О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4523

гр. София, 10.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н. ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1253/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от А. Д. К.- ответник в производството, чрез пълномощника му адв.Т. С., срещу решение № 127/24.11.2022 г. по в. гр. д. 20223400500218/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, с което, по жалба на ищците, е отменено решение № 303/25.05.2022 г. по гр. д. № 1457/2021 г. по описа на PC – Силистра, и вместо това е допуснато на основание чл.33, ал.2 ЗС, в полза на Т. Л. Г. и Н. Т. Т. – Г., изкупуване на 17/18 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], общ. С., обл. С., местност „Ч.“, площ: 49510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, при условията, уговорени в договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70/25.08.2021 г., том 4, рег. № 4428, дело № 409/2021 г. на нотариус с рег. № * на НК, с район на действие РС-Силистра, сключен между М. Й. С. и П. К. С. като продавачи и А. Д. К. като купувач, и при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплатят на А. Д. К. сумата от 9500 лв. - продажна цена и сумата от 406,50 лв. - такси в нотариалното производство, като е определена и отговорността за разноските за двете инстанции.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, с искане същото да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, или отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава наличието на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците по касация – ищците Т. Л. Г. и Н. Т. Т. – Г., оспорват касационната жалба с общ писмен отговор, подаден от пълномощника им адв. С. С., както и оспорват наличие на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски в производството.

Другите ответници по иска - М. и П. С., не са взели становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изискуемото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Производството е образувано пред РС - Силистра по предявения от Т. Л. Г. и Н. Т. Т. – Г. срещу М. Й. С., П. К. С. и А. Д. К. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за признаване и упражняване правото на изкупуване на 17/18 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], общ. С., обл. С., местност „Ч.“, площ: 49510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 - предмет на договор за покупко-продажба между М. Й. С. и П. К. С. като продавачи и А. Д. К. като купувач, обективиран в нотариален акт № 70 от 25.08.2021 г.

В отговора на исковата молба ответникът А. К. е релевирал възражение за недопустимост на иска, тъй като счита, че е налице отказ от такъв от страна на ищците по по-рано заведено дело - гр. д. № 1164 /2021 г. по описа РС – Силистра, от същите ищци против М. Й. С., П. К. С. и Р. П. П., като по реда на чл.33 ЗС са предявили аналогична искова претенция, касаеща договор за покупко-продажба на същия имот, сключен между Р. П. като продавач М. и П. С. като купувачи.

Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно, тъй като е установил, че гр. дело № 1164 /2021 г. по описа РС – Силистра е прекратено поради оттегляне на предявения иск, като е посочил още, че в молбата за прекратяване на делото, подадена от ищците, не е направено изрично волеизявление за отказ от иска, но дори и да е съдържала такова, двете дела не са идентични нито по обстоятелствата, нито по страни - по-рано заведеното дело касае друга сделка и дори ответниците М. и П. С. имат различна правна позиция по двете сделки.

От фактическа страна е установено, че Г. Д. Д. е наследница на А. Т. Ш., б. ж. на [населено място], починала на 12.12.1979 г. С решение № 147/03.07.1996 г. на ПК, [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Ш. върху земеделски имоти, в т. ч. нива с площ 49,497 дка, четвърта категория, находяща се в местност „Ч., представляваща имот № * по плана за земеразпределяне и при посочени в решението съседи. С договор за продажба на наследство от 14.07.2020 г., вписан на 16.07.2020 г. в Служба по вписванията - Силистра, Г. Д. Д. е продала на Т. Л. Г. своята 1/18 ид. ч. от наследството, оставено от А. Ш.. С нотариален акт № 70 от 25.08.2021 г. за покупко-продажба, М. Й. С. и П. К. С. продали на А. Д. К. 17/18 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], общ. С., обл. С., местност „Ч.“, площ: 49510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, придоби по време на брака им в режим на СИО.

