11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3834
София, 06.08. 2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1264 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор-юрист В. Д., против решение № 230 от 23 декември 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 146 от 24 октомври 2023 г., постановени по в. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд Б., в частта му, с която се потвърждава решение № 260205 от 27 май 2022 г., постановено по гр. д. № 1568/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас за отхвърляне иска на комисията против Л. С. и А. Ж. Соломи – двамата с адрес в [населено място], за отнемане на равностойност на имущество в размер на 1435593,37 лева, състоящо се от равностойността на придобитите 50 дружествени дяла, в размер на 1000 лева всеки, или общо 5000 лева, от капитала на „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, равностойността на придобитите 50 дружествени дяла, в размер на 50 лева всеки, или общо в размер на 2500 лева от капитала на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, равностойността на придобитите 10 дружествени дяла, в размер на 1 лев всеки, или общо 10 лева, от капитала на „Ирмос маркет“ ЕООД, сумата от 40000 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 999,80 лева, представляваща начислена лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата 54000 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 1510,14 лева, представляваща начислена лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, сумата от 48895 лева, представляваща внесени средства през 2008 г. на границата на Р. Б. сумата 989000 лева, представляваща възстановени суми от „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД на Л. С. през 2009 г. и 2010 г., вземане на Л. С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 207141,38 лева, представляващо направени вноски по кредит на дружеството по сметка в „Р. Б. АД, вземане на Л. С. от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 68000 лева, представляващо възстановени през 2010 г. и 2012 г. суми, равностойността на придобитите 50 дружествени дяла на стойност 50 лева, общо в размер на 2500 лева, от капитала на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, сумата от 160 лева, представляваща вноска на каса в „УниК. Б. АД, сумата от 9578,39 лева, представляваща вноска на каса по сметка в „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, сумата от 6275,80 лева, представляваща вноска на каса по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД, и сумата от 22,26 лева, представляваща лихва по спестовен влог в „Корпоративна търговска банка“ АД.
В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че не следва да се отнемат парични средства, които са изразходвани и не са налични към момента на предявяване на иска, както и че не следва да се отнемат суми, представляващи равностойността на дружествени дялове от капитала на две търговски дружества, доколкото Соломи продължава да е собственик на дяловете, формиращи капитала на дружествата, не са отчуждени и са в неговия патримониум. Сочи се, че парите, включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДРЗПКОНПИ и като такива следва да се отнемат в полза на държавата, ако за придобиването им не е установен законен източник; преценката за наличността към края на периода се твърди да е лишена от смисъл, тъй като доходите, разходите и имуществото следва да се преценяват към всеки един момент на проверявания период – именно тази преценка може да даде отговор дали лицето е разполагало със средства от законен източник за покриване на обичайните си и извънредни разходи, и дали след покриването им е останал излишък, който да послужи за внасянето на средства по банкови сметки или придобиването на друг вид имущество. Ответникът не успял да докаже законния характер на внесените парични суми, нито източниците на доходи, техния законен характер и размер. Заявено е, че неправилно съдът приема, че внесените суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законов основание за внасянето им, не подлежат на отнемане, тъй като законът императивно предвижда, че на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество и законът не прави разлика между наличното и неналичното такова в патримониума на лицето, а са предвидени хипотези на отнемане на парична равностойност, вместо самото имущество, и по-специално когато имуществото липсва или е отчуждено. Ответниците не са оспорили твърдения за извършени допълнителни вноски в дружествата им; неправилен е в тази връзка изводът на съда, че допълнителните парични вноски в дружествата на ответниците не представляват имущество и са приравнени на „преминали парични средства“; тези вноски представляват своеобразен заем към собственото дружество, от което възниква и задължението на дружеството да ги върне на собственика; на ответника са възстановени допълнителни парични вноски, за които не са установени законни източници на средства. Претенцията на комисията е насочена към равностойността на съответните дружествени дялове към момента на тяхното придобиване, а не към самите дружествени дялове; поради естеството и динамичния характер на паричната равностойност на дружествения дял, претенцията е насочена към равностойността му единствено към момента на придобиването му. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и се твърди очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.
О. Л. С. и А. Ж. Соломи – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Д. П., в отговор на касационната жалба излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
Същото въззивно решение, но в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено отнемане в полза на държавата от Л. С. вземане на Соломи от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219858,62 лева – разлика между направените в периода 2009-2012 г. допълнителни парични вноски от лицето в общ размер от 495000 лева и приспаднатите възстановени суми в размер на 68000 лева и платените 105909,71 евро или 207141,38 лева за придобиване на имот на 23.02.2011 г., и вземане на Соломи от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД в размер на 5000 лева допълнителни парични вноски от 2009 г., е подадена касационна жалба от Л. С. с адрес в [населено място], представляван от адв. П. П..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че решението е постановено по образувано въз основа на нередовна искова молба съдебно производство: допуснато е противоречие между обстоятелствената част и петитума по отношение на обекта, за който се твърди, че подлежи на отнемане в полза на държавата, и обекта, чието отнемане се претендира, във връзка с направени от Соломи допълнителни парични вноски – в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на отнемане подлежат парични суми, които Соломи е дал като допълнителни парични вноски във всяко от дружествата, като имущество на съответното дружество, а в петитума на исковата молба се претендира отнемане в полза на държавата на вземане на Соломи срещу всяко от дружествата за връщане на допълнителните парични вноски, каквото вземане в обстоятелствената част не се твърди да съществува в неговия патримониум; недостатъчно са индивидуализирани вземанията на Соломи за допълнителни парични вноски, чието отнемане се претендира – не се посочва конкретен правопораждащ юридически факт на всяко от вземанията, а за сумата 219858,62 лева по никакъв начин не са разграничени отделните вземания за връщане на допълнителни парични вноски, чийто сбор се явява сумата; налице е произнасяне свръхпетитум в частта, с която е постановено отнемане на вземане на Соломи от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 5000 лева – сторено е произнасяне по иск, с който съдът не е бил сезиран, тъй като претенцията на комисията е за отнемане в полза на държавата на вземане на Соломи от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД. Съдът е приел за доказан факт, чието наличие не се е твърдяло от комисията, и който не е бил част от предмета на доказване – търси се отнемане на парични вноски, а съдът приема, че в патримониума на Соломи фигурират вземания срещу „Фрийдъм трейдинг“ ООД, които подлежат на отнемане, което твърдение е заявено от комисията за първи път с въззивната жалба. Съдът не е съобразил, че сумите, дадени от Соломи на „Фрийдъм трейдинг“ ООД и на „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД не са налични по сметка на Соломи към края на проверявания период. Липсват доказателства за пазарната стойност на вземанията към датата на тяхното възникване. Съдът не е коментирал заключенията на съдебната експертиза и доводите на касатора в тази връзка. Не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е достигнал до извода, че Соломи разполага с вземане срещу „Фрийдъм трейдинг“ ООД за 5000 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят множество въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В отговор на тази касационна жалба ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор-юрист В. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд съобразява, че от 30.05.2013 г. е образувано наказателно производство срещу Л. С. за престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК – престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 15 ЗОПДНПИ /отм./, и е образувана проверка за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода 13.08.2003 г.-13.08.2013 г.; с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 22.02.2013 г. по н. о.х. д. № 159/2013 г. по описа на Окръжен съд Бургас, Соломи е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за соченото престъпление и е осъден на три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК. О. С. са сключили граждански брак на 25.04.2009 г. Л. С. е собственик на капитала на „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД, регистрирано през 2005 г. с внесен капитал от 5000 лева (50 дяла по 100 лева), „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, основано през 2008 г., също с капитал от 5000 лева (50 дяла по 100 лева) и „Ирмос маркет“ ЕООД, основано на 31.01.2013 г. с капитал от 10 лева (10 дяла по 1 лев), а двамата със съпругата му са собственици на „Фрийдъм трейдинг“ ООД, основано на 10.11.2009 г. с капитал от 5000 лева, разпределен по 50 дяла от по 100 лева за всеки. Не се оспорва установеното от първата инстанция значително несъответствие в имуществото на ответниците, надвишаващо сумата от 150000 лева, което обосновава наличие на обосновано предположение, че съответното имущество е незаконно придобито, съобразно разпоредбите на чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 107 ЗПКОНПИ. По въпроса подлежат ли на отнемане по реда на специалния закон парични суми, които не са установени като налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период, се сочи, че комисията претендира да бъдат отнети в полза на държавата изрично изброени неналични парични суми – вноски по каса по спестовен влог, лихви по спестовен влог, внесени средства на границата през 2008 г., възстановени суми от „Фрийдъм инвестмънт“ ЕООД през 2009 и 2010 г., вноски по кредит на „Фрийдъм трейдинг“ ООД в банка, възстановени суми от „Фрийдъм трейдинг“ ООД, вноски на каса по сметки в банки. Съдът приема, че по отношение на съответните суми не може да се приложат правилата на чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, тъй като неналичните парични суми, преминали през патримониума на проверяваните лица, не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 1 и т. 7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 3 и т. 4 ЗПКОНПИ – към момента на проверката средствата са били изразходвани, съставляват разход и следователно не са част от имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период; като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. По отношение на заявеното отнемане от ответниците равностойността на придобити от тях дружествени дялове от капитала на „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД, „Фрийдъм трейдинг“ ООД, „Ирмос маркет“ ЕООД – за Л. С. и на „Фрийдъм трейдинг“ ООД – за А. Соломи, се сочи, че парична сума като действителна стойност на имущество може да е предмет на отнемане по изрично посочените в закона основания в случай, че съответният актив не съществува като част от притежаваното от ответника имущество, а ако активът съществува, то самият той подлежи на отнемане; когато се касае за дружествени дялове, придобити със средства с неустановен законен източник, на отнемане в полза на държавата подлежат дружествените дялове; дружественият дял представлява имуществено право по смисъла на чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 145, ал. 2 ЗПКОНПИ, и като такова подлежи на отнемане. В разглеждания случай проверяваните лица притежават съответните дружествени дялове в посочените дружества, и в случай на установяване придобиването им със средства с неустановен законен източник, на отнемане по реда на специалния закон би подлежало самото имущество, представляващо дружествени дялове, а не сумата платена от ответниците за придобиване на дяловете от капитала на търговските дружества. По въпроса за отнемането на вземания на ответника Соломи от „Фрийдъм трейдинг“ ООД – 219858,62 лева, и от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД – 5000 лева, които суми представляват направени от него допълнителни парични вноски с лични средства в имуществото на търговските дружества през 2009 г. – сумата от 5000 лева, и в периода 2009- 2012 г. – сумата от 219858,62 лева, се приема за неспорно, че сумите действително са внесени от Соломи като допълнителни парични вноски в посочените търговски дружества и не са му възстановени, допълнителните парични вноски имат за цел временно финансово подпомагане на съответното дружество за определен срок и подлежат на връщане, осчетоводяват се като пасив на дружеството, произтичащ от задължението за връщане. Счетено е, че е налице вземане на Соломи от посочените търговски дружества в съответните размери за направените от ответника неоспорени допълнителни парични вноски, които не са възстановени; вземанията са част от имуществото му по смисъла на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ /отм./, сега § 1, т. 4 ЗПКОНПИ, и подлежат на отнемане на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ.
Касационният съд приема, че касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на Л. С. за да се провери твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение, постановено по нередовна искова молба поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума, в каквато връзка е и питането на Соломи – за правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба. Едва след произнасянето по този проблем ще може да се разгледа и хипотезата на нередовност на исковата молба поради недостатъчна индивидуализация на вземанията на Соломи за допълнителни парични вноски, чието отнемане се претендира, в каквато връзка са друга част от питанията му. Въпросите, свързани със задължението на съда да обсъди събраните доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи съответните изводи, възможността съдът да основе решението си на факт, който не е бил предмет на спора и на доказване в хода на процеса, без да го обяви на страните и без да им даде възможност за становище и за ангажиране на доказателства, възможността да бъдат отнети по силата на приложимия закон дадени от проверяваното лице на контролирани от него юридически лица допълнителни парични вноски, за които не се твърди да са преобразувани в друго имущество, и под каква форма – като вземания на физическото лице за връщане на вноските или като парични средства, при преценката на стойността на подлежащото на отнемане вземане коя стойност следва да се вземе предвид – пазарната й стойност или номиналната стойност на вземането, подлежат на разглеждане от касационния съд само в случай, че се установи редовност на исковата молба.
Неоснователно е искането на Соломи за допускане на касационното обжалване по третото твърдение за недопустимост на въззивното решение в частта му по претенцията за отнемане от „Фрийдъм трейдинг“ ООД на 5000 лева допълнителни парични вноски от 2009 г. Касаторът твърди, че в случая е налице произнасяне свръхпетитум, защото съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран и какъвто никога не е бил предявяван – искането е за отнемане в полза на държавата на вземане на Л. С. от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД в размер на 5000 лева, докато съдът приема, че е бил сезиран с иск за отнемане в полза на държавата на вземане на Соломи от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 5000 лева. Макар да е вярно, че при изброяване на отделните пунктове от имуществото на Л. С. спрямо които се търси отнемане, да е посочено, че вземането на Соломи от 5000 лева е от „Фрийдъм трейдинг“ ООД, то в съобразителната част на решението, разисквайки спора за подлежащите на отнемане вземания на Соломи, съдът изрично сочи, че искането е за отнемане на съответната сума от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД. Противоречието между мотивите и диспозитива на въззивното решение при това положение подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, по което искане вече се е произнесъл въззивният съд.
Касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не следва да бъде допусната до касационно обжалване по нито едно от поддържаните основания.
Касаторът поставя два въпроса: следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ДРЗОПДНПИ /отм./ и § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, и подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период. И за двата въпроса се поддържа значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателния акт се приема, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица;част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи, и, ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Заключено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Предвид посочените задължителни разяснения следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в пълно тяхно съответствие. Ето защо на поставените въпроси не следва да се дава нов, различен отговор.
Въззивното решение не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия – т. е. порокът следва да е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, без последното да съставлява особено тежък случай, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай твърдението на касатора за допусната от въззивния съд очевидна неправилност се разяснява с оплаквания за неправилно приемане от страна на въззивния съд, че допълнителните парични вноски в дружествата на ответниците не представляват имущество и са приравнени на „преминали парични средства“. Ясно е, че в случая касаторът твърди неточно прилагане на закона, което не обосновава наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
За касационното обжалване касаторът Соломи дължи държавна такса от 4497,17 лева.
При този изход на спора в производството по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, следва да бъде присъдено възнаграждение от 34637,93 лева на адв. Д. П. за оказана на Л. С. правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата за изготвяне на отговор на касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане н анезаконно придобитото имущество. Освен това Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да бъде осъдена да внесе по сметка на ВКС 30 лева държавна такса за производството по чл. 288 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 230 от 23 декември 2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 146 от 24 октомври 2023 г., постановени по в. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд Б., в частта му, с която е отменено решение № 260205 от 27 май 2022 г., постановено по гр. д. № 1568/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Л. С. и вместо него в полза на държавата от Л. С. е отнето вземане от „Фрийдъм трейдинг“ ООД в размер на 219858,62 лева, разлика между направените в периода 2009-2012 г. допълнителни парични вноски от Соломи в общ размер на 495000 лева и приспаднатите възстановени суми в размер на 68000 лева и платените 105909,71 евро или 207141,38 лева за придобиване на имот на 23.02.2011 г., както и вземане на Соломи от „Фрийдъм пропъртис“ ЕООД в размер на 5000 лева допълнителни парични вноски за 2009 г.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 230 от 23 декември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 277/2022 г. по описа на Апелативен съд Б., в останалата му част.
УКАЗВА на Л. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за платена по сметката на ВКС сумата от 4497,17 лева държавна такса за касационното производство.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на адв. Д. П., сумата от 34637,93 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за касационното производство
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметката на Върховния касационен съд 30 лева държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: