Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. П., срещу решение № 835 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 3013 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед за налагане на санкции №29-04-16-396/18.09.2019 г., издадена от Директора на РЗОК гр. П..

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 59 от АПК и чл. 155, ал. 5 от НРД МД 2018 г. (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът "Диагностично-консултативен център „Св. Георги“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 29-04-16-396 от 18.09.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и чл. 408, ал. 1 от НРД МД 2018 г., с която на "Диагностично-консултативен център „Св. Георги“ ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуален договор с НЗОК № 161343 / 17.05.2018 г., са наложени две санкции - финансови неустойки, всяка в размер на 100 лв., на основание чл. 400, ал. 2 от НРД МД 2018 г., за повторни нарушения на чл. 155, ал. 5 от НРД МД 2018 г.: извършени и отчетени два консултативни прегледа на дати, съвпадащи с хоспитализационните периоди на двете здравноосигурени лица.

За да отмени оспорената заповед, Пловдивският административен съд е стигнал до извод, че е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от НРД МД 2018 г., която изисква не само наличие на хоспитализация по време на прегледа, но и удостоверяване на това обстоятелство с подпис на пациента в амбулаторния лист.

Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените от първоинстанционния административен съд съображения.

Пловдивският административен съд неправилно е приел, че към оспорената заповед липсват мотиви, тъй като „В случая административният орган се е задоволил да приповтори дословно констатациите от констативния протокол, без да изложи задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции.“.

Оспореният акт съдържа достатъчно подробни фактически и правни съображения, които изясняват волята на санкциониращия орган. Фактите, така както са изложени, не са спорни между страните и са квалифицирани като нарушение на чл. 155, ал. 3 от НРД МД 2018 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. - отменен от 01.01.2020 г.), а правното основание за прилагане на санкции е посочено като чл. 400, ал. 2. Съдът не се е съобразил и с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая мотиви се съдържат не само в оспорения акт, но и в придружаващите го документи - протокол за извършена проверка от контрольори в РЗОК – Пловдив на 27.08.2019 г. и докладна записка към протокола от 04.09.2019 г., която не е коментирана в мотивите към съдебното решение.

В оспорената заповед са описани следните фактически обстоятелства, квалифицирани като нарушения на чл. 155, ал. 3 от НРД МД 2018 г.: 1. По амбулаторен лист № 365 от 10.07.2019 г. лекар – специалист по пакет "Ушно-носно-гърлени болести" е извършил и отчел консултативен преглед за заболяване с диагноза "Хроничен ларингит" на здравноосигурено лице (ЗОЛ), което през периода 05.07.2019 г. - 12.07.2019 г. е било хоспитализирано по КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат" в М. Ц. О.; 2. По амбулаторен лист № 1036 от 22.07.2019 г. лекар – специалист по пакет "Кожни и венерически болести" е извършил и отчел консултативен преглед за заболяване с диагноза "Контактен дерматити от други агенти, неуточнени" на ЗОЛ, което през периода 17.07.2019 г. - 24.07.2019 г. е било хоспитализирано по КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорнодвигателен апарат" в М. Ц. О.. И двете нарушения са извършени повторно.

Горните фактически обстоятелства са квалифицирани като нарушения на чл. 155, ал. 3 от НРД МД 2018 г. без да бъдат подведени към нито една от регламентираните хипотези в точки 1 – 3. Лекар от лечебно заведение за СИМП, работещ в изпълнение на договор с НЗОК за оказване на СИМП, не следва да назначава и извършва консултативни прегледи и изследвания на ЗОЛ за периода на хоспитализацията му, когато това е удостоверено с подписа на ЗОЛ в амбулаторния лист, и когато назначените консултативни прегледи и изследвания са необходими за: 1. профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 8 от 2016 г. и наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и приложения № 13, приложения № 8 и № 13, и № 14; 2. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето; 3. придружаващи заболявания по време на стационарното лечение.

В разглежданите два случая не са направени констатации за извършени профилактични или диспансерни прегледи по реда на Наредба № 8 от 2016 г. и наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и приложения № 13, приложения № 8 и № 13, и № 14, извършени прегледи за основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето или за придружаващи заболявания по време на стационарното лечение. Оспорената писмена покана е незаконосъобразна поради издаването й в несъответствие с материалноправните предпоставки по чл. 155, ал. 3, т. 1 - 3 от НРД МД 2018 г. При недоказано нарушение по чл. 155, ал. 3, т. 1, 2 или 3 от НРД МД 2018 г. не е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, обосноваващо прилагане на санкции по чл. 400, ал. 2 във вр. с ал. 1.

Амбулаторният лист по утвърден от НЗОК формат (бл. МЗ-НЗОК № 1) удостоверява оказаната медицинска помощ – анамнеза, обективно състояние, предписания, препоръки и назначена терапия с лекарствени продукти. В НРД не е предвидено подписване на отделна декларация, в която ЗОЛ да декларира, че към момента на прегледа не е хоспитализирано. Във връзка с условието на чл. 155, ал. 3 от НРД МД 2018 г. за удостоверяване на факта на хоспитализация или на отсъстваща хоспитализация чрез подпис в амбулаторния лист, в утвърдения формуляр най-отдолу с по-дребен шрифт е включен текст: „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран.“. Предполага се, че преди да положи подписа си ЗОЛ се е запознало със съдържанието на амбулаторния лист, вкл. с направената декларация, че не е хоспитализирано. В тежест на административния орган е да обори с всички допустими по АПК доказателствени средства доказателствената стойност на подписания амбулаторен лист, което в случая не е направено.

Предвид горните съображения оспорената заповед е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата на лечебното заведение е уважена, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

Необходимо е да се добави, че неправилно в мотивите на решението си първоинстанционният административен съд е приел, че разпоредбата на „чл. 155, ал. 5 от НРД 2018 г. за МД е неотносима към лечебното заведение“. Разпоредбата е относима към изпълнителя на СИМП по договора с НЗОК, който осъществява медицинската дейност чрез специалистите, включени в Приложение № 1, № 1А и № 1Б към индивидуалния договор. Нарушението, извършено от специалист от лечебно заведение за СИМП при изпълнение на сключения с НЗОК договор, ангажира отговорността на лечебното заведение – изпълнител по договора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 835 от 30.04.2020 г., постановено по адм. д. № 3013 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.