Въззивният съд е приел предявеният иск за основателен, позовавайки се на разпоредбите на чл.33 ЗС, съгласно които съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, като при неизпълнение на тези задължения, е предвидена възможността за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при действително уговорените условия. При анализ на клаузите на договора за продажба на наследство от 14.07.2020 г. е валиден договор за продажба на наследство и не прикрива покупко-продажба. Съобразил е още и приетата по делото, и необсъдена от първата инстанция, декларация по чл.33, ал.1 ЗС от Г. Д. Д. от 23.08.2021 г., която е приел за невярна предвид датата на извършената също от нея продажба на наследстовото си от 14.07.2020 г., с което е установил наличието на една от алтернативните предпостваки за основателност на предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС. Като краен резултат е отменил първоинстанционното решение и вместо това е постановил ново решение, с което е уважил предявения иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на А. Д. К. се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК-недопустимост по въпроси, които твърди да са решени и противоречие с ТР № 3/19.12.2013 по тълк. д. № 3/201З г. на ВКС, ОСГК –основание и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК :1.Какви са последиците от влязлото в сила определение за прекратяване на производството по гр. д. № 1164/2021 г. на РС – Силистра относно допустимостта на повторната искова молба по чл.33, ал.2 от ЗС - предмет на делото, разгледано от ОС – Силистра като въззивна инстанция? 2. Кои са страните, по отношение на които ще настъпят ефектите на окончателния правораздавателен акт по своевременно релевирана претенция от съсобственик, комуто не е предложено изкупуването на идеалните части от друг съпритежател на общото право на собственост, прехвърлено на трето за съсобствеността лице, ако по време на висящия исков процес, образуван на основание чл.33, ал.2 от ЗС, третото лице прехвърли придобитите от него части на друг правен субект(и)? 3.Процесуални субституенти ли са М. и П. С. и чие е правото на иск, което те защитават по силата на нормативната уредба? 4.Преклудирани ли са правата на ищците Г. да търсят защита на потестативното си право по чл.33, ал.2 от ЗС, в случай че те са десезирали Районен съд – Силистра относно претенцията си за изкупуване на идеалните части от съсобствения имот, предявена против Р. П. П. и против М. и П. С., които са препродали придобитите от тях 17/18 ид. ч. на А. К.?

Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, обща предпоставка за допускане касационно обжалване по сочен от касатора правен въпрос е той да се изведе от предмета на спора, и да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства, и по отношение на който са осъществени и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1, т.1 до т.3 на чл.280 ГПК. Всички поставени от касатора въпроси са относими към довода му, че въззивното решение е недопустимо, защото преди това е бил предявен същия иск, от който ищците са се е отказали, а и ответниците по настоящето дело ще се считат обвързани от решението по предходното дело, съгласно чл.226 ГПК, доколкото процесната сделка е извършена по време на висящност на първото дело.

Преценката за допустимост на въззивното решение, по изричното разпореждане на чл.280, ал.2 ГПК, се прави независимо от това дали касаторът е формулирал правен въпрос. И пред въззивния съд ответникът А. К., чрез пълномощника си адв.С., е правил същите възражения за недопустимост на първоинстанционното решение и на иска по настоящето дело. Направената от въззивния съд преценка за допустимост на иска по настоящето дело е правилна и съответна на събраните по делото доказателства. Производството по по-рано заведеното дело – това по гр. д. № 1164/2021 г. на РС – Силистра, е прекратено по молба на ищците с мотив отпадане на правния им интерес от иска по чл.130 ГПК, поради направено последващо прехвърляне на имота след подаване на исковата им молба, но преди нейното вписване. Съдът по това друго дело е тълкувал това изявление на ищците като оттегляне на иска, и е прекратил делото с влязло в сила определение, което е задължително и за настоящия съд. Като последица, съгласно чл.232, изр.2 ГПК, ищецът може да предяви отново същия иск. Наред с това, няма идентичност между исковете по него и по настоящето дело - предмет на исковете са две различни сделки, и не всички ответници по двете дела си съвпадат или биха били обвързани от решението по предходното дело, дори и то да беше продължило. По предходното гр. д. № 1164/2021 г. на РС-Силистра /приложено към настоящето/, с което същите ищци са предявили иск по чл.33, ал.3 ЗС срещу Р. П. П./продавач/ и М. и П. С.-купувачи в СИО, относно изкупуване на подадените с н. а. 79/23.06.2021 г. от Р. П. П. на М. С. 17/18 ид. ч. от същия имот, няма данни исковата молба да е вписвана, не се спори по настоящето дело, че тя и не е била вписвана, ответниците по това предходно дело – приобретателите М. и П. С., са се разпоредили с тази ид. ч. в полза на А. Д. К., и те тримата, като страни по тази втора сделка, са ответници по настоящия иск. Неотклонна е съдебната практика в разбирането си, че за да се гарантират правата на ищеца, исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС подлежи на вписване - чл. 114, б. в във вр. с чл. 112, б. з ЗС, като вписването има защитно действие - на ищеца са непротивопоставими разпореждания с идеалната част, извършени след вписването - чл. 114, б. в ЗС. Затова извършените от ответника - купувач по договора разпореждания с имота след вписване на исковата молба, не засягат правата на ищеца, придобити от него с изкупуването и обратно, ако към момента на предявяване на иска и вписването на исковата молба ответникът - купувач по договора, вече се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то това лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо и от преобразуващото действие на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС, и тази втора хипотеза е налице в настоящето дело /в този смисъл е напр. решение № 50063/11.07.2023 г. по гр. д. № 3193/2022 г., II г. о./. Не е налице и противоречие с решението по т.3 от ТР № 3/19.12.2013 по тълк. д. № 3/201З г. на ВКС, ОСГК, доколкото даденото с него тълкуване, че независимо от вписването на исковата молба за делба, приобретателят на ид. ч. от съсобствен имот в хода на делбата ще е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата, дори и да не е заместил своя праводател, е постановено по въпросите на съдебната делба и предвид спецификата на делбата, поради което не може да се прилага разширително и за други съдебни производства. Ето защо не може да се направи извод, че в настоящия случай може да се приложи чл.266, ал.3, предл. първо ГПК, тъй като е налице изключението по чл.266, ал.3, предл. второ ГПК - последващият приобретател - в случая А. К., нямаше да бъде обвързан от решението по предходното гр. д. № 1164/2021 г. на РС-Силистра, дори и то да беше продължило. Така исковата молба по настоящето дело не е недопустима, нито е недопустимо постановеното по нея съдебно решение, и не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК за допускане касационното обжалване.

Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от него въпроси. Първо, защото въпросите по т.2 и т.3 не са обуславящи, тъй като въззивния съд не е излагал съображения по такива въпроси, и защото по тях не е налице и специфичното основание – противоречие с практиката на ВКС-в частност с посоченото тълкувателно решение, по гореизложените съображения. Второ, по въпросите по т.1 и т.4, въззивният съд е формирал извод, но този извод няма противоречие с посоченото от касатора ТР № 3/2013 г. по т. д.№ 3/2013г. на ВКС, ОСГК, защото то е неотносимо към тези въпроси, касаторът не сочи друга практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи, а и то не противоречи на известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС по въпросите какво е правното значение на влязлото в сила определение на съда за прекратяване на дело поради оттегляне на иска, кога е налице идентичност между две дела, и кога е налице процесуалната пречка за допустимост на съдебно производство по чл.126 ГПК или чл.299, вр. чл.298 и чл.226 ГПК.

Не се установяват пороци, които да обусловят допускане касационното обжалване на някое от другите хипотези, за които съдът следи служебно по чл.280, ал.2 ГПК. Касационното обжалване следователно не може да се допусне.

Касаторът няма право на разноски, но дължи по арг. от чл.78, ал.3 ГПК, само на ответника по касация Т. Л. Г. направените от последния разноски за касационната инстанция в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, Г. К. състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПКОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127/24.11.2022 г. по гр. д. 218/2022 г. на Окръжен съд – Силистра.

ОСЪЖДА А. Д. К. да заплати на Т. Л. Г., сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: