Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

гр. София, 09.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 2076 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд, евентуално съединен с иск за отмяна на същото решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА.

Ищецът С. З. М. от гр. Тръстеник е предявил срещу ЗАД „Б. В. И Груп“ АД, гр. София иск за прогласяване нищожността на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, евентуално съединен с иск за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА.

Ищецът С. З. М. от гр. Тръстеник поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено арбитражно споразумение. Твърди, че арбитражното решение е нищожно поради постановяването му от некомпетентен орган и в противоречие с императивни правни норми, тъй като ищецът /ответник по арбитражното дело/ е потребител по смисъла на § 13 от ДР на З., спорът е потребителски и е неарбитруем – чл. 3, ал. 4 З. и чл. 19, ал. 1 ГПК връзка с § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./. Поддържа също, че не е надлежно уведомен за арбитражното производство. Ищецът моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.

Ответникът ЗАД „Б. В. И Груп“ АД, гр. София оспорва предявените искове и поддържа становище за тяхната неоснователност, предвид наличието на сключено между страните споразумение от 13.10.2015г., с което /т. 6 от споразумението/ са уговорили арбитражна клауза в смисъл всички спорове, отнасящи се до споразумението, да бъдат решавани по доброволен начин, а ако това стане невъзможно, от Български търговски Арбитражен съд със седалище [населено място], съобразно неговия правилник. Относно твърдението за нищожност на арбитражното решение релевира доводи, че разпоредбата на чл. 3, ал 4 З. е обнародвана в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., т. е. след подаване на молбата за образуване на арбитражно дело № 19/2016г. с вх. № от 12.12.2016г., и има действие занапред. Ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че арбитражното решение е постановено на 10.04.2018г., а исковата молба е подадена чрез куриер на 04.07.2018г. и постъпила във ВКС на 06.07.2018г.

По основателността на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА:

С решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд настоящият ищец е осъден да заплати на ЗАД „Б. В. И Груп“ АД, гр. София сумата в размер 3 075, 40 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и 346, 67 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 600 лв. – разноски по арбитражното производство.

Преди да извърши преценка дали са налице твърдените в исковата молба основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе по иска за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

С § 1 от Закон за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

По силата на даденото от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002г. тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред арбитражния съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА.

Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

С постановеното арбитражно решение, чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор по предявен регресен иск с правно основание чл. 213 КЗ отм., сега чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 04.11.2015г. до 12.12.2016г. Касае се до платено на 11.09.2014г. по щета № 4704131415833 от застрахователя на пострадалото лице обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП, установено с протокол за ПТП № 1333575/11.05.2014г., и сключено между страните споразумение от 13.10.2015г. за заплащане на исковата сума. С оглед предмета на спора по конкретното дело пред Български търговски арбитражен съд, настоящият съдебен състав приема, че спорът не е потребителски, поради което арбитражното решение е валидно.

По основателността на иска по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА:

В арбитражното решение Български търговски арбитражен съд е обосновал компетентността си с обстоятелството, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза, съдържаща се в т. 6 от подписаното между тях споразумение от 13.10.2015г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Б. В. И Груп“ АД е депозирал по делото писмен отговор, с който е представил сключено на 13.10.2015г. между страните споразумение, на което се е позовал и арбитражният съд в арбитражното решение, за да обоснове компетентността си. От представеното споразумение се установява, че страните са уговорили разсрочено погасяване на задълженията на С. З. М. към ЗАД „Б. В. И Груп“ АД – предмет на щета № 4704131415833, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 11.05.2014г. на път 3004 при км 16+267 /Т./, през периода до 30.05.2017г. В т. 6 от същото споразумение страните са уговорили арбитражна клауза в смисъл, че „всички спорове, отнасящи се до настоящото споразумение ще бъдат решавани по доброволен начин, а ако това стане невъзможно, от Български търговски арбитражен съд със седалище [населено място] съобразно неговия правилник“. Ищецът С. З. М. не е явил в съдебното заседание на 11.12.2018г., не е изпратил процесуален представител, не е изразил становище по представеното от ответника споразумение и не е оспорил неговата автентичност. Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав приема, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза, поради което Българският търговски арбитражен съд е бил компетентен да разгледа предявените пред него искове. Следователно искът за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен.

По отношение на поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА: Ищецът /ответник в арбитражното производство/ е бил надлежно уведомен за предявените пред Български търговски арбитражен съд искове и за определения арбитър, като на 09.01.2017г. чрез оператор на пощенски /куриерски/ услуги „Спиди“ АД, куриерска пратка 1-000 6 038 472 046 6-012 012 205 09 1 4 са му връчени лично уведомление № 000008/ 05.01.2017г., препис от исковата молба, към която са приложени описани доказателства, и му е даден срок за отговор. Следователно процедурата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Правилник за решаване на дела при „Български търговски арбитражен съд“ за връчване на книжа, призовки и съобщения и чл. 56 – 58 за определяне на арбитър е спазена. Ищецът не е изложил твърдения относно последната хипотеза на посочената правна норма, нито е доказал, че поради независещи от него причини не е могъл да вземе участие в арбитражното производство. Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. З. М. от гр. Тръстеник срещу ЗАД „Б. В. И Груп“ АД, гр.София искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд, и с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на същото арбитражно решение.

ОСЪЖДА С. З. М. с ЕГН 7301144027 от гр. Тръстеник, област П., ул. „Х. С“ № 31 да заплати на ЗАД „Б. В. И Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, ул. „Позитано“ № 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 500 лв. /петстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.