Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 и чл. 295 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. №434/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ по чл. 28 ЗОПДИППД, отм. - за отнемане в полза на държавата, на осн. чл. 4, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД отм., на посоченото в решението имущество от Б. Т. / като лице по чл. 3 от ЗОПДИППД, отм. / и К. К. / негова съпруга за периода 1993-2009 г./.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната практика на ВКС правните въпроси от предмета на делото: Следва ли при определяне на стойността на придобитото имущество да се извършва приравняване в минимални работни заплати / МРЗ/?; Следва ли да се определи стойността на имуществото в МРЗ, когато в проверявания период е извършена деноминация на лева, като в този случай значителна ли е стойността на придобитото имущество, което е над 400 МРЗ/ или 60 000 лв., съгл. пар. 1, т. 2 от ЗОПДИППД,отм., според пояснението към въпроса / за целия проверяван период?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за уважаване на исковете и вместо него е постановил ново, за отхвърлянето им. Приел е, че макар първият ответник Б. Т. да е осъден с влязла в сила присъда за престъпления по чл. 354а и чл. 242 НК, които са посочени в чл. 3, т. 14 и 21 от ЗОПДИППД, не е налице втората предпоставка за уважаване на мотивираното искане на КОНПИ – лицето да е придобило имущество на значителна стойност по см. на пар. 1, т. 2 от закона или над 60 000 лв. Реалната пазарна стойност на придобитото от Б. Т. и съпругата му К. К. през проверявания период имущество възлиза на 17 900 лв., формирана като сбор от реалната пазарна цена към момента на придобиване на процесния актив, установена с помощта на експертни заключения. В мотивираното искане ищецът също е посочил, че придобитото до 5.07.99 г. / когато е извършена деноминация на лева/ имущество на ответниците е в размер на 15 392 330 недоминирани лева, а на придобитото след тази дата имущество -12 540 лв., т. е. сборът от пазарната стойност на придобитите от ответниците недвижими имоти, движими вещи и парични влогове е значително по-ниска от 60 000 лв.

При формиране на тези изводи въззивният съд не е съобразил докрай цитираната при допускане на обжалването при първото касационно разглеждане на делото /по гр. д. №3890/16 г. на четвърто г. о. на ВКС/ и сега практика на ВКС по чл. 290 ГПК – р. по гр. д. №463/10 г. на трето г. о. Там е посочено, че при наличие на инфлационни процеси / както е и в случая/ способът на съотнасяне на имуществото към МРЗ за проверявания период е средство за извършване на реална преценка относно стойността на придобитото през изследвания период имущество, респ. за преценка дали същото е на значителна стойност по см. на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, отм. Това разбиране е трайно утвърдено в практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №1268/11 г. на трето г. о., р. по гр. д. №848/11 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1397/14 г. и по гр. д. №952/09 г. на четвърто г. о.В последното е прието, че по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД имущество на значителна стойност е налице, когато е на стойност над 60 000 лв. Към момента на влизане в сила на закона тази стойност се е равнявала на 400 минимални работни заплати за страната. Със съпоставяне на приходите и разходите на ответниците, съотнесени към МРЗ за съответния период, и въз основа на констатираната отрицателна/ в полза на разходите/ разлика е решен по същество и спорът по цитиранато от касатора р. по гр. д. №1324/12 г. на четвърто г. о.

Поради изложеното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория от поставените от касатора въпроси, свързан със значителната стойност на придобитото имущество по см. на пар. 1 от ДР на ЗОПДИППД, отм., при извършена в проверявания период деноминация на лева.

Обжалване на въззивното решение следва да се допусне и за проверка на допустимостта му / за която ВКС следи и служебно на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/, с оглед срока на проверката по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД, отм. В случая окончателното определение с одобреното споразумение по нохд, с което ответникът Б. Т. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 3 от ЗОПДИППД, е постъпило в комисията по този закон на 7.08.06 г., а решението по чл. 13, ал. 1 ЗОПДИППД е взето на 29.05.13 г. Исковата молба е заведена на 7.12.13 г. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълк. дело №1/18 г. по имащия значение за допустимостта и на настоящото производство правен въпрос: Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП отм., чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?

В обобщение, обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения от касатора въпрос и служебно, за проверка на допустимостта му на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, като във връзка с второто от основанията за допускане на обжалването производството по делото на ВКС се спре на осн. чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС.

Затова ВКС на РБ, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. №434/17 г. от 20.06.18 г.

СПИРА производството по гр. д. №3235/18 г. на ВКС, трето г. о. до постановяване на тълкувателно решение по т. д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: