Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „За равен старт” срещу Решение №465 от 28.05.2020 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело № 160/2020 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жабата на сдружението срещу Решение №80811-32 от 17.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 (ОП „НОИР”), с което е отказана верификация на разходи в размер на 15 563, 23 лв.

Касационният жалбоподател – Сдружение „За равен старт”, счита обжалваното решение за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че при съпоставяне на фактите, изложени в оспореното решение, и приложените писмени доказателства, не може да се достигне до извод за недопустимост на разходите. По отношение на спорния по делото въпрос, дали осъществените дейности са в обсега на допустимите по проекта, АССО не е отчел, че заложените теми в проектното предложение са примерни, което е записано в плана за изпълнение. Никъде в Ръководството за изпълнение на договори/заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 (Ръководството) не е упоменато, че в рамките на провежданите семинари и кръгли маси, не могат да бъдат разглеждани и други тематики, свързани с основните.

Темите на проведения семинар на 14.11.2017 г. не излизат от целите на финансирания проект. Същите са специфично насочени към интеграцията в образованието на етническите малцинства. Специфичните цели на проекта не се постигат само с проведените семинари и кръгли маси. Те се осъществяват с участието на цялата целева група, а именно – с участието на родителите. Предвид района, в който живеят и възникващите етнически конфликти, за тях е необходимо да имат познания за правата на човека и за общото и различното в двете религии, за да се включат в този процес.

Целите на проекта са да подпомогнат децата, произхождащи от етническите малцинства и/или получили международна закрила, да се изградят като пълноценни граждани и да постигат успешна социална и творческа реализация, като се подобрят условията за развитие на творчески и личностен потенциал на 74 деца от ОДС „Е. Ш.”, [населено място]. Темите, заложени в проведените кръгли маси и семинари, имат отношение към целите на проекта, поради което разходите следва да бъдат верифицирани.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Касаторът се представлява от адв. Г.Г, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020, оспорва касационната жалба. Твърди, че е бланкетна и не сочи коя материална и процесуална норма е нарушена. Фактическите твърдения в нея са недоказани. Не отговаря на истината, че заложените теми в проектното предложение са примерни. Самият касационен жалбоподател признава, че са били изчерпани темите залегнали в проектното предложение. С жалбата не се оспорва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която се е произнесъл по отношение на отказа за верификация по т. 1, 3, 4 и 5 от решението на ръководителя на УО на ОП „НОИР”. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник И.Б.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

С Решение №465 от 28.05.2020 г. на АССО по адм. дело № 160/2020 г. е отхвърлена жабата на Сдружение „За равен старт” срещу Решение №80811-32 от 17.01.2020 г. на ръководителя на УО на ОП „НОИР”, с което са определени неверифицирани разходи в размер на 15 563, 23 лв.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 22.08.2016 г. между Сдружение „За равен старт" и УО на ОП „НОИР” е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) за изпълнението на проект „Различни, но заедно” на стойност 101 633, 00 лв., финансиран 100% от Европейския социален фонд и национално съфинансиране по приоритетна ос 3 „Образователна среда за активно социално приобщаване", процедура „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение".

На 22.01.2018 г. Сдружение „За равен старт" е подало искане за плащане с отчетени разходи на стойност 52 771, 01 лв.

На 29.05.2018 г. ръководителят на УО е издал Решение №80811-334, с което на основание чл. 62, ал. 3 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е одобрил общ размер на верифицираните разходи 37 207, 78 лв. и е определил неверифицирани разходи в размер на 15 563, 23 лв.

Решението е обжалвано пред АССО, който с Решение № 1285 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 608/2018 г. е отхвърлил жалбата. С Решение №16992 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 1802/2019 г. Върховният административен съд (ВАС) е отменил съдебното решение и е отменил Решение №80811-334 от 29.05.2018 г. на ръководителя на УО на ОП „НОИР”, в частта, с която са определени неверифицирани разходи в размер на 15 563, 23 лв. ВАС е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

След връщане на преписката е издадено обжалваното Решение №80811-32 от 17.01.2020 г. на ръководителя на УО на ОП „НОИР”, с което са определени неверифицирани разходи в размер на 15 563, 23 лв., както следва:

1.) 417, 45 лв. на основание чл. 57, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ, представляващи превишение на заложените в бюджета разходи за възнаграждения;

2.)11 530, 00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУСЕСИФ, представляващи разходи за дейности, които не са в изпълнение на проектна дейност 6 – проведените на 17.10.2017 г., 14.11.2017 г. и 11.12.2017 г. семинар и кръгли маси са на теми, които не кореспондират на заложените в договора; темите са: на кръглата маса на 17.10.2017 г.: 1. Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства; 2. Преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства; на кръглата маса на 11.12.2017 г.: 1. Наследствени заболявания; 2. Дейности свързани с подобряване здравето на лицата, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение; на семинара на 14.11.2017 г.: 1. Управление на конфликт; 2. Правата на човека; 3. Християнство и ислям - две напълно различни религии. Къде е истината?”

3.) 375, 00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, представляващ плащане за 15 участника, които не са присъствали на семинара на 21.09.2017 г.;

4.) 274, 78 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Постановление №189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС №189), представляващи превишение на разходите за комуникация и информация;

5.) 2 966, 00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС №189, представляващи превишение на разходите за организация и управление.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че актът е в съответствие и с материалноправните разпоредби.

Посочил е, че за да приеме, че разходите по т. 1, 3, 4 и 5 от решението са недопустими, органът се е позовал на действиетлно установени факти, относно съществуването на които не се спори. Осъществил е въз основа на тях съответните аритметически изчисления и съпоставки, отнесъл ги е към критериите и изискванията за допустимост на съответните разходи по проектната документация, приложимото Ръководство и насоки за кандидатстване по процедурата. Извел е, че съставляват недопустими разходи поради липсата на посочените за всеки един от разходите положителни условия по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съществуването на съответните фактически основания, законосъобразно отнесени към приложимите правни основания по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, формира извод за материална законосъобразност на оспореното решение в посочената част.

По отношение на неверифицирания разход по т. 2 от решението, първоинстанционният съд е посочил, че спорният въпрос е дали осъществените дейности са в обсега на допустимите по проекта. Приел е, че несъответствието на тематиката на кръглите маси, която е изцяло по здравни проблеми, с допустимата такава по проекта, е видно от непосредственото езиковото възприемане на поставените заглавия и от съдържанието на съответните материали за провеждане на тези мероприятия. Цитираната проблематика не е обусловена от принадлежност към етнически малцинства и поради тази й особеност съставлява дейност извън допустимата по проекта, а разходите за същата не са за постигане на неговите цели. Извън допустимия обсег на дейностите по проекта е и семинарът, проведен на 14.11.2017 г. Темите „Управление на конфликт”, „Правата на човека” и „Християнство и ислям - две напълно различни религии. Къде е истината?” излизат от целите на финансирания проект, които са специфично насочени към интеграцията в образованието на етническите малцинства. Стоейки извън тези рамки, които целят постигане на конкретни резултати в областта на образованието и равния старт в него на етническите малцинства, темата на семинара го определя като недопустима по проекта дейност, съответно и разходите за извършването й. Правилно основанията за недопустимост на разходите по т. 2 от решението са отнесени към липса на условията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Достигнал е до извод, че решението е материално законосъобразно и в частта му т. 2. Решението е частично правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма.

По т. 1 от решението, за да откаже верификация на разхода от 417, 45 лв., органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно точка 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая Насоки за кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG05M20P001-3.2015-001 „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение" (Насоки за кандидатстване), както и в одобрения проект категории разходи.

В случая са отчетени разходи за възнаграждения с включени осигурителни и здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя общо по проекта към финалния пакет отчетни документи в размер на 29 401, 45 лв. при заложени 28 984, 00 лв.

Безспорно отчетената от бенефициера сума надвишава с 417, 45 лв. одобрената по проекта за тази категория разходи и поради това, в частта на надвишението, е недопустима за финансиране. Сумата правилно не е верифицирана от ръководителя на УО на ОП „НОИР” и като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение в тази част.

По т. 2 от решението, за да откаже верификация на разходи в размер на 11 530, 00 лв. за две кръгли маси и семинар, органът е приел, че за тях липсват предпоставките за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ, тъй като не са в изпълнение на заложената проектна дейност 6 и не отговарят на допустимите дейности, съответстващи на критериите за подбор на операцията. Посочил е, че за да са допустими разходите по процедурата, те трябва да са за „дейности, определени и извършени под отговорността на УО и съгласно Критериите за подбор на операции, одобрени от Комитета за наблюдение", съгласно т. 14.1 „Условия за допустимост на разходите", подточка 8 от Насоките за кандидатстване.

Съгласно точка 1 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да е направен за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и от допустим бенефициер. Очевидно, процесните разходи са направени от допустим бенефициер, с оглед на сключения ДБФП. Поради това следва да се даде отговор на въпроса дали тези разходи са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции.

Критериите за подбор на операциите следва да бъдат установени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая това са Насоките за кандидатстване. В т. 13. „Дейности, допустими за финансиране“ от Насоките за кандидатстване, е посочено, че по процедурата ще се финансират само дейности, които са нестопански по своя характер. Изброени са в 13 точки допустимите за финансиране по процедурата дейности. Следователно, посочените в Насоките за кандидатстване допустими за финансиране дейности би следвало да бъдат критериите за подбор на операциите по смисъла на чл. 26, ал. 2 и на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Органът не е посочил дейностите за процесните разходи за два семинара и кръгла маса на кой от критериите за подбор на операциите не отговарят. Изискванията, които съдържат обобщени понятия, като например „критериите за подбор на операции“ следва да бъдат конкретизирани с посочване на този от критериите за подбор, който органът счита, че конкретната дейност, за която е направен съответният разход, не спазва. В случая органът не сочи изобщо кои според него са критериите за подбор на операции или поне къде са дефинирани. При установени в Насоките за кандидатстване 13 допустими за финансиране дейности, органът не е посочил коя или кои счита за нарушени. Съдът не може вместо органа да подвежда фактите към някой от критериите, за да обоснове извода му за несъответствие на дейността, за която е направен процесният разход, с критериите за подбор на операции. Следователно посоченото от органа правно основание на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с оглед на неговото съдържание – критериите за подбор на операции, което е установено в друг акт – Насоките за кандидатстване, е недостатъчно, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа за допуснато от бенефициера нарушение.

Освен нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ органът е приел за нарушена и точка 2 на същата алинея. Както се посочи, съгласно точка 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая Насоките за кандидатстване, както и в одобрения проект категории разходи. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ на практика е конкретизация на т. 1 от същата разпоредба, тъй като след като дейностите са недопустими, са недопустими и разходите за тях.

Съгласно чл. 12 „Допустими разходи" от приложение I към договора - „Общи условия при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ", за да са допустими разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по конкретната операция, а именно на т. 14 от тях.

В т. 14.1 от Насоките за кандидатстване са посочени Условията за допустимост на разходите. Съгласно подточка 8 на т. 14.1, на която се е позовал ръководителят на УО, за да бъдат допустими разходите по процедурата, те трябва да са за дейности, определени и извършени под отговорността на УО и съгласно критериите за подбор на операции, одобрени от Комитета за наблюдение. Липсата обаче на конкретни посочени от ръководителя на УО дейности, на които разходите за двата семинара и кръгла маса не отговарят, прави невъзможна проверката от страна на съда, дали и разходите за тези дейности са незаконосъобразно извършени.

Посоченото от органа правно основание на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и т. 14.1, подточка 8 от Насоките за кандидатстване, с оглед на съдържанието им, в случая са недостатъчни, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа за допуснато от бенефициера нарушение.

По т. 3 от решението, за да откаже верификация на разходи в размер на 375, 00 лв., органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Съгласно точка 3, за да бъдат допустими, разходите трябва да бъдат направени за реално доставен продукт или извършена услуга. По делото не се спори, че на семинар, проведен на 21.09.2017 г., са присъствали 35 човека, а платената стойност по представената фактура е за 50 участника. С оглед на горното, изводът на органа за неизвършване на реална услуга, досежно платените разходи за неприсъствалите 15 човека, т. е. за осъществяване на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, е основателен.

По т. 4 от решението, съгласно която не е верифицирана сумата от 274, 78 лв. от отчетените разходи за информация, публичност и визуализация, първоинстанционният съд и органът са приели, че разходът е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ и в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС № 189/2016 г., тъй като сумата надхвърля максимално допустимия размер от 2 % от общите допустими разходи по проекта.

По т. 5 от решението, съгласно която не е верифицирана сумата от 2 966, 00 лв. от отчетените разходи за организация и управление, първоинстанционният съд и органът са приели, че разходът е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ и в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189/2016 г., тъй като сумата надхвърля максимално допустимия размер от 10 % от общите допустими разходи по проекта.

Доколкото разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ касае разходите, включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая Насоките за кандидатстване и в одобрения проект категории разходи, тя се явява неприложима за посочените в т. 4 и т. 5 от решението разходи. Разходите за информация, публичност и визуализация, както и разходите за организация и управление, са включени като вид разход в Насоките за кандидатстване и в одобрения проект, но част от тях според ръководителя на УО на ОП „НОИР”, надвишават максимално допустимия размер от 2 %, съответно от 10% от общите допустими разходи по проекта.

Правилно обаче е прието, че ако процесните два разхода надвишават максимално допустимия размер от 2 %, съответно от 10% от общите допустими разходи по проекта, те ще бъдат недопустими, тъй като няма да съответстват на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, съответно т. 4 ПМС № 189/2016 г. Съгласно разпоредбата на ЗУСЕСИФ, за да бъде допустим разходът следва да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В посочения в акта чл. 7, ал. 2, т. 1, съответно т. 4 ПМС № 189/2016 г. изрично е регламентирано, че при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи: 1. разходи за информация и комуникация – до 2 на сто от общите допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите допустими разходи – за всички останали проекти; 4. разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. Безспорно, ако отчетените разходи не съответстват на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 1, съответно т. 4 от ПМС № 189/2016 г., те ще са недопустими. С оглед обаче на незаконосъобразността на акта в частта досежно разхода от 11 530, 00 лв., отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, изводите на първоинстанционния съд и на органа за законосъобразност на решението, в частта досежно т. 4 и т. 5 от него, са неправилни, което прави оспорения акт в тази му част незаконосъобразен.

Видно от гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт е частично правилен – правилен е в частта за разходите в размер на 417, 45 лв. (по т. 1 от решението) и в размер на 375, 00 лв. (по т. 3 от решението), но е неправилен в частта за отказания за верифициране разход в размер на 11 530, 00 лв. (по т. 2 от решението), както и за разходите от 274, 78 лв. и 2 966, 00 лв. (по т. 4 и т. 5 от решението), с оглед на зависимостта на последните два разхода от предходния.

С оглед на това съдът следва да отмени решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу оспорения акт в частта, с която е отказана верификацията на разходи в размер на 11 530, 00 лв., 274, 78 лв. и 2 966, 00 лв. или общо в размер на 14 770, 78 лв., да изпрати преписката на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и да остави в сила решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за отказа да се верифицират разходи в размер на 417, 45 лв. и 375, 00 лв. или общо на 792, 45 лв.

С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да отмени обжалваното решение и в частта за разноските и да осъди страните да заплатят направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото направените от касатора и поискани за двете инстанции разноски са в размер на по 155, 63 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции, 1800, 00 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 825, 00 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция или общо 2 936, 26 лв. От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното в първата инстанция от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Действително претендираното в първата инстанция от сдружението адвокатско възнаграждение надвишава с 803, 10 лв. минималното такова регламентирано в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид фактическата и правна сложност на спора, то не се явява прекомерно.

Направените от ответника разноски са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на по 300, 00 лв. за всяка инстанция.

Съразмерно на уважената част от касационната жалба съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж”, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 2 786, 75 лв. Съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба съдът следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж” направените по делото разноски в размер на 30, 55 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №465 от 28.05.2020 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 160/2020 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение „За равен старт” срещу Решение №80811-32 от 17.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020, в частта, с която е определен размер на неверифицираните средства над 792, 45 лв. (седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №80811-32 от 17.01.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020, в частта, с която на Сдружение „За равен старт” са определени неверифицирани разходи в размер на 14 770, 78 лв. (четиринадесет хиляди седемстотин и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки).

ИЗПРАЩА преписката в тази част на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", със седалище и адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Сдружение „За равен старт”, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, [улица] сумата от 2 786, 75 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА Сдружение „За равен старт”, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, [улица] да заплати на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", със седалище и адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 30, 55 лв. (тридесет лева и петдесет и пет стотинки) разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.