Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№1028/15.3.2018 г., подадена от Земеделска кооперация „МОТОР 93“ – С. Бабук, община Силистра, област Силистра, против въззивно решение №10/13.02.2018 г. по гр. д.№22/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение №501/29.11.2017 г. по гр. д.№799/2017 г. по описа на Силистренския районен съд, с което са уважени предявените от Я. П. Ш. от [населено място] против Земеделска кооперация „МОТОР 93“ – С. Бабук, община Силистра, област Силистра, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. т.1-3 КТ.

Въззивният съд е приел, че „Според подробния анализ на възникналите две версии по въпроса валидно ли е взето решението за съкращение в щата от лицата, присъствали на заседанието на УС от същата дата – членовете на управителния съвет, на контролния съвет и главния счетоводител, разпитани като свидетели по делото, районният съд е приел, че на заседанието на УС от 10.10.2016 г. не е било взето решение за съкращаване длъжността на ищцата. Свидетелите са единодушни, че въпросът е бил разискван, но докато преобладаващата по брой група от тях твърди, че е взето решението, описано в компютърния вариант на протокола, то св. Г. П., М. И. и П. Д. твърдят, че не се е стигнало до приемане на окончателно решение по въпроса. Районният съд подробно обследва възприетата от УС процедура по гласуване на решения и констатира, че показанията на свидетелите са разнопосочни и по този въпрос и са силно повлияни от промяната на обясненията на Председателя относно това как се гласува при вземане на решения от УС. В случая тези показания следва да се съотнесат към чл. 26, ал. 3 от Устава на Кооперацията, съгласно който решенията на УС се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Така че, неяснотата по този въпрос по какъв начин е било гласувано е допълнителен довод за опорочаване на процедурата по вземане на решението за съкращаване в щата. Доводът на жалбоподателят, че гласуването, чрез изказване на глас на съгласие или не с дадено решение, не е незаконосъобразно, е верен, но наличието на две версии и подмяна на показанията на свидетелите по този въпрос след очната ставка, проведена от районния съд, будят съмнение относно това дали и как изобщо се е гласувало. Не може да се приеме безкритично и заявената практика да се дописват и дооправят първоначално водените протоколи от заседанията на УС. Безспорно, допустимо е да се оправят стилистични грешки и неточни изрази, но да се допълват цели точки от дневния ред, детайлно да се дописват взети решения, начин и брой на гласували, без за тези обстоятелства да има даже маркирани данни в първоначалния протокол, е недопустимо и отваря вратите за злоупотреби и драстични нарушения на закона и то в звено, което борави с парични средства и капитали, собственост на неограничен кръг хора. Аналогията, която жалбоподателят прави с поправката на протоколите от съдебно заседание, е неуместна. При поправка по реда на ГПК се извършва специално заседание, събират се доказателства и становища относно исканата поправка и същата се извършва или не от съдебния състав. В случая своеволно и безконтролно се правят корекции, които засягат съвсем нови и дори немаркирани в първоначалния вариант на протокола допълнения. В тези три варианта на протоколи, по - точно вторият и третият, никъде не е отбелязано, че те са изготвени по някаква процедура по поправка и допълване на първоначалния протокол. Няма данни да има и разписана такава процедура. Става ясно от показанията на част от свидетелите по делото, членове на УС, че те безкритично подписват, всичко, което им се поднесе.

Ето защо, районният съд е възприел обоснования извод, въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства, че липсата на решение не се дължи на формален пропуск в процедурата по неговото гласуване, а на липсата на готовност у членовете на УС да приемат такова с оглед възникналите помежду им разногласия. Съгласно чл. 25, ал. 4, т. 2 от Устава на кооперацията, УС приема щата. Фактът, че такова решение не е гласувано по надлежния ред води до незаконосъобразност на уволнението на въззиваемата, поради което и правилно районният съд е приел, че исковете за неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност като основателни следва да се уважат. Изначалният порок в процедурата по уволнението и е толкова значителен и определящ, че прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на въззиваемата за незаконността му.

Що се отнася до изнесените в пледоарията по същество пред тази инстанция твърдения за конфронтация между членове на ръководството на кооперацията и намесата на лични или частни интереси при вземането на решенията, то в случая тези обстоятелства не се съотнасят пряко към предмета на настоящото дело.“

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се приеме, че Управителният съвет не е взел определено решение, вписано в протокола от проведеното заседание, без предявен иск по чл. 124 ГПК и/или по чл. 58 ЗК за това?, 2. Допустимо ли е по време на заседание на Управителен съвет да се изготвя чернова или протокол, след което да се изготви неговият окончателен вариант? , 3. Допустимо ли е съдържанието на окончателния вариант на протокол от заседание на Управителен съвет да се различава от неговата чернова? , 4.Допустимо ли е член на Управителен съвет да изрази несъгласие с прието решение на заседания(чрез свидетелстване срещу приетото решение в съдебно производство), след като е подписал протокола без да отбележи особеното си мнение, съгласно разпоредбата на чл. 23, изречение последно от ЗК? , 5. Допустимо ли е явното гласуване по смисъла на чл. 23 ЗК да се извърши като един след друг всички членове изразят становището си „за“ или „против“ или следва непременно да се извърши с вдигане на ръка?

Сочи се, че по всички тези въпроси липсва практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, поради което отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навежда се и въпрос за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.

Ответницата по касация Я. П. Ш., посредством процесуалния си представител – адв. В. В., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на касационната жалба намира, че е налице въззивно решение подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.

Поставените въпроси обаче не отговарят на приетото с т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е да се приеме, че Управителният съвет не е взел определено решение, вписано в протокола от проведеното заседание, без предявен иск по чл. 124 ГПК и/или по чл. 58 ЗК за това?“, настоящият състав на ВКС намира, че същият не е обсъждан изобщо в решението на въззивния съд, нито е бил поставян за разглеждане, както от първата, така и от въззивната инстанция. Освен това предметът на делото – иск за незаконно уволнение и въпросът за вземането на решение е бил обсъждан единствено и само въз основа на доказателствата по спора.

По втория и третия от поставените въпроси - „Допустимо ли е по време на заседание на Управителен съвет да се изготвя чернова или протокол, след което да се изготви неговият окончателен вариант? „ и „Допустимо ли е съдържанието на окончателния вариант на протокол от заседание на Управителен съвет да се различава от неговата чернова? „ изводите на окръжния съд се основават на събраните по делото доказателства, които оборват съдържанието на протокола, който по естеството си е частен документ.

По четвъртия от поставените въпроси „Допустимо ли е член на Управителен съвет да изрази несъгласие с прието решение на заседания(чрез свидетелстване срещу приетото решение в съдебно производство), след като е подписал протокола без да отбележи особеното си мнение, съгласно разпоредбата на чл. 23, изречение последно от ЗК? “, съдът намира, че същият е неотносим към изводите на въззивната инстанция, тъй като те визират показания на свидетел, който установява липсата на взето решение.

Последният от поставените въпроси - Допустимо ли е явното гласуване по смисъла на чл. 23 ЗК да се извърши като един след друг всички членове изразят становището си „за“ или „против“ или следва непременно да се извърши с вдигане на ръка? също е неотносим, тъй като изводи на окръжния съд в този смисъл не са направени.

Не е налице и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение последно ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.

Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10/13.02.2018 г. по гр. д.№22/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: