Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВАДИАНА ГЪРБАТОВАКРЕМЕНА ХАРА. Л. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 8729/2021

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 2, 4 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от „Химем“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], действащо чрез управителя Е. М., приподписано от адв. Д. К., искане за отмяна на влязло в сила Решение № 5409 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11779 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с което е оставено в сила Решение № 220 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд - Враца (АС - Враца) за 2020 г. и настоящият молител е осъден да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 500,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Искането за отмяна е уточнено с допълнителна молба в съответствие с дадени на молителя указания за това.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК. Основанието по т. 2 е мотивирано с твърдение, че съдът не е изпълнил разпоредба на източник на правото, а основанието по т. 4 – с твърдението, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на Определение № 11924 от 27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 9929 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. Твърди се, че Решение № 5409 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11779 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. противоречи на материалния и процесуалния закон, а „бламирането“ на посоченото определение, освен че погазва разпоредби на Конституцията на Р. Б. и законите, поставя под заплаха стабилитета на легитимен съдебен акт като накърнява правната сфера на „Химем“ ЕООД. По изложените в искането за отмяна съображения се иска уважаването му и постановяване на ново съдебно решение, което разпорежда безусловно изпълнение на цитираното определение. Претендират се разноски за производството.

В съдебното заседание пред настоящия съд искането се поддържа от молителя, чрез неговия законен представител, като го допълва с твърдение за наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. То всъщност е такова по чл. 239, т. 6 АПК, доколкото се основава на решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Кехая и други срещу България“. По същество се моли уважаване на искането. Излагат се и съображения, които не са относими към предмета на делото.

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите (Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП) – В. Т. чрез упълномощен процесуален представител, го оспорва по подробни съображения в представен по делото в срока по чл. 242, ал. 3 АПК писмен отговор. Изразява становище за неговата неоснователност. Моли отхвърляне на искането за отмяна и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срок, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност.

За да се произнесе по искането, настоящият Пети петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното:

С Решение № 5409 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11779 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. е оставено в сила Решение № 220 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд - Враца (АС - Враца) за 2020 г. и настоящият молител е осъден да заплати на НАП сумата от 500,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. С посоченото решение на АС – Враца е отхвърлена жалбата на „Химем“ ЕООД против Акт за възстановяване и прихващане № 1123414 от 15.12.2011 г. на инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – В. Т. с който е отказано възстановяване на акциз в размер на 25461,90 лв. и лихви върху него в размер на 23884,70 лв. за данъчни периоди: м. 12.2002 г., м. 03.2003 г. – м. 07.2003 г., м. 10.2003 г. – м. 04.2004 г. и м. 07.2004 г., потвърден с Решение № 121 от 02.03.2012 г. на директор на Д „ОДОП“ – В. Т.

По – рано с Определение № 11924 от 27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 9929 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. е оставено в сила Протоколно определение № 47 от 05.07.2011 г., постановено по адм. д. № 472 по описа на АС – В. Т. с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Химем“ ЕООД против протокол и приложение към него № 1104308 от 14.04.2011 г. на ТД на НАП – В. Т. и е прекратено производството по делото. Наред с това, преписката, образувана по подаденото от „Химем“ ЕООД искане от 15.03.2011 г. за възстановяване на сумата 25461,90 лв., представляваща подлежащ на възстановяване акциз за периода 01.12.2002 г. – 31.07.2004 г. и лихва в размер на 23884,70 лв. за периода 01.02.2003 г. – 13.02.2011 г. е изпратена на ТД на НАП – В. Т. офис Враца за постановяване на акт за прихващане или възстановяване.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове - съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг.: чл. 237, ал. 1 АПК), които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Искането за отмяна има извънреден характер и доколкото засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона - отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК.

В случая се твърди наличието на основания за отмяна по чл. 239, т. 2, 4 и 6 АПК.

По твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК:

Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК твърдяното престъпно действие във връзка с решаване на делото следва да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава установяване с влязла в сила присъда, споразумение, сключено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на твърдените престъпни обстоятелства. Наред с това, престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, предмет на искането за отмяна.

В случая молителят „Химем“ ЕООД не твърди съществуването на доказателства и не е представил такива, от които да се установи, че по надлежния съдебен ред е установено престъпно действие във връзка с решаването на делото, каквото е изричното изискване на цитираната по - горе разпоредба, посочена от него като правно основание за претендираната отмяна. Наличието на такива доказателства се явява задължителна предпоставка за уважаване на предявеното искане за отмяна на това релевирано от „Химем“ ЕООД правно основание. Твърдението му, с което мотивира основанието по чл. 239, т. 2 АПК е свързано с неизпълнение от страна на съда на „разпоредба на източник на правото“. Така формулирано то представлява касационен довод за отмяна на съдебния акт и не обуславя извод за наличие на отменително основание по посочената разпоредба. Ето защо молбата за отмяна на това основание се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли.

По твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК:

Според „Химем“ ЕООД решението, чиято отмяна се иска, противоречи на Определение № 11924 от 27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 9929 по описа на Върховния административен съд за 2011 г.

Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, както и наличието на противоречие между влезли в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. На отмяна по чл. 237 АПК подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.

В случая тези предпоставки не са налице. Делата, по които са постановени съдебните актове са с различен предмет. В случая, както се посочи, „Химем“ ЕООД твърди противоречие между решението, чиято отмяна се иска и по - рано постановено определение на съда, с което се разглеждат и решават процесуални въпроси. Предметът на делата е различен и по тях се разрешават различни правни въпроси. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК цели да препятства съществуването по един и същ правен спор на две съдебни решения с различно съдържание, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Такава сила имат влезлите в сила решения на съдилищата, с които материалноправният спор е решен по същество. Влезлите в сила определения на съда, когато преграждат развитието на делото не разрешават материалноправен спор, а засягат процесуални въпроси, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Предвид изложеното настоящият Пети петчленен съдебен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 239, т. 4 АПК, поради което подлежи на отхвърляне.

По твърдяното основание за отмяна – чл. 239, т. 6 АПК:

Съгласно чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 6 АПК е не всяко установено нарушение на Конвенцията, а наличието на решение на този съд, с което твърдяното нарушение на КЗПЧОС е установено по отношение на молителя. За да бъде годно отменително основание по чл. 239, т. 6 АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай - предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението.

В казуса „Химем“ ЕООД не поддържа постановяването и не представя наличието на такова решение на ЕСПЧ като доказателство, че е постановено по негова жалба до ЕСПЧ срещу българската държава, с предмет - конкретния казус. Представеното от него в съдебното заседание пред настоящия съд решение по делото „Кехая и други срещу България“ е неотносимо към казуса. Ето защо и при недоказаност на предпоставките от фактическия състав на хипотезата на правната норма, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК също се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

На последно място следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска по причина нарушение на материалния и процесуалния закон, които са извън основанията по чл. 239 АПК, са неотносими към настоящия спор. Те не съставляват основания за отмяна по чл. 237, във вр. с чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Последните не могат да се тълкуват и прилагат разширително с оглед обезпечаване принципа за стабилитет на влезлия в сила съдебен акт.

С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представения по делото писмен отговор от процесуалния представител на ответника – директор на Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП – В. Т. се явява основателна. „Химем“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Химем“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], действащо чрез управителя Е. М., приподписано от адв. Д. К., искане за отмяна, на основание чл. 239, т. 2, 4 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязло в сила Решение № 5409 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11779 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с което е оставено в сила Решение № 220 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г.

ОСЪЖДА „Химем“ ЕООД, с[ЕИК], действащо чрез управителя Е. М. да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Чолаков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. п/ Д. Г. п/ К. Х. п/ Румяна Лилова