 лева.

Решението е окончателно